О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№478
Гр. София, 02.10.2018 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
КРАСИМИР ВЛАХОВ
като разгледа докладваното от съдия Влахов гр. д. № 1449 по описа на ВКС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] против Решение № ІІІ-130 от 20.12.2017 г. по в. гр. д. № 1583/2017 г. на Бургаския окръжен съд. С посоченото въззивно решение е потвърдено първоинстанционното Решение № 61 от 03.08.2017 г. по гр. д. № 87/2014 г. на Царевския районен съд, с което е уважен предявеният от [фирма]- [населено място] против [община] положителен установителен иск за собственост с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК- за установяване правото на собственост на ищеца върху 1 400 кв.м. идеални части от поземлен имот с идентификатор 37023.501.63 по КККР на [населено място], на площ от 2 859 кв.м., с административен адрес: [населено място], ул.”12-та”. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявената срещу касатора искова претенция за собственост бъде отхвърлена със законните последици.
В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани материалноправни и процесуалноправни въпроси, които според касатора са обуславящи за изхода на делото и по които се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС като основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а именно:
1. Представлява ли по смисъла на чл.158 ГПК „особена трудност” за приемане на заключение на допусната от съда експертиза бездействието на вещите лица за изготвяне на заключението, като при това необходимите за експертизата документи се намират по делото?
2. Имат ли характер на официални документи преписи на преписи, изготвени от трето лице, което не е техен издател?
3. Може ли само въз основа на актове за държавна собственост, изготвени по реда на НДИ /отм./, при липса на задължителен съгласно чл.97 от Наредбата протокол-опис за фактическо предаване на имота, да се приемат за действителни извършени разпоредителни действия с държавен имот чрез предоставянето му за стопанисване и управление или включването му в капитала на еднолично търговско дружество с държавно имущество?
4. Допустимо ли е встъпителен баланс, съдържащ само стойностно отразяване на конкретно имущество /недвижим имот/, без инвентаризационен опис, амортизационен план, оборотна ведомост, да служи за годно доказателство, въз основа на което имотът да бъде идентифициран по местонахождение, площ и граници?
5. Как следва да се цени частен документ, изхождащ от страната, съдържащ извънсъдебно признание за настъпил юридически факти от значение за делото?
6. Длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства и тяхната относимост към релевираните от страните твърдения и възражения?
Ответникът по касационната жалба – [фирма]- [населено място] е депозирал по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор, с който моли касационното обжалване да не бъде допускано поради липса на предвидените в чл.280, ал.1 ГПК основания за това, като при условията на евентуалност поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените в касационното производство разноски.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното:
За да постанови решението си за потвърждаване на първоинстанционното решение, с което предявеният от [фирма]- [населено място] против [община] положителен установителен иск за собственост е уважен, въззивният съд е приел, че ищцовото дружество се легитимира като собственик на процесния имот на основание чл.17а ЗППДОбП /отм./, респ. чл.1 от ПМС № 201/ 25.10.1993 г.- по силата на преобразуване в еднолично търговско дружество на държавно предприятие, на което имотът е бил предоставен за стопанисване и управление. Този решаващ правен извод е формиран въз основа на съвкупен анализ на събраните по делото писмени доказателства, вкл. ангажираните от ищеца, относно предоставянето на имота за стопанисване и управление и последващите разпоредителни действия с него чрез предоставянето му на ищцовото дружество. С отговора на исковата молба ответникът е оспорил истинността на 15 бр. документи, приложени към исковата молба, а с допълнителен отговор от 25.02.2015 г. на исковата молба след отстраняване на нередовността й относно фактите, въз основа на които се твърди придобиване на собствеността, са оспорени още 10 бр. документи, представени от ищеца с молба от 29.12.2014 г., с която са изпълнени дадените от първоинстанционния съд указания в този смисъл. В първото по делото заседание на 09.06.2015 г. първоинстанционният съд, въз основа на така направеното оспорване на представените в копия документи, е открил производство за проверка на истинността им съгласно чл.193 ГПК, като в следващото съдебно заседание на 16.11.2015 г. е допуснато изслушване на Съдебно-графологична експертиза, която след изследване на оригиналите да даде заключение за тяхната автентичност. С молба от 06.10.2015 г. назначеното вещо лице Х. Д. е заявил, че не е в състояние да изпълни задачата поради здравословни причини, с оглед на което е заменен с вещото лице С. Ж.. Последният от своя страна е депозирал идентична молба на 14.10.2015 г., а назначеният на негово място З. С. на свой ред с молба от 22.10.2015 г.е поискал да бъде освободен по здравословни причини и с оглед ангажираността му с други експертизи. Следващото определено от съда вещо лице- Х. С., не е депозирало заключение за заседанието на 16.11.2015 г., като на това основание делото е отложено за 12.01.2016 г. С молба от 17.11.2015 г. вещото лице е посочило, че предметът на експертизата налага същата да бъде комплексна- графологическа и техническа, и използване на специална апаратура за изследване на документите. На това основание и като е взел предвид подадена в същия смисъл молба на ответника от 08.01.2016 г., в заседанието на 12.01.2016 г. РС- [населено място] е постановил експертизата да бъде изпълнена от вещите лица Х. С. и З. С., и разглеждането на делото е било отложено за 22.02.2016 г. С молба от 19.02.2016 г. първият от тях е заявил, че вещото лице С. е настанен в болнично заведение за лечение, което ще продължи около три месеца, с оглед на което съдът да прецени необходимостта от замяната му с друг специалист. В съдебно заседание на 22.02.2016 г. съдът е отложил делото, като е предоставил възможност на ответника да заяви становище по молбата на вещото лице С.. В съдебно заседание на 18.04.2016 г. съдът е оставил без уважение искането на ищеца на основание чл.158 ГПК да бъде определен краен срок за събиране на допуснатото доказателство и като е взел предвид липсата на доказателства за уважителни причини, поради които вещите лица не са изпълнили възложената им задача, а наложил на всяко от тях глоба в размер на 500 лв., като ги е задължил да представят заключение за следващото заседание в срока по чл.199 ГПК. В следващото заседание на 27.05.2016 г. делото е било отложено за 18.07.2016 г. поради липса на депозирано заключение, като междувременно наложените глоби са били отменени поради постъпили молби от вещите лица и приложени доказателства за влошено здравословно състояние на вещото лице С., който е бил освободен и заменен с Н. Р.. На 16.07.2016 г. последният е депозирал молба, в която е посочил, че поради служебна ангажираност няма да е в състояние да изготви заключение за заседанието на 18.07.2016 г., което поради липса на депозирано заключение е било отложено за 30.09.2016 г. На 19.09.2016 г. вещото лице Р. е депозирал молба, с която е поискал страните да бъдат задължени да представят оригинали на документите, предмет на изследването, а с молба от 27.09.2016 г. двете вещи лица са поискали да им бъдат издадени съдебни удостоверения, въз основа на които да получат достъп до оригиналите. В закрито заседание съдът е разпоредил да бъдат издадени поисканите съдебни удостоверения, като на 30.09.2016 г. е отложил делото за 28.11.2016 г. и е оставил без уважение повторно заявеното от ищеца искане по чл.158 ГПК. На посочената дата делото отново е било отложено поради липса на представено заключение, с оглед на което съдът е отложил разглеждането му за 13.01.2017 г., като е задължил вещите лица да депозират заключение в срока по чл.199 ГПК и да представят доказателства за уважителни причини за непредставяне на заключението и неявяването им в съдебно заседание. На 13.01.2017 г. поради липса на заключение делото е било отложено за 17.02.2016 г., като на двете вещи лица са били наложени глоби в размер от по 500 лв. и са били предупредени, че при повторно нарушение ще бъдат наложени нови глоби в размер до 1 200 лв. на основание чл.91, ал.2 ГПК. С молба от 25.01.2017 г. вещите лица заявили, че не са успели да изпълнят възложената им задача поради ангажименти по други дела, както и поради неблагоприятните атмосферни условия и лошото състояние на пътищата между В. и Ц., като помолили делото да бъде отложено за по-продължителен период от време, през който да могат да се запознаят с оригиналните документи, предмет на изследването. С молба от 31.01.2017 г. вещото лице С. поискал да бъде освободен от изпълнение на задачата „поради претовареност”, като в закрито заседание на 01.02.2017 г. съдът е приел отвода му. На 31.01.2017 г. вещото лице Р. е поискало страните да бъдат задължени да посочат къде се съхраняват оригиналните документи, предмет на изследване, както и да бъде увеличен определеният депозит на 1 500 лв. предвид сложността на поставената задача. В закрито заседание на 01.02.2017 г. съдът е указал на ответника да внесе допълнителен депозит за експертизата в размер на 800 лв., а страните са били задължени в 1-седмичен срок да посочат на вещото лице институциите, в които се съхраняват оригиналите на оспорените документи. В съдебно заседание на 17.02.2017 г., за което отново не е било депозирано заключение, на вещото лице Р. са били дадени указания относно местонахождението на оригиналите и същото е било задължено да представи заключение в срок за следващото съдебно заседание, насрочено за 07.04.2017 г. За тази дата заключение отново не е било представено, а вещото лице е депозирало молба, според която неизпълнението се дължало на „претовареност, продължително технологично време, необходимо за изготвяне на експертизата, и влошено здравословно състояние”. Последвало е ново отлагане на делото и насрочването му за 29.05.2017 г., за когато вещото лице е получило поредните указания за представяне на заключение в изпълнение на възложената му задача. В заседанието на 29.05.2017 г., по искане на ищцовата страна съдът на основание чл.158, ал.1 ГПК е определил срок за приемане заключението на Съдебно-графологичната експертиза в следващото съдебно заседание на 28.07.2017 г., като е приел, че събирането на това доказателство представлява особена трудност. В съдебно заседание на 28.07.2017 г., предвид липсата на депозирано заключение, съдът е отменил определението си за назначаване на експертиза, приключил е съдебното дирене и е дал ход на устните състезания, като на 03.08.2017 г. е обявил решението си, основано на представените от ищеца писмени доказателства, приети от съда за истински поради непроведено от ответника успешно оспорване на същите. Във въззивната си жалба [община] е поискала назначаване на комплексна съдебна експертиза, която да изследва дали подписите, положени под оспорените документи, действително са на лицата, посочени като техни автори; дали има следи за пренасяне на подписи от едни документи върху други, евентуално- за сканиране, ксерографиране, принтиране, налагане с тампонен печат, имитиране или различни други техники за подправяне на подписи; дали има поправки, дописвания, изтривания или други интервенции върху оспорените документи. В разпоредително заседание на 30.10.2017 г. въззивният съд е оставил без уважение така направеното доказателствено искане, като е приел, че същото е преклудирано по правилата на чл.266 ГПК, тъй като такава експертиза е била допусната пред първата инстанция, което изключва приложението на чл.266, ал.3 ГПК. С обявеното на 20.12.2017 г. въззивно решение актът на първоинстанционния съд е бил потвърден въз основа на събраните пред него доказателства и приети за установени факти.
Предвид изложената по-горе последователност на извършените в инстанциите по същество съдопроизводствени действия по установяване на фактите от значение за спора, и като се има предвид обективирания в определението по чл.267, ал.1 ГПК отказ на въззивния съд да допусне поисканата от въззивника експертиза, заличена от първата инстанция на основание чл.158, ал.1 ГПК, настоящата касационна инстанция намира, че въззивното обжалване следва да бъде допуснато по първия поставен от касатора процесуалноправен въпрос, който, уточнен и конкретизиран съобразно указанията на т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т.д.№ 1/2009 г. на ОСГТК, се свежда до преценката, представлява ли по смисъла на чл.158 ГПК „особена трудност” за приемане на заключение на допусната от съда експертиза бездействието на вещите лица за изготвяне на заключението, и длъжен ли е в такъв случай въззивният съд, пред когото е направено ново искане за изслушване на заличената от първата инстанция експертиза, да провери дали е отпаднала пречката за събиране на това доказателство съгласно чл.158, ал.2 ГПК? Този въпрос е обуславящ за формираните от въззивния съд фактически изводи, основани на преценката за истинност на представените от ищеца писмени доказателства предвид непроведено от ответника доказване на тяхната неистинност в откритото производство по чл.193 ГПК чрез изслушване на допуснатата Съдебно-графологична експертиза, която не е била проведена поради прилагане на института на чл.158, ал.1 ГПК. По отношение на първата част от въпроса, отнасяща се до приложимостта на хипотезата на „особена трудност” по смисъла на чл.158, ал.1 ГПК в разглеждания случай, доколкото липсва практика на касационния съд, е налице предвиденото в чл.280, ал.1, т.3 ГПК основание за ангажиране на инстанционната му компетентност по делото. Произнасянето на въззивния съд по втората част от въпроса се явява в отклонение от практиката на ВКС /Решение № 220 от 01.12.2016 г. по гр.д.№ 2292/16 г. на І г.о., според която въззивният съд е длъжен на основание чл.266, ал.2 ГПК да допусне събирането на поисканите с въззивната жалба относими доказателства, които не са били събрани пред първата инстанция въпреки положените от страната усилия- основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да бъде задължен да внесе по сметка на ВКС такса за разглеждане на касационната му жалба в размер на 664,50 лв.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № ІІІ-130 от 20.12.2017 г. по в. гр. д. № 1583/2017 г. на Бургаския окръжен съд, по касационната жалба на [община].
УКАЗВА на касатора, че в 1-седмичен срок от събщението следва да представи доказателство за внесена по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната му жалба в размер на 664,50 лв., като в противен случай жалбата ще бъде върната.
След изпълнение на указанията делото да се докладва на председателя на Второ гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: