ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 477
гр. София, 05.06.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на трети юни през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 791 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Б. С. Д. срещу решение от 19.02.2009 г. по гр. д. № 395/08 г. на Окръжен съд гр. М.. Касаторът счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и на съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Ответникът по касация Ц. Д. Д. оспорва жалбата.
Ответниците по касация С. Г. Д. и Ф. Д. П. не вземат становище.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С решение от 21.10.2008 г. по гр. д. № 107/08 г. Районен съд гр. Б. е допуснал съдебна делба между Ц, Б. С. Д. и С. Г. Д.. О. е иска за делба по отношение на Ф. Д. П.
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решението в обжалваната му част, касаеща правата на съделителите.
В приложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочи, че същественият процесуалноправен въпрос е за валидността на съдебния акт тогава, когато е нарушена разпоредбата на чл. 56 ал. 3 ГПК /отм./. Същественият процесуалноправен въпрос ще е разрешаван противоречиво от съдилищата тогава, когато освен обжалваното въззивно решение съществува и друг влязъл в сила съдебен акт в което същият въпрос е разрешен по различен начин. Тъй като противоречива съдебна практика не се сочи, настоящият състав не може да извърши преценка дали е налице основание за допустимост на касационното обжалване. Още повече, че евентуалното нарушение на посочения текст би могло да се формулира като съществен процесуалният въпрос който има отношение към правилността на решението, но не е основание за допустимост на касационно обжалване.
В жалбата е формулиран и съществен материалноправен въпрос за възможността по време на брака съпруг да придобие собственост на имот въз основа на наследяване и давностно владение и който да не е съпружеска имуществена общност. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване поради противоречие с практиката на ВКС.
За да остави в сила първоинстанционното решение въззивният съд е изложил съображения, че процесният имот не е лична, а е съпружеска имуществена общност, тъй като давността е започнала да тече и е изтекла по време на брака между наследодателите на страните Д. И. принадлежал на родителите на Д. Д. , които живеели в едно домакинство с него и съпругата му Н. , починала 1956 г. След смъртта на родителите на Д. , той и съпругата му отблъснали владението на другите наследници и през 1975 г. се снабдили с нот. акт за собственост въз основа на наследство и давност. С оглед на тези факти съдът приел, че имотът е съпружеска имуществена общност и по силата на чл. 27 СК правата на преживялата съпруга Н са ? на лично основание и 1/8 по наследство от Д. , или общо 5/8 ид. ч., които тя продала на ищеца. Ответницата Ф. също продала на брат си своята 1/8 ид. ч., или частта на ищеца Ц. е 7/8 ид. ч., а останалата 1/8 ид. ч. останала в наследство на Б. и С. като наследници на другия син на наследодателите Г. Постановеното решение не противоречи на цитираната от касаторите съдебна практика. Според т. 4 от ПП ВС № 5 от 31.10.1972 г., в съпружеската имуществена общност се включва сградата, построена през време на брака върху земя, индивидуална собственост на единия съпруг, макар да не е било учредено право на строеж в полза на другия съпруг. Тъй като посочената хипотеза е различна от спора между страните, няма основание да се приеме че въззивното решение и противоречи. Представянето на решения по спорове от същия характер, но без да са идентични с обжалваното решение, не са достатъчни за да обоснове необходимостта от разглеждане на касационната жалба. Няма противоречие и с решение № 801 от 23.11.2004 г. по гр. д. № 528/2004 г. на ВКС I ГО в което е прието, че придобитото по време на брака от единия съпруг имущество по наследство и делба е негова лична собственост, ако не са заплатени суми за уравнение на дяловете. В случая няма придобиване чрез делба на наследство, а чрез давностно владение. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. Няма тълкуване на закона по различен начин, а преценка на конкретни факти за придобиване на имота. Що се касае до определение № 29 от 21.10.2008 г. по гр. д. № 3131/2008 г. на ВКС III ГО, то е неотносимо към спора. Постановено е в производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК и касае допустимостта на касационно обжалване по иск с правно основание чл. 32 ал. 2 ЗС.
По изложените съображения касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 19.02.2009 г. по гр. д. № 395/08 г. на Окръжен съд гр. М..
О. е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: