О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 478
Гр.С., 13.12. 2017г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми ноември през двехиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.4477 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
С определение №.3205/6.10.17 по г.д.№.4654/17г. на Софийски апелативен съд, ГО, 10с., е потвърдено разпореждане №.28604/30.06.17 по г.д.№.16377/16 на СГС, № ГО, 5с., с което е върната исковата молба на П. В. С. и на практика производството е прекратено.
Постъпила е частна касационна жалба от П. С., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна.
Частната касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок, от лице, имащо право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК вр. с чл.274 ал.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение, Върховният касационен съд съобрази следното:
С обжалвания акт САС е приел, че производството по предявения от касатора иск за заплащане на обезщетение за вреди от С. К. А. – съдия в Апелативен съд В., при разглеждане на в.н.о.х.д. №.184/15 по описа на същия съд, е недопустимо предвид разпоредбата на чл.132 от Конституцията на РБ. Посочил е, че съгласно същата при осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателан и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е престъпление от общ характер; по делото няма данни с влязъл в сила съдебен акт да е реализирана наказателната отговорност на посочения магистрат за умишлено престъпление от общ характер и това престъпление да е свързано с висящото наказателно производство; разпоредбата на чл.132 Конституцията не противоречи на чл.13 Е. дори и нарушението да е извършено от лица, действащи при упражняване на служебни функции – поради което не са налице предпоставките за прякото приложение на Конвенцията.
Съгласно чл.274 ал.3 ГПК вр. с чл.280 ал.1 ГПК определенията на въззивните съдилища подлежат на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е налице позоваване на чл.280 ал.1 т.3 ГПК във връзка с два въпроса: 1.”Нормата на чл.13 Е. обосновава /допуска/ или изключва правото на иск за обезщетение на увреденото лице срещу представителите на официалните власти, които са причинили вредите при упражняване на служебните си функции?”; 2. ”Е. има ли предимство пред националното ни законодателство, в т.ч. пред разпоредбата на чл.132 от Конституцията на Република България, съгласно чл.5 ал.4 К.?”.
Настоящият състав намира, че предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното определение не са налице.
Изведените от касатора въпроси не съставляват правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая въззивният съд не е обсъждал така поставените въпроси и не е излагал изрични мотиви във връзка с тях. Предвид изложеното те са неотносими към решаващата му воля и не биха могли да обосноват допускане до касационно обжалване по критериите на чл.280 ал.1 ГПК.
Само за пълнота следва да се посочи, че доколкото касаторът повдига въпроса за засягане на правото му на достъп до съд предвид разпоредбата на чл.132 Конституцията, ограничението на това право не е несъвместимо с разпоредбите на Е.. Е. е имал възможност да се произнесе, че предвиждането на имунитет е дълготрайна практика, насочена към гарантиране на надлежното фунциониране на правосъдието, и може да бъде намерена в различни национални и международни системи. Тя преследва легитимна цел – тъй като съставлява средство за осигуряване на надлежно функциониране на правосъдието, а за да се прецени дали такъв имунитет е съвместим с разпоредбите на Конвенцията, е необходимо да се изследва дали съответното засегнато лице е имало на разположение други средства за защита на правата си по Конвенцията. Тогава, когато разполага с такива, то не е било лишено от право да търси поправяне на вредите – и ограниченията на правото на достъп до съд, които са последица от специалната природа на имунинета от съдебно преследване, не нарушават самата същност на правото на достъп до съд и не са диспропорционални по смисъла на чл.6.1. от Конвенцията. Същевременно, когато възниква въпрос за право на достъп до съд, гаранциите по чл.13 се поглъщат от гаранциите, установени в чл.6, и след като правото на достъп до съд не е нарушено, по същите причини не е налице нарушение и на правото по чл.13 Е. /в този смисъл Ъ. и други срещу Б., Е. срещу Италия/. В разглежданата хипотеза ограничението на правото на достъп до съд, въведено с чл.132 от Конституцията, преследва легитимна цел – съставлява средство за осигуряване на надлежното функциониране на правосъдието, и не е диспропорционално – доколкото засегнатото лице разполага с други средства за защита на правата си по Конвенцията /за вреди от незаконни актове и действия на съдията е предвиден редът на З., а за тези, които не попадат в приложното му поле – общият ред на ЗЗД, като искът се насочва срещу съответния съд – опр.№.569/27.10.11 по г.д.№.516/11, ІІІ ГО, реш.по г.д.№.377/09, ІV ГО, и др./. При това положение касаторът не е лишен от право да търси обезщетение за вреди, ограничението на правото му на достъп до съд предвид наличието на имунитет не засяга самата същност на гарантираното от чл.6 Е. право и не е несъвместимо с разпоредбите на Конвенцията.
Предвид всичко изложено по-горе, касационно обжалване на атакуваното определение не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №.3205/6.10.17 по г.д.№.4654/17г. на Софийски апелативен съд, ГО, 10с.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: