О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 477
гр.София, 15.07.2009г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на втори април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА т.д. № 33/2009 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК и е образувано по касационна жалба на Е. Г. К. Г. , гр. С. срещу решение №85 от 28.07.2008г., постановено по в.гр.дело №1969/2007г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение, пети състав, с което са отхвърлени исковете му по чл. 266 ал.1 ЗЗД за сумата от 32 433 лв. и по чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата от 112 096 лв. и е уважен иска на другата страна по чл.55, ал.1 ЗЗД. Касаторът иска отмяна на решението като неправилно при наличието на отменителните основания по чл.281, т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се позовава на основанието визирано в чл.280, ал.1,т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касация “Р” ЕООД от гр. С., чрез адв. П в писмен договор счита, че не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. По съществото на касационната жалба ответникът по касация счита същата за неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, с обжалваем интерес над 1000 лв.
За да отхвърли обективно съединени искове по чл.266, ал.1 и чл.92, ал.1 ЗЗД в посочените размери въззивният съд е приел, че между страните е сключен договор за строителство за изграждане на седем еднофамилни редови жилищни сгради от изкоп до ключ в парцел ****, пл. № 3* и 778 кв.112 по плана на гр. С., кв. Драгалевци, като ищецът е изпълнител по договора, а ответникът възложител. Спорът по делото е за заплащане на част от извършеното строителство по акт образец 19 №10 и от №11 до №14 за сумата от 30 727.14 лв. увеличен на 32 433 лв. с определение от 24.10.2005г. Искът за неустойка по чл.92, ал.1 ЗЗД е предявен за сумата от 112 096 лв., след увеличение на претенцията по чл.116 ГПК/отм/, уговорена в договора при забава на плащане на цената на извършено от изпълнителя строителство. След анализ на събраните по делото доказателства, въззивният съд е приел, че строителството по заявените в исковата молба актове образец 19 е заплатено от възложителя и е отхвърлил искът по чл.266, ал.1 ЗЗД като неоснователен. Въззивният съд е разгледал обективно съединени искове за неустойка за забавено плащане на приети СМР по актове №10, 2 и 3. П. , че те са неоснователни по съображения нищожност на клаузата за неустойка / т.47 и т.48 от договора/. Направен е извод, че между страните няма спор по тълкуване на двете клаузи, съгласно които, независимо от стойността на неизпълненото строителство, неизправната страна дължи процент за всеки просрочен ден неустойка върху пълната стойност на договора, т.е. така уговорената неустойка не е съобразена с добрите нрави, защото води до неоснователно обогатяване на претендиращия неустойка и надхвърля реално претърпените от правоимащия вреди. Въззивният съд е приел, че нищожността на клаузата за неустойка не подлежи на преценка с оглед на конкретно получаваните по отделните искове стойности, защото такава е преценката за прекомерност при иначе действителна клауза. Приет е за основателен иска на Р. Р. Р. ” ЕООД по чл.55, ал.1 ЗЗД за сумата от 14 789 лв.
Допустимостта на касационното обжалване е обусловена от произнасянето от съда по материалноправен или процесуалноправен въпрос по конкретното дело, решен в противоречие със задължителна практика на ВС и ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Релевантния за спора правен въпрос трябва да е обусловил решаващите изводи на съда за съществуването, респ. несъществуването на материалното право, в чиято защита е бил сезиран с предявения иск. Действително, с обжалваното решение Софийският апелативен съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, свързан с валидността на договорна клауза за неустойката по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД, който е от значение за изхода на делото. Освен общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, е налице и допълнителното условие по т.2 на същата разпоредба – посоченият въпрос е разрешен в противоречие с приетото от ВКС в решение №30 от 8.02.2007г. по т.дело №785/2006г. на ТК на ВКС, а именно, че не може да се разглежда като нарушение на добрите нрави, случая когато размерът на уговорената неустойка надхвърля размера на претърпените от кредитора вреди.
Настоящият състав на първо отделение на Търговската колегия намира, че решаването на въпроса за количеството и вида на извършените строителни работи и тяхната цена по сключения между страните договор за изработка/строителство/, е основен спорен въпрос по делото. Твърдяното обаче неправилно произнасяне от въззивния съд по главния иск по чл. 266 ЗЗД не е резултат на погрешно тълкуване на материалноправните норми, а касае приетата за установена фактическа обстановка по спора. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд е решил в противоречие с практиката на ВКС /само цитирана/ съществен процесуалноправен въпрос – за задължението на съда за преценка на всички доказателства и доводите на страните и задължението да основе решението върху приетите за установени обстоятелства и закона / по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. И. е неоснователно. Няма спор, че е постоянна и непротиворечива практиката на ВКС относно задължението на съда да прецени всички доказателства по делото и доводите на страните, да основе решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона – чл. 188, ал. 1 и 2 ГПК /отм./ при съблюдаване на която практика е постановено и въззивното решение. Твърдението за допуснато от съда нарушение на чл.136 ГПК отм. е по преценката на доказателствата по делото, което е право на съда, вменено му в чл.188, ал.1 ГПК отм., не представлява релевантен за изхода на спора процесуален въпрос, поради което не е налице основната предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК. Не е налице и втората предпоставка по чл. 280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, тъй като касаторът не сочи съдебна практика, по приложението на нормата има съдебна практика, ясна е и не се нуждае от допълнително тълкуване.
Неотносима към формулирания от касатора процесуален въпрос за допустимостта на свидетелски показания за опровергаване съдържанието на изходящ от страната частен документ/ чл.133, ал.1 б”е” ГПК отм./ е цитираната от касатора съдебна практика, с оглед на оспорване на акт образец 19 №2 от 15.09.2001г., относно актуваната работа за обратен изкоп, направено от “Р” ЕООД с предявяване на иска по чл.55 ЗЗД за сумата от 14 789 лв. Решение №72 от 5.04.2004г. по гр.дело №2645/2002г. на ВКС ІV г.о. се отнася за едностранно съставен частен документ/декларация/. Решение №1077 от 12.01.2005г. по дело №213/2004г. е постановено при друга фактическа обстановка и в този смисъл решението е неотносимо към фактите по конкретното дело.
В заключение ще следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение само в частта, с която е отхвърлен искът на касатора Е. Г. К. Г. за сумата от 112 096 лв. по иска по чл.92 ЗЗД.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №85 от 28.07.2008г., постановено по в.гр.дело № 1969/2007 г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, пети състав в частта, с която е отхвърлен искът на Е. Г. К. Г. с фирма “Д” за сумата от 112 096 лв., представляваща неустойка.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението в останалата обжалвана част.
УКАЗВА на Г. К. Г. с фирма “Джи Ви Ди – Г. Г. да внесе по сметка на ВКС ДТ в размер на 2242 лв. в едноседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението, в противен случай производството ще бъде прекратено, за което бъде съобщено на касатора.
След представяне на платежния документ за внесената ДТ делото да се докладва на председателя на първо търговско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: