О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 478
София 11.06.2019 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на втори април, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател : МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 4592/2018 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. И. Ц., [населено място], в качеството и на майка и законен представител на Д. З. М., [населено място], подадена чрез адвокат Т. А., против въззивно решение № 1414/27.07.2018 г. по в.гр.д. № 1383/2018 г. на Окръжен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 1261/26.03.2018 г. по гр.д. № 4887/2017 г. на Районен съд – Варна в частта за определяне режим на лични отношения на бащата З. И. М., [населено място], с детето Д. З. М. на основание чл. 127, ал. 2 СК през месеците септември, ноември и март, както следва: всяка първа седмица от месеца за времето от 19.00ч. в петък до 17,00 ч. в неделя на следващата седмица /или за период от 10 дни/, с преспиване, като през м. септември детето следва да бъде връщано при майката не по-късно от 12 септември на съответната година с оглед подготовката му за училище, а през месеците ноември и март бащата следва да води детето в училището, което то посещава в [населено място], както и в частта, с която е дадено разрешение, заместващо съгласието на майката И. И. Ц. детето Д. З. М., придружавана от своя баща З. И. М. да пътува до държави-членки на Европейския съюз по един път годишно за период не по-дълъг от 15 дни, с правото да преминава през държави-членки на ЕС, което разрешение важи за срок от 5 години, считано от влизане в сила на настоящото решение, като пътуването следва да бъде извършвано през лятната ваканция на детето Д. З. М., на основание чл. 127а, ал. 2 СК
Не е постъпил писмен отговор на касационната жалба от ответната страна по жалбата – З. И. М..
Обжалваното въззивно решение е постановено по предявени искове с правно основание чл. 127, ал. 2 СК и чл. 127а, ал. 2 СК за определяне на режим на лични отношения между детето Д. З. М. и бащата З. И. М. и за издаване на разрешение, заместващо съгласието на майката И. И. Ц., детето Д. З. М., придружавана от своя баща З. И. М., да пътува извън пределите на страната. Детето Д. З. М. е [дата на раждане] , а нейни родители са И. И. Ц. и З. И. М.. Основни грижи за детето полага И. И. Ц. с помощта на съпруга си С. Г., като майката не одобрява поведението на бащата, поради което желае режимът на контакт между двамата да бъде точно определен и стеснен. Въззивният съд е съобразил изложеното от детето при изслушването му в съдебно заседание и данните от показанията на изслушаните свидетели. При определянето на режима на лични отношения е взел предвид най-добрия интерес на детето по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗЗакрД. Счел е, че в интерес на детето е определянето на разширен режим на лични контакти с бащата с оглед запазване и развитие на отношенията с родителя, който не упражнява родителските права. Такъв режим е действал и преди завеждане на делото, доколкото от събраните доказателства се установява, че З. И. М. е вземал детето при себе си в [населено място] за по-продължителен период, отглеждано е от него в жилището на майка му в [населено място], двамата многократно са били на почивки, палатки, летувания и т.н. Въззивният съд е приел за недоказани доводите за липса на родителски капацитет на бащата. Твърденията на майката, че преди години на детето се случил инцидент в чужда държава, който поставил Д. в риск, не е установено по безспорен начин, освен това е изтекъл значителен период от време и не може да се направи генерален извод за липса на родителски качества на бащата. Твърденията, че всеки път след престой с бащата детето се връща със здравословни проблеми също не е доказано, а и травмите и здравословните неразположения съпътстват възрастта на детето. Показанията на свидетелката Ц. в тази връзка не се градят на преки и непосредствени впечатления, а интерпретират разказаното от майката или от детето. Липсват категорични доказателства за неадекватно поведение на бащата и предвид твърдението, че детето е посещавало концерти през нощта, доколкото не са установени никакви конкретни факти. Въззивният съд е приел, че не е определящо дали детето винаги спазва определен дневен режим или понякога се налагат изключения, дали винаги при срещите с бащата двамата пребивават при отлични битови условия и дали във всеки един момент може да се осъществи контакт с майката. Релевантно е дали инцидентните нарушения на обичайния режим биха застрашили неговото физическо и емоционално развитие, а такава опасност от събраните писмени и гласни доказателства, включително и от изслушването на детето, не се установява. Направен е извод, че спецификите в начините на възпитание, осъществявани от майката и бащата, биха спомогнали да се изгради по-широк мироглед на детето. Съобразено е и обстоятелството, че бащата живее във Франция и би било целесъобразно и в най-добрия интерес на детето З. И. М. да го взема за по-продължителен период от време, когато е в България. При разрешаване на възникнал спор по чл. 127а СК основен критерий за преценка е винаги интересът на детето. Ето защо и въззивният съд е приел, че в най-добър интерес на Д. И. М. е да може да пътува заедно със своя баща до Франция, където понастоящем той живее. Излишно е да се събират доказателства относно условията, които бащата може да осигури на детето за евентуален кратък престой във Франция предвид екскурзионния характер на пътуванията. Няма доказателства, които да опровергаят родителския капацитет на бащата. Поради това и въззивният съд е приел, че разрешение за пътуване за период не по-дълъг от 5 години и за не повече от 15 дни през лятото, през време в което майката не ползва годишния си отпуск, гарантира най-добрия интерес на детето.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото. В приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателката бланкетно се е позовала на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК, но дори не е направен и опит да се формулира правен въпрос с предвиденото в процесуалния закон съдържание. Вместо това са преповторени доводите, съдържащи се в касационната жалба, които могат да се разглеждат единствено като оплаквания срещу правилността на въззивното решение в случай, че то бъде допуснато до касационно обжалване. Липсата на поставен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно основание да не се допуска касационно обжалване, без да разглежда наличието на специалните предпоставки за това. В допълнение следва да се посочи, че жалбоподателката не е обосновала и мотивирала наличието на нито една от тях.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1414/27.07.2018 г. по в.гр.д. № 1383/2018 г. на Окръжен съд – Варна.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.