О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 478
София, 19.04.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори април през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 931 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Н. Л. Г. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Н. Ц., против въззивното решение № 1431 от 14 март 2011 г., постановено по гр.д. № 2368 по описа на Софийския градски съд за 2010 г., с което е оставено в сила решение без номер от 15 октомври 2007 г. по гр.д. № 12669 по описа на районния съд в гр. София за 2006 г. за отхвърляне исковете на Г. за отмяна на заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с „П., р. и о.” ЕАД, със седалище и адрес на управление в [населено място] от 29 май 2006 г., за възстановяването на Г. на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение за оставането му без работа поради незаконното уволнение.
В жалбата се сочи, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, защото е неправилно становището на съда, че представеното наказателно постановление е неотносимо, защото дадените от касатора обяснения са именно във връзка с проверката, а не във връзка с процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, а и не е било възможно да се дават обяснения за нарушения, които още не са били констатирани; въззивният съд приема за доказани единствено нарушенията по чл. 187, т. 10 КТ, но въпреки това приема заповедта, в която са посочени нарушения и по чл. 187, т. 3, 7 и 8 КТ за законна; преценката за това кое нарушение е достатъчно тежко, за да се наложи дисциплинарно наказание, принадлежи само на работодателя и съдът не може да я променя, а и работодателят е приел, че условията за налагане на дисциплинарното уволнение настъпват в тяхната съвкупност, а не за всяко поотделно, поради което работодателят следва да докаже всички нарушения, на които се е позовал. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че е налице противоречиво разрешаване от съдилищата на въпроса може ли въззивният съд с решението си да приеме, че заповедта за дисциплинарно уволнение е законна, при положение, че е възприел за доказани обстоятелства само по чл. 187, т. 10 КТ, а в самата заповед са посочени нарушения и по чл. 187, т. 3, 7 и 8 КТ, както и по чл. 190, ал. 1, т. 3, 4 и 7 КТ. Представят се две решения на ВС, едно на ВКС и две невлезли в сила решения на въззивен и първоинстанционен съд, от които последните не могат да послужат за целите на селекцията по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не представляват съдебна практика по смисъла на посочения текст.
Ответникът „П., р. и о.” ЕАД, със седалище и адрес на управление в [населено място] не представя отговор на касационната жалба по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приел, че с предходно отменително решение на ВКС е прието, че работодателят е изпълнил задължението си по чл. 193 ГПК; по делото е установено, че касаторът е извършил част от нарушенията, описани в докладна записка и това се признава извънсъдебно от касатора; касаторът не е изпълнил задълженията си по длъжностна характеристика за ръководство, организиране, контрол на цялостната дейност на хотела, включително контрол по поддръжка и експлоатация на Д. и подписване на договори за външни услуги; неизпълнението на трудовите задължения представлява нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 10 КТ; нарушенията са извършени нееднократно през първото тримесечие на 2006 г. и са системни, касаят неосъществяване на контрол в няколко различни сфери на дейност на хотела, основни за неговото функциониране, и следва да се квалифицират като достатъчно тежки, поради което обуславят налагането на дисциплинарно уволнение.
К. съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на обжалваното решение до касационно разглеждане.
Касаторът поставя само един проблем, който, така, както е формулиран, касае възможността съдът да обоснове изводите си за законност на дисциплинарното уволнение по приета от него правна квалификация на дисциплинарните нарушения, различна от посочената от работодателя в атакуваната заповед за дисциплинарно уволнение.
На първо място, представената от касатора съдебна практика, отразена в едно решение на ВС и едно на ВКС, не разрешава подобен на поставения правен проблем. В двете решения – решение № 10 по гр.д. № 825 за 1993 г. на ІІІ ГО и решение № 2108 от 9 януари 2007 г. на ІІІ ГО, се приема, че заповедта за уволнение трябва да съдържа фактите, на които се основава работодателят, за да прекрати трудовото правоотношение, а непосочването им препятства възможността на уволнения да осъществи защитата си, тъй като работникът следва да получи цялата информация за обстоятелствата, на които се основава уволнението с оглед преценка на възможностите и начините на защита. Същевременно в решение № 34 по гр.д. № 1627 за 1994 г. на ІІІ ГО ВС приема, че меродавно е дисциплинарното нарушение, което работодателят е длъжен да посочи, а не законовата му квалификация, тъй като водещ е фактът, представляващ уволнителното основание, с оглед на което се преценява дали е правилна квалификацията, цифрово и текстово. Това разрешение е съответно на възприетото от въззивния съд в обжалваното решение, след като съдът е приел, че доказаните нарушения на трудовата дисциплина следва да се квалифицират по един от текстовете цифрово посочени от работодателя. Такова е и възприеманото в задължителната практика на ВКС разрешение – в решение № 304 по гр.д. № 723 за 2009 г. на ІV ГО съдът приема, че за законосъобразността на наказанието от значение е текстовото индивидуализиране на нарушението чрез посочването на извършените от работника/служителя действия/бездействия в разрез със закона и/или с въведените от работодателя технологически изисквания при осъществяване на трудовата функция, тъй като това е достатъчно за реализиране на вложената в чл. 195, ал. 1 КТ цел. В друго свое решение – решение № 464 по гр.д. № 1310 за 2009 г. на ІV ГО ВКС сочи изрично, че неправилната правна квалификация, дадено от работодателя в заповедта, не се отразява върху законността на уволнението при доказване на осъществените от ищеца и подробно описани нарушения. В случая въззивният съд приема, че част от нарушенията, описани в съответните документи, са доказани и представляват нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, т. 10 КТ, независимо от обстоятелството, че работодателят в обжалваната заповед, освен нарушението по посочения текст, е посочил и нарушения по други текстове. Въззивният съд приема още, че установените нарушения са системни и достатъчно тежки, за да обосноват налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Следователно, на поставения правен въпрос отговорът е явен в контекста на съответната задължителна съдебна практика – заповедта може да е законосъобразна и ако съдът възприеме за доказани нарушенията само по един от посочените от работодателя текстове. Същевременно, касаторът е избрал да не поставя правния въпрос за съответствието на наложеното наказание с тежестта на осъщественото нарушение, а касационният съд не може да допуска касационното обжалване по правен проблем, който не е бил посочен от касатора – така се възприема в т. 1 на ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1431 от 14 март 2011 г., постановено по гр.д. № 2368 по описа на Софийския градски съд за 2010 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: