3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 478
София, 19.10. 2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.дело №433/2011 година
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от М. А. М., А. М. А., С. Т. К., Н. Т. Г., С. П. Т., В. П. И., И. Т. Д., Р. Т. В., С. В. А. и Н. В. Б., всички представлявани от адв. Б. Р., против определение № 109/27.04.2011г. по гр.д.№ 410/2011 г. по описа на Върховен касационен съд, ІІг.о., с което е оставена без разглеждане касационната им жалба против постановеното въззивно решение № 334/06.07.2010 г. по гр.дело № 908/2008г. на Софийски окръжен съд, като процесуално недопустима. Правят се оплаквания за неправилност на постановеното определение, като се твърди, че съдът е смесил действието и приложението на законите, действащи при образуване на делото и към настоящия момент.
Ответниците по частната жалба М. Г. Г. и Г. Ц. Г. не изразяват становище.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази следното:
Частната жалба е допустима – подадена е в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от легитимирано лице.
Разгледана по същество е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената касационна жалба, като процесуално недопустима, съставът на ВКС е отчел обстоятелството, че цената на иска е под 1000 лв., която сума ограничава касационното обжалване на постановеното въззивно решение, съгласно разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК/в редакцията й до изменението с ДВ бр.100/2010 год.,в сила от 21.12.2010 год./
Нормата на чл. 280 ал. 2 от ГПК в редакцията на текста до 21.12.2010 г. предвижда критерий – установен минимален праг на цена на иска от 1000 лева, който изключва приложното поле на чл. 280 ал. 1 от ГПК. Разпоредбата е императивна и съгласно нея не подлежат на касационно обжалване решения на въззивния съд, с цена на иска под 1000 лева. Касационната жалба е депозирана в окръжния съд на 25.10.2010 г., поради което с оглед разпоредбата и по аргумент от § 25 от ПЗР на ЗИД на ГПК /ДВ бр. 100/2010 г./, по отношение на подадената касационна жалба следва да се приложи разпоредбата на чл. 280 ал. 2 от ГПК, в редакцията до 21.12.2010 г. Искът е предявен на 06.11.2006г., поради което по отношение на определяне цената на иска е приложима разпоредбата на ГПК (отм.) – чл. 55 ал. 1, б. „б“. Съгласно тази разпоредба, цената на предявения иск за ревандикация на процесния имот е в размер на 1/4 от данъчната оценка на имота. Видно от Удостоверение за данъчна оценка изх. № 264/01.02.2007 г. , издадено от [община], данъчната оценка на имота е 1912.10 лв. /л.42 от първоинстанционното производство/. В случая цената на предявения иск е 478.03лв. Следователно тази сума, като цена на иска, обосновава извода на предходния състав на ВКС за недопустимост на касационното обжалване на основание чл. 280 ал. 2 от ГПК.
Неоснователни са изложените в частната жалба доводи за това, че цената на иска следва да се преценява към момента на подаване на касационната жалба. Цената на иска се определя към момента на неговото предявяване и се посочва от ищеца, а въпросът за нея може да бъде повдигнат от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото. Срокът е установен по съображения за правна сигурност, тъй като цената на иска е от значение не само за определяне на държавната такса, но и обуславя родовата подсъдност на делото. След този момент посочената от ищеца или определената от съда в случай на несъответствие цена на иска става окончателна и не може да бъде променяна, освен в случай на изменение на размера на иска по реда на чл.214 ГПК. Настъпилите в течение на процеса промени в данъчната или в пазарната оценка на спорното право, не влияят върху цената на иска.
С оглед изложеното обжалваното определение, като законосъобразно постановен акт, следва да бъде оставено в сила.
Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 109/27.04.2011г. по гр.д.№ 410/2011 г. по описа на Върховен касационен съд, ІІг.о.
Определението окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: