О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 478
София, 12.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети октомври, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело № 3712/2019 г.
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Г. В. С., подадена от пълномощника му адвокат С. С., срещу определение №266/24.06.2019 г. по ч.гр.д. № 325/2019 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане №3754/08.05.2019 г. на Пловдивския окръжен съд по гр. дело №1182/2018 г. С първоинстанционното разпореждане е върната въззивната жалба на жалбоподателя поради неотстраняване в срок на нередовността и – представяне на документ за платена държавна такса. Въззивният съд е приел, че ищецът не е изпълнил дадените му от първоинстанционния съд указания за отстраняване на нередовносттта на въззивната жалба.
Жалбоподателат излага доводи за произнасяне в определението по следните процесуалноправни въпроси: 1) представлява ли задължението за заплащане на държавна такса част от жалбата или е елемент на фактическия състав на обжалването, който е отделен от самата жалба; 2) даденият срок за плащане на държавна такса инструктивен ли е или преклузивен. Твърди се, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІII г.о. намира следното:
Съобразно разпоредбите на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Повдигнатите въпроси не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, защото по тях има задължителна съдебна практика, според която срокът е период от време, в който страната може да извърши определено процесуално действие, след изтичането на който, действието не може да бъде извършено валидно. Сроковете за страните са преклузивни. Сроковете за съда са инструктивни.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №266/24.06.2019 г. по ч.гр.д. № 325/2019 г. на Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.