ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№477
София, 11.05. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 3 май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1663/2009 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Р” Е. гр. В. против въззивното решение на Смолянския окръжен съд № 129 от 09.06.2009 год. по гр. д. № 185/2009 год., с което като отменил решение № 10 от 12.02.2009 год. по гр. д. № 34/2008 год. на Ч. районен съд в частта, с която е отхвърлен иска на Д. А. А. по чл. 200 КТ за разликата над 4000 лв. до 7000 лв., въззивният съд осъдил „Р” Е. гр. В. да заплати на Д. А. А. на основание чл. 200 КТ още 3000 лв., към присъдените от първоинстанционния съд 4000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от претърпяна на 26.06.2008 год. трудова злополука със законна лихва върху уважения размер, общо 7000 лв., считано от датата на увреждането 26.06.2008 год. до окончателното изплащане на сумата.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че въззивният съд в противоречие с представена съдебна практика – решение по гр. д. № 215/2001 год. на Я. ОС и решение по гр. д. № 52/2002 год. на Бургаски апелативен съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за критериите, при които се определя размера на дължимото от работодателя обезщетение за неимуществени вреди, с оглед принципа за справедливост въведен с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Обосновава се приложно поле по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, като основание за допускане на касационно обжалване.
Ответникът Д. А. А. в писмен отговор на касационната жалба излага съображения за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е разгледан иск по чл. 200 КТ, както и че обжалваемият интерес не е под 1000 лв. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да уважи иска и присъди обезщетение за неимуществени вреди в посочения размер, въззивният съд е приел, че са доказани предпоставките за ангажиране отговорността на работодателя по чл. 200 КТ – пострадалият работник е бил в трудовоправни отношения с ответника, когато на 26.06.2008 год. е претърпял трудова злополука, призната по реда на чл. 55, ал. 1 КСО, падайки от трети етаж при декофриране на телескопични метални подпори, при което е получил контузия на главата, мозъчно сътресение, контузия на гръден кош и корем със счупване на 3,4,5,6,7 и 9 леви ребра с разместване на счупените костни фрагменти, лекувал се е четири месеца, но оплакванията остават пожизнено, тъй като на мястото на фрактурите се получават плеврални уплътнения свързани с болкови синдроми при простуда, промяна на климата, резки движения, натоварване. Преценено е, с оглед заключение на съдебно -медицинска експертиза и гласни доказателства, че пострадалият е търпял интензивни болки, бил е на легло, не е могъл да се обслужва, като оплакванията остават пожизнено, с оглед на което по справедливост, съдът определил обезщетение за претърпените морални вреди общо в размер на 7000 лв.
Поставеният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК материалноправен въпрос, относно критериите за справедливост и приложението на чл. 52 ЗЗД, не дава основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Разрешаването на въпроса за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, като последица от телесни увреждания при трудова злополука, безспорно е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД. Спрямо този критерии настъпилата вреда се съизмерява, съобразно установените по делото обстоятелства, които за всеки конкретен случай са различни. Справедливостта, като критерии за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Съдът съобразява доказателствата по конкретното дело, и като се ръководи от общоприетите принципи за морал, държи сметка за личните чувства на увредения и за начина, по който той субективно е понесъл вредата, тъй като предназначението на обезщетението за морални вреди е да поправи претърпяната лична болка и страдание. Когато съдът е съобразил всички доказателства, релевантни към реално претърпените от увреденото лице морални вреди (болки и страдание), решението е постановено в съответствие с принципа за справедливост, постановяващ в най-пълна степен компенсиране вредите на увреденото лице. В настоящият случай, съдът се е ръководил от конкретно установените травми, които с оглед характера им, според медицинските критерии, лицето търпи интензивни болки, продължителния период на лечение, остатъчния болковия синдром (пожизнено), липсата на съпричинява от страна на увредения, като присъденото обезщетение е еквивалентно на действително претърпените морални вреди от ищеца, а те не могат да бъдат съпоставяни с уврежданията и постановените обезщетения по представените съдебни решения, тъй като всеки конкретен случай има своите индивидуални особености.
Изложеното дава основание да се приеме, че по поставеният материалноправен въпрос не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване, поради което Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 129 от 09.06.2009 год. по гр. д. № 185/2009 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ