О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 477
гр.София, 07.04.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
първи април две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1485/ 2015 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на А. Б. Г. -В. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Хасковски окръжен съд № 435 от 21.10.2014 г. по гр.д.№ 644/ 2014 г. С него частично е отменено и частично е потвърдено решение на Димитровградски районен съд по гр.д.№ 1776/ 2013 г. и като краен резултат е уважен предявеният от А. Б. Г. -В. против [фирма], [населено място], осъдителен иск, квалифициран по чл.200 ал.1 КТ, до размер 10 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди от настъпила при трудова злополука на 12.09.2013 г. смърт на баща й Б. И. Г. със законната лихва върху сумата от 12.09.2013 г. до окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 95 000 лв.
Касационна жалба срещу решението, в отхвърлящата иска част, първоначално е подадена от А. Б. Г. –В.. Тя е повдигнала материалноправния въпрос за критериите за определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди от наследник на починал при трудова злополука и процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд да определи размерът на обезщетението по вътрешно убеждение, изградено въз основа на правнорелевантните факти, установени с относими и допустими доказателства. Счита, че материалноправният въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, а процесуалноправният – че е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответната по първоначалната касационна жалба страна – [фирма] – оспорва искането за допускане на касационно обжалване, като поддържа, че в изложението на ищцата няма посочен конкретен правен въпрос, на който това искане се основава, нито е обосновано противоречие между обжалваното решение и практиката на ВКС.
[фирма] е подало насрещна касационна жалба срещу въззивното решение в частта, в която предявеният иск е уважен до размер 10 000 лв. Като основание за допускане на касационното обжалване ответникът повдига материалноправния въпрос дължи ли се обезщетение за неимуществени вреди на наследниците на починал при трудова злополука работник, ако приживе той е бил напълно изоставен от тях, живял е самотен и почти в мизерия. Счита, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и моли в осъдителната му част въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол.
А. Б. Г. -В. оспорва насрещната касационна жалба с доводи по същество, без да взема изрично становище по претендираното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Касационната инстанция намира, че първо следва да се произнесе по искането за допускане на обжалването, направено от ищцата, тъй като жалбата на ответника е насрещна и разглеждането й е обусловено от това, дали ще бъде разгледана тази на А. Б. Г. –В. (чл.287 ал.4 ГПК).
Неоснователно [фирма] поддържа, че жалбоподателката – ищца не е посочила правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Освен като отделен документ, изложение по смисъла на чл.284 ал.3 т.1 ГПК е обективирано и в касационната жалба на ищцата, като и в двата тя изрично се позовава на противоречие между обжалваното решение и решения по чл.291 ГПК на Върховния касационен съд по въпроса за критериите, релевантни за определяне на размера на дължимото обезщетение. С това въпросът е повдигнат, а касационният съд е в правомощията си да го уточни и поясни (т.1 от Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№ 1/ 2009 г.), ако намери формулировката му за непрецизна. Изложеното важи и за процесуалноправния въпрос за задълженията на въззивния съд, който според ищцата има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Така формулираните въпроси обуславят обжалваното решение. За да отхвърли в по-голямата му част предявения иск, въззивният съд е приел за безспорно, че бащата на ищцата (Б. Г.), изпълнявайки работа по трудово правоотношение с ответника, е починал при трудова злополука на 12.09.2013 г. Фактът се е отразил негативно върху психическото състояние на ищцата, но емоционалната връзка между нея и баща й не е била толкова силна. Двамата са осъществявали само спорадични контакти по телефона, не са се срещали последните четири години. Ищцата не е присъствала на погребението, дори не е посетила гроба на баща си. Не са установени твърденията й, че баща й е бил опора в живота й, нито пък между тях да са съществували каквито и да е отношения на взаимопомощ. Починалият е живял в изключително лоши битови условия и при финансов недоимък и ако е бил подпомаган от някого, това са били трети лица, а не дъщеря му. Той дори не е виждал внуците си (деца на ищцата) до смъртта си. Поради това съдът посочил, че макар да търпи вреди от смъртта на баща си, ищцата е претендирала обезщетяването им в прекомерен размер. При обстоятелствата по делото съдът счел за справедливо парично обезщетение в размер 10 000 лв, а за разликата намерил иска за неоснователен.
Даденото по материалноправния въпрос разрешение не противоречи на практиката на Върховния касационен съд. Представените от ищцата решения на ВКС, ІІ т.о. по т.д.№ 2008/ 2013 и по т.д.№ 1154/ 2013 г. не разрешават въпроса по начин, противоположен на този в обжалваното решение. И в двата акта на ВКС е посочено, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя при спазване на ръководните указания, дадени в Постановление на Пленума на Върховния съд № 4/ 1968 г. То задължава съдилищата, при преценката кое обезщетение е справедливо, да съобразят всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които имат отношение за определяне на размера му. Примерно е посочено, че от значение са характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални страдания и др. Постановлението указва на съдилищата тези обстоятелства да бъдат посочени в мотивите на решението и да бъде обсъдено тяхното значение, като се отчитат спецификите на всеки отделен случай.
Обжалваното въззивно решение съответства на така даденото задължително тълкуване, като окръжният съд е посочил изрично, че привързаността, страданието и мъката във всеки конкретен случай са свързани с индивидуални преживявания и субективни проявления. Приел е, че в случая вредите не са значителни, защото нито страданията на ищцата имат особен интензитет, нито починалият е бил нейна опора и подкрепа. Фактическите констатации на въззивния съд не подлежат на проверка в производството по чл.288 ГПК – в това производство се контролират само правните му разрешения, доколкото във връзка с тях касаторът е формулирал правен въпрос и е налице някое от допълнителните основания по ал.1 на чл.280 ГПК. При установените факти съдът е съобразил задължителната практиката, че конкретните обстоятелства по делото във връзка със страданията на ищцата трябва да бъдат взети предвид при определяне на обезщетението в занижен размер, поради което по материалноправния въпрос не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Процесуалноправният въпрос няма твърдяното от жалбоподателката значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Съгласно Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС, т.4, такова значение биха имали въпроси, по които няма установена практика или установената се нуждае от осъвременяване или промяна, както и в случаите на непълни, неясни или противоречиви закони, за да се създаде практика по прилагането им или да се промени или осъвремени съществуващата. Тези предпоставки не са налице, тъй като по въпроса има установена практика, за която не са налице основания нито за промяна, нито за осъвременяване. Въззивният съд е длъжен да разреши спора по същество, което предполага осъществяване на същата дейност като първата инстанция: да определи приложимия закон и с оглед на него да прецени основателността на предявения иск, като изходи от фактическите твърдения на страните и относимите към спора факти; да прецени дали тези факти са доказани, съответно дали представените за доказване на тези факти доказателства са истински и относими към спора; както и да прецени дали са основателни своевременно направени от ответниците възражения и оспорвания на иска и в заключение да подведе установеното фактическо положение под приложимата правна норма. (решение № 228/ 01.10.2014 г. по гр.д.№ 1060/ 2014 г., І г.о.). Наличието на установена практика, съобразена от въззивния съд при постановяване на обжалваното решение, изключва възможността повдигнатият въпрос да има значението по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
С оглед изложеното по касационната жалба на А. Б. Г. – В. не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. А след като се отклонява нейното искане по чл.280 ал.1 ГПК, насрещната касационна жалба на [фирма] не следва да бъде разглеждана, съгласно чл.287 ал.4 ГПК.
На ответника следва да бъдат присъдени направените разноски по касационното производство (разходи за адвокатска защита), доказани с разписка.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Хасковски окръжен съд № 435 от 21.10.2014 г. по гр.д.№ 644/ 2014 г. в частта, в която е отхвърлен предявеният от А. Б. Г. – В. против [фирма], [населено място], иск, квалифициран по чл.200 ал.1 КТ, за разликата над 10 000 лв до пълния предявен размер от 95 000 лв.
ОСЪЖДА А. Б. Г. – В., Е. [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на [фирма], [населено място], [улица], Е.[ЕИК], 1 000 лв (хиляда лева) разноски по касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: