О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 478
София, 02.06.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: МАРИЯ ИВАНОВА
Членове: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 1413 по описа за 2017 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от Г. Е. Г. и Л. С. Г. против решение № 490 от 5. 12. 2016 г. по гр. д. № 717/2016 г. на ОС – Велико Търново, с което е потвърдено решение № 492 от 8. 07. 2016 г. по гр. д. № 3541/2015 г. на РС –Велико Търново, с което Г. Е. Г. са осъдени, на осн. чл. 232, ал. 2 ЗЗД, да заплатят на Й. И. Ч. и на М. И. Ч. общо сумата 1100 лв., представляваща наемна цена за периода януари 2014 г. – октомври 2015 г. /по 50 лв. месечно/ за ползването на в поземлен имот с пл. № 3947, в кв. 167 по плана на [населено място], местността „Пишмана“, с площ от 2700 кв.м., и на построените в него едноетажна жилищна сграда, мазе, навес паянтов и склад паянтов, както и да върнат, на осн. чл. 233, ал. 1 ЗЗД, на Й. И. Ч. и М. И. Ч. държането върху описания имот. Излагат се съображения за неправилност на решението и се иска отмяната му и отхвърляне на предявените искове. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се твърди наличие на основания по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците по касационната жалба Й. И. Ч. и М. И. Ч. правят възражение за недопустимост на касационното производство на осн. чл. 280, ал. 2 ГПК, с оглед цената на исковете. Поддържат и липса на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до касационен контрол на атакуваното въззивно решение.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и извърши преценка за допустимост на производството, прие следното:
Касационната жалба е недопустима, на осн. чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК, като подадена срещу неподлежащо на касационно обжалване въззивно решение. Същото е постановено по иск с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД с цена 1100 лв. /определена съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК/, както и по иск по чл. 233, ал. 1 ЗЗД с цена 600 лв. /определена по чл. 69, ал. 1, т. 5 ГПК – 12 м. х 50 лв./. С иска по чл. 233, ал. 1 ЗЗД се претендират последици от прекратен договор за наем и ищците черпят права от качеството си на наемодатели по прекратено наемно правоотношение, поради което и с оглед разясненията, дадени с ТР 6/13 г., т. 20 /мотивите/, размерът на цената на иска следва да се определи по реда на чл. 69, ал. 1, т. 5 ГПК – сборът от наемните вноски за една година. Като недопустима, касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство – прекратено.
Ответниците по касационната жалба не претендират присъждане на разноски пред настоящата инстанция, а и няма данни такива да са направени.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от Г. Е. Г. и Л. С. Г. касационна жалба против решение № 490 от 5. 12. 2016 г. по гр. д. № 717/2016 г. на ОС – Велико Търново, с което е потвърдено решение № 492 от 8. 07. 2016 г. по гр. д. № 3541/2015 г. на РС –Велико Търново, с което Г. Е. Г. и Л. С. са осъдени, на осн. чл. 232, ал. 2 ЗЗД, да заплатят на Й. И. Ч. и на М. И. Ч. общо сумата 1100 лв., представляваща наемна цена за периода януари 2014 г. – октомври 2015 г. /по 50 лв. месечно/ за ползването на в поземлен имот с пл. № 3947, в кв. 167 по плана на [населено място], местността „Пишмана“, с площ от 2700 кв.м., и на построените в него едноетажна жилищна сграда, мазе, навес паянтов и склад паянтов, както и да върнат, на осн. чл. 233, ал. 1 ЗЗД, на Й. И. Ч. и М. И. Ч., държането върху описания имот И ПРЕКРАТЯВА образуваното по същата производство по гр. д. № 1413/2017 г. на ВКС, III г.о.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: