о п р е д е л е н и е
№ 478
София , 17.08.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на трети август две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанета Найденова
ЧЛЕНОВЕ: Светла Цачева Албена Бонева изслуша докладваното от съдията Цачева ч.гр.д. № 221 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по 288 ГПК вр. с чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК вр. с 278, ал. 4 ГПК.
С определение № 461 от 23.09.2008 година на Пазарджишки окръжен съд по ч. гр.д. № 610/2008 година е потвърдено решение (имащо характер на определение) № 961 от 12.10.2007 година на Пазарджишки районен съд по гр.д. № 1511/2006 г., с което е прекратено производството по иск с правно основание чл. 74, ал. 1 КТ, предявен от Е. “Т”, гр. С. против Агенция за държавни вземания за обявяване недействителност на трудов договор от 01.05.2005 г., сключен с А. Г. Д. от гр. П.. Въззивният съд е приел, че за ищеца липсва правен интерес от установяване недействителност на трудовото правоотношение спрямо ответника А за държавни вземания; че от обстоятелството, че трудовия договор е сключен с длъжник, спрямо когото Агенцията провежда принудително изпълнение, не следва извод за правен интерес от предявения иск.
Частна жалба срещу определението на Пазарджишки окръжен съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от Е. “Т”, гр. С.. Поддържа се, че съдът е определил неправилна квалификация на иска, който е с правно основание чл. 269 ДОПК (чл. 230, ал.2 ДПК (отм.), което обуславя и правния му интерес; че решението е постановено в противоречие с решение № 9* от 07.11.2005 г. по адм. дело № 3534/2005 г. на Върховния административен съд, в което е прието, че искът по чл. 269 ДОПК е единствената възможност за защита на третото лице със самостоятелни права, както и че разрешаването на процесуалния въпрос за допустимостта на иска с правно основание чл. 269 ДОПК е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че частната жалба против въззивното определение е допустима – определението, постановено от въззивен съд прегражда по-нататъшното развитие на делото, поради което подлежи на обжалване при условията на чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Жалбата е подадена в срок и редовна.
При проверка за наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Процесуалният въпрос за допустимостта на иск за установяване съществуването на правно отношение е разрешен законосъобразно и в съответствие с утвърдената практика на съдилищата, основания за промяна на която не са налице. В съответствие с утвърдената практика по приложението на чл. 97, ал.1 ГПК (отм.), аналогичен с чл. 124, ал.1 ГПК, съдът е приел, че преценката за правния интерес се извършва въз основа на обстоятелствата, на които се основава искът – чл. 127, ал.1, т.4 ГПК (чл. 98, б. „г” ГПК) и от съдържанието на спорното право, което се посочва чрез петитума на исковата молба – чл. 127, ал.1, т.5 ГПК ( чл. 98, б. „д” ГПК) заедно с вида на търсената защита – преценката налице ли е гражданскоправен спор и дали ищецът е носител на материално право, накърнено от този правен спор. От въведените с исковата молба обстоятелства, а именно: че ищецът е бил подведен да сключи трудов договор с лицето А. Г. Д. поради въвеждането му в заблуждение; че служителят му се е оказал длъжник към държавата за сумата 50000 лева, за което вземане е бил наложен запор върху трудовото му възнаграждение; че дружеството е получило уведомление от ответника А за държавни вземания, че в случай на неизпълнение на запора съгласно чл. 184, ал.1 ДПК ще бъде наложен запор върху банковата му сметка и от петитума на иска – обявяване недействителност на трудовия договор с лицето А. Д. , не следва извод за наличие на правен интерес от иска спрямо ответника А за държавни вземания – орган по принудителното събиране на публични задължения, който не е страна по атакувания договор, предвид което предявената претенция е недопустима поради липса на положителна процесуална предпоставка за упражняване правото на иск – наличие на правен интерес от търсената с иска защита.
Неоснователен е и доводът, че решението е постановено в противоречие с решение № 9* от 07.11.2005 г. по адм. дело № 3534/2005 г. на Върховния административен съд, поради което е налице противоречива практика на съдилищата. Решенията на административните съдилища не формират практика по гражданскоправни спорове, което изключва предпоставките за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т.2 ГПК. Независимо от това, формираните в административното решение изводи по приложението на чл. 230 ДПК не са относими към обуславящия изхода на делото процесуален въпрос за допустимостта на иск с правно основание чл. 74, ал.1 КТ за прогласяване недействителност на трудов договор с длъжник по отношение на органа, овластен да събира принудително публични задължения.
Неоснователни са и доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното определение при условията на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Налице е установена практика по приложението на чл. 230 ДПК (чл. 269 ДОПК), основания за промяна на която не са налице в разглеждания аспект по приложението на текста. В съответствие с установената практика, въззивният съд е приел, че предявения иск няма своето основание в чл. 230 ДПК – в чл. 230 ДПК (отм.) е дадено право на иск на третото лице, чието право е засегнато от изпълнението – собственикът на вещта обект на изпълнение или притежателят на вещни права върху запорираната или възбранена вещ. С установителния иск по чл. 230, ал.1 ДПК (отм.) ищецът противопоставя на страните по изпълнението собствени права, които изключват принудителното изпълнение върху негов имот. С оглед противопоставимостта на правата по решението, искът се предявява срещу длъжника и взискателя (чл. 230, ал.2 ДПК), а правен интерес от иска е налице ако изпълнението е вече започнало чрез запор или възбрана върху чуждото право и още не е приключило, така, че може да бъде осуетено – съгласно ал. 3 на чл. 230 ДПК (отм.), в случаите на образувано исково производство, съдът уведомява органа, извършил принудителните действия, който може да премине към друг способ за принудително изпълнение или да спре производството.
Заявените с исковата молба твърдения не обуславят извод за предявен иск по чл. 230, ал.1 ДПК (отм.) или за правен интерес от провеждането на този иск. Ищецът Е. „Т” не е трето лице по смисъла на чл. 230 ДПК (отм.), тъй като не заявява право, засегнато от изпълнението – не се твърди, че банковите сметки на дружеството са запорирани или че е започнало принудително изпълнение върху негово имущество. С въведените в исковата молба твърдения не се сочат и права, противопоставими на длъжника или взискателя по принудителното изпълнение; права, които изключват правата на длъжника върху обекта на изпълнението (личното му трудово възнаграждение), какъвто е предмета на иска по чл. 230, ал.1 ДПК (отм.), нито целта е да се осуети изпълнението върху чуждо имущество, тъй като такова изпълнение не е предприето.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 461 от 23.09.2008 година на Пазарджишки окръжен съд по ч. гр.д. № 610/2008 година, с което е потвърдено решение № 961 от 12.10.2007 година (имащо характер на определение) на Пазарджишки районен съд по гр.д. № 1511/2006 г. за прекратяване производството по иск с правно основание чл. 74, ал. 1 КТ, предявен от Е. “Т”, гр. С. против Агенция за държавни вземания за обявяване недействителност на трудов договор от 01.05.2005 г., сключен с А. Г. Д. от гр. П.. Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: