О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 477
София 28.04.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и шести април през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 83 по описа за 2010 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от А. В. Г. чрез адв. Ю от САК против решение № 1* от 22.07.09г.по в.гр.дело № 752/09г.на Софийския апелативен съд.
Към касационната жалба е приложено изложение за допустимост на касационното обжалване. Касаторът счита,че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси,разрешени в противоречие с практиката на ВКС и от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото. Представя копие от решение № 64 от 12.02.02г.по гр.дело № 2884/01г.на ВКС,ІІІ г.о.
Ответникът по касационната жалба С. военен съд не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК ,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че към 1.03.07г.-датата на освобождаване на ищеца А. Г. от кадрова военна служба същият е имал 13 пълни прослужени години като кадрови военнослужещ,както и че за три от тях му е заплатено обезщетение при предходно освобождаване. Приложена е разпоредбата на чл.237 ал.2 от ЗОВСРБ и е направен извод,че при повторното му освобождаване от кадрова военна служба му се дължи обезщетение в размер на 10 брутни възнаграждения,от които 9 са му изплатени. Ето защо искът е уважен за сумата 1972 лв,представляваща обезщетение в размер на 1 брутно възнаграждение.
Основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване е налице,когато в обжалваното въззивно решение,правен въпрос от значение за изхода на спора е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и Постановления на Пленума на ВС;с тълкувателни решения на ОС на ГК на ВС,постановени при условията на чл.86 ал.2 от ЗСВ/отм/;с тълкувателни решения на ОСГТК,на ОС на ГК,на ОС на ТК на ВКС или решение,постановено при условията на чл.290 от ГПК. Настоящата хипотеза не е такава
В разглеждания случай не е налице и основанието за допускане по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. Приложното поле на тази хипотеза обхваща противоречие между разрешенията на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело,дадени в обжалваното решение на въззивния съд и влязло в сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд или решение на Върховния касационен съд,постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос. Повдигнатият материалноправен въпрос зачита ли се трудовият стаж в системата на МВР за кадрова военна служба при определяне размера на обезщетението по чл.237 от ЗОВСРБ е от значение за изхода на делото,но не е разрешен в противоречие с приложеното решение на състав на ІІІ г.о. на ВКС. С него е прието,че съгласно § 80 от ПЗР на Закона за съдебната власт прослужените години в системата на МВР се считат за кадрова военна служба. Същият извод е направен от въззивния съд в обжалваното решение,като при определяне броя на прослужените години на жалбоподателя като кадрови военнослужещ е включен и трудовия му стаж в МВР. Следователно не е налице твърдяното противоречие между двете решения,обосноваващо приложението на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК.
Не е налице и основанието,визирано в разпоредбата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК- разрешен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна в създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Настоящият случай не е такъв. Има утвърдена съдебна практика по приложението на чл.237 от ЗОВСРБ и не са изложени конкретни аргументи защо се налага тя да бъде променена.
Въз основа на изложеното следва,че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК,поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН С. ,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 1* от 22.07.09г.,постановено по в. гр.дело № 752/09г.на Софийския апелативен съд по жалба на А. В. Г..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.