Определение №477 от по гр. дело №3076/3076 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
 
 
                                       О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е
                                                  
                                                    № 477
                                           София 12.05.2009г.
 
 
 
               ВЪРХОВНИЯТ  КАСАЦИОНЕН  СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на единадесети май през две хиляди и девета година в състав:
 
                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
                                                   ЧЛЕНОВЕ:  ВЕСКА РАЙЧЕВА
                                                                         СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря……………………..  и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 3076 по описа за 2008 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от И. Г. Ф.,Г. Н. Д. и М. Н. М. ,двете като наследници на Ц. Г. Н. /починала след постановяване на въззивното решение/приподписана от адв. В от АК-Монтана срещу решението от 21.02.08г.по гр.дело № 336/06г.на Окръжен съд – Монтана,с което е оставено в сила решение от 4.10.02г.по гр.дело № 459/01г.на Районен съд – гр. Б.. С него е отхвърлен предявения от касаторите против Р. Д. Ц. ,Б. А. З. ,Б. П. Н. ,А. М. З. ,Е. Д. Г. ,Д. В. Г. и М. В. Г. иск с правно основание чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ за установяване право на собственост на Г. Ф. П. върху нива от 2.5 дка в м. О.,в землището на с. Б.,обл. Монтана към момента на внасянето й в ТКЗС .
Към касационната жалба е приложено изложение за допустимост на касационното обжалване. Жалбоподателите считат,че са налице основанията на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК – разглежданият казус е решен противоречиво от районния съд и от окръжния съд и при повторното разглеждане на делото от въззивния съд след връщането му от ВКС за ново разглеждане.
Върховният касационен съд ,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК ,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е приел,ищците не са доказали,че процесният имот е принадлежал на техния наследодател Г. Този извод е мотивиран със заключенията на назначените съдебно-технически експертизи,които били категорични досежно невъзможността да бъде индивидуализиран процесния имот,представляващ част от недвижимия имот от 2.5 дка в м. О., получен в дял от Г. Ф. при делбата –спогодба през 1957г.,както и целият имот от 2.5 дка. Изложени са съображения,че при липсата на идентичност на претендирания от ищците с възстановения на ответниците имот предявеният установителен иск по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ не може да бъде уважен.
В разглеждания случай не е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК – решен от въззивния съд съществен правен въпрос,решаван противоречиво от съдилищата. В изложението към касационната жалба не е формулиран съществен материалноправен или процесуално правен въпрос,който да е разрешен в противоречие със съдебната практика. Противоречива съдебна практика е налице,когато един и същ въпрос е разрешен по различен начин в обжалваното решение и друго влязло в сила съдебно решение,а не когато е постановен различен резултат от двете съдебни инстанции по конкретния казус.
Основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК изисква произнасянето по съществен правен въпрос от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото да е свързано с непълнота или неяснота на правната уредба с оглед изясняването й по пътя на тълкуването на закона,или когато съдът е възприел друго тълкуване,изоставяйки предишното,какъвто не е настоящия случай. Жалбоподателите са посочила бланкетно т.3 на чл.280 ал.1 без да изложат конкретни аргументи кое налага промяна във вече утвърдената съдебна практика и как приетото от въззивния съд разрешение на спора влиза в конфликт с точното приложение на закона и е от значение за развитието на правото при наличието на непротиворечива практика.
Въз основа на изложеното следва,че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК,поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решението от 21.02.08г.,постановено по в.гр.дело № 336/06г.на Окръжен съд – Монтана по жалба на И. Г. Ф.,Г. Н. Д. и М. Н. М.
Определението не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
 
 

Scroll to Top