2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 478
София, 01.08.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юли две хиляди и единадесети година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Мими Фурнаджиева
изслуша докладваното от съдията Цачева ч.гр. д. № 378 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т.2 ГПК.
С определение № 116 от 11.05.2011 г. по ч. гр.д. № 129/2011 г. на Бургаски апелативен съд е потвърдено определение № 177 от 24.03.2011 г. по гр.д. № 162/2011 г. на Сливенски окръжен съд, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск на К., ТД [населено място] срещу В. М. М. и А. А. М. от [населено място] чрез налагане обезпечителни мярки възбрана върху недвижим имот – апартамент и гараж в [населено място],[жк]и налагане на запори върху банкови сметки и дружествени дялове в [фирма], [населено място].
Срещу определението на Бургаски апелативен съд е постъпила частна жалба вх. № 3707 от 27.05.2011 година, подадена от В. М. М. и А. А. М.. Поддържа се, че обуславящият изхода на делото въпрос по приложението на чл. 23, ал.7 З. – допустимо ли е налагането на обезпечителна мярка върху единственото жилище на проверяваното лице е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.
Ответникът по жалбата , придобито от престъпна дейност счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима съобразно правилото на чл. 274, ал.3, т.2 ГПК, тъй като с обжалваното въззивно определение се дава разрешение по същество на производство по допускане на обезпечение на бъдещ иск.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че са налице и предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение № 116 на Бургаски апелативен съд от 11.05.2011 г. по ч. гр.д. № 129/2011 г. Повдигнатият в изложението към касационната жалба въпрос по приложението на чл. 23, ал.7 З. е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
В различие от общите правила за обезпечение на бъдещ иск, съгласно чл. 23, ал. 7 З., не се налагат обезпечителни мерки върху имущество, по отношение на което не може да се насочи принудително изпълнение. Съгласно чл. 444, ал.1, т.7 ГПК, принудително изпълнение не може да бъде насочено срещу жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище или в производството по допускане на обезпечение на бъдещ иск на К. не може да бъде наложена обезпечителна мярка възбрана върху единственото жилище на проверяваното лице. Както вече Върховният касационен съд се е произнесъл с решение № 87 от 29.01.2010 г. по гр.д. № 369/2009 г., Трето гражданско отделение, ограничаването на обема на обезпечителните мерки по З. е съобразено с обстоятелството, че основанието на иска не е доказано по съдебен ред, а за произтеклите от ограничителните мерки вреди, държавата носи отговорност по чл. 32 З.. Извън изложеното, ограничението на обезпечителните мерки не препятства държавата да отнеме придобитото от престъпна дейност имущество в пълния му обем дори и в случай на отчуждаване на имущество от проверяваното лице в производство по чл. 28 З., предвид разпоредбите на чл. 4 и сл. З..
С обжалваното определение на Бургаски апелативен съд е допуснато обезпечение на бъдещ иск на К., ТД [населено място] срещу В. М. М. и А. А. М. от [населено място] чрез налагане обезпечителни мярки възбрана върху недвижим имот – апартамент в [населено място],[жк]. и налагане на запори върху банкови сметки и дружествени дялове в [фирма], [населено място]. Прието е, че искането за допускане на обезпечителни мерки е основателно предвид приложените по делото доказателства, че срещу В. М. е образувано досъдебно производство № 2008 г. на НСлС за извършени престъпления по чл. 253, ал.5, вр. с ал.1, пр.1 НК, попадащо в приложното поле на чл. 3, ал.1, т.16 от З.; че придобитото от лицето имущество е на значителна стойност по смисъла на § 1, т.2 ДР З. и не е установен законен източник на средства за придобиването му.
В касационната жалба против въззивното определение се поддържа, че обезпечителните мерки са наложени в нарушение на чл. 23, ал.7 З., както и че по делото не са съобразени доказателствата, установяващи, че единственото жилище на проверяваното лице е придобито със средства от законен източник.
Върховният касационен съд намира за основателно касационното оплакване за допуснато нарушение на чл. 23, ал.1 З. – наложената възбрана е върху единственото жилище на жалбоподателите. О. мярка е върху имущество, по отношение на което съгласно чл. 444, ал.1, т.7 ГПК не може да се насочи принудително изпълнение, поради което определението следва да бъде отменено в частта му, с която е наложена възбрана върху апартамент № в[жк], , група , [населено място].
В останалата му част, определението е постановено в съответствие с чл. 391, ал.1 ГПК, поради което следва да бъде оставено в сила.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 116 на Бургаски апелативен съд от 11.05.2011 г. по ч. гр.д. № 129/2011 г.
ОТМЕНЯВА определение № 116 от 11.05.2011 г. по ч. гр.д. № 129/2011 г. на Бургаски апелативен съд в частта му, с която на основание чл. 390, ал.1 ГПК е допуснато обезпечение на бъдещ иск на К., ТД [населено място] срещу В. М. М. и А. А. М. от [населено място] чрез налагане обезпечителна мярка възбрана върху апартамент № , с идентификатор по кадастралния регистър на [населено място], находящ се на първи етаж в сграда в[жк], , група , със застроена площ от кв.м., ведно с прилежащото му избено помещение № и съответните ид. части от общите части на сградата.
ОСТАВЯ В СИЛА определението в останалата му част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: