5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 478
[населено място], 23.10.2019г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и първи октомври, през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 350/2019 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ„ ЕАД против решение № 1924/20.07.2018 г. по т.д.№ 4414/2017 г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която е потвърдено решение № 4447/ 20.06.2017 г. , в частта , с която касаторът е осъден да заплати на Г. Н. С. сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от същия неимуществени вреди, вследствие „ оклузио артерие централис ретине „, установено на 08.09.2014 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от същата дата до изплащането й. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение,като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – непроизнасяне по всички доводи във въззивната жалба, в съответствие с чл.269 пр. второ ГПК. Така,според страната , е останал необсъден основният довод във въззивната жалба, че неправилно е преценявана своевременност в предприетото лечение на оклузията на ищеца / дължимо, с цел избягване загуба на зрението, в рамките на 2 до 3 часа / от момента на сутрешната визитация на 08.09.2014 г., когато пациентът се е оплакал от загуба на зрението, вместо от момента на диагностициране на оклузията , след консултация с офталмолог – в 11,55 ч. на същия ден , спрямо който момент е проведено навременно и адекватно медикаментозно лечение. Така от събраните доказателства не следвал безспорният извод, че оклузията е била налице и към 8,30 часа сутринта на 08.09.2014 г., т.е. че оплакванията на пациента не са били предопределени от друга възможна причина. Акцентира се и на обстоятелството, че съдът не е отчел продължителността на самата процедура по диагностициране на оклузията / от 45 мин. до 1,30 мин. / , в който смисъл часът 11,55 е часът на приключване диагностицирането, а не часът на предприемането му.
Ответната страна – Г. Н. С. – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване. Намира процесуалния въпрос неотносим, доколкото соченият от касатора , като неразгледан от въззивния съд , довод е направен за първи път с въззивната жалба .
Третото лице – помагач на страната на касатора – ответник – ЗАД „ Армеец „ – не е взело становище по касационната жалба.
Върховен касационен съд , първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна, срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе, съобразно съдържанието на касационните доводи и изложението по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното:
Г. Н. С. е предявил пасивно субективно съединени искове , с правно основание чл.226 ал.1 КЗ / отм./ във връзка с чл. 249 т.3 КЗ / отм./ – срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншуърънс „ – за сумата от 50 000 лева и с правно основание чл.49 вр. с чл.45 ЗЗД – срещу УМБАЛ „ Царица Йоанна ИСУЛ„ЕАД – за сумата от 60 000 лева / разликата между общо претендираното обезщетение от 110 000 лева и лимита по сключения между ответниците застрахователен договор „Професионална отговорност на лекари и медицински персонал„ /, в обезщетяване на търпими неимуществени вреди от окончателната загуба на зрение на лявото око, в причинна връзка с бездействие на лекуващи лекари , в трудово правоотношение с ответното дружество УМБАЛ „Царица Йоанна ИСУЛ„ ЕАД, в постоперативния период, след проведена в същото медицинско заведение операция на лицето от дискова херния. Ищецът твърди, че независимо от обективни данни за необходимост от консултация с офталмолог – отекло и подуто ляво око, веднага след извършването на операцията на 03.09.2014 г., както и заявено от същия изрично оплакване, консултация не е проведена до 08.09.2014 г. , едва когато – несвоевременно, предвид необходимостта от незабавно предприемане на лечението – е поставена диагнозата. Акцентира на обстоятелството, че предвид установените, за нуждите от предстоящата оперативна намеса , негови заболявания – хипертония и диабет – лекуващите лекари е следвало да съобразят, че ищецът е в рискова група за възникване на следоперативно усложнение от този вид, т.е. са могли и били длъжни да предвидят настъпването му.
Ответникът УМБАЛ„Царица Йоанна ИСУЛ”ЕАД е оспорвал иска, с твърдението за наличие на доказателства за изгубено от ищеца зрение на лявото око предходно на проведеното оперативно лечение . Оспорил е причинност между полученият следоперативно периорбитален оток на лявото око и настъпилата оклузия на ретината , както и че отокът се явява симптом на оклузията. Потвърдил е обстоятелството, че симптом на същата е загубата на зрение, обикновено сутрин, след събуждане. Оспорва настъпилото увреждане в причинност с бездействие на лекарски екип на ответника , както и размера на предявената претенция, като прекомерен.
Въз основа на събраните доказателства и заключение на съдебно-медицинската експертиза, първоинстанционният съд е отрекъл причинност между получения след операцията оток на лявото око и настъпилата оклузия, както и че отокът е симптом на същата.Приел е,обаче, че доколкото на 08.09.2014 г. ищецът се е оплакал от загуба на зрение при сутрешната визитация / около 8,30 часа /, като загубата на зрение е и единственият симптом на увреждането, протичащо без болка и настъпващо внезапно, а диагностицирането му е извършено едва след 11,55 ч., при данни за предприемането на иначе адекватно медикаментозно лечение в 12,50 ч. / вписване в лекарствен лист /, при посочена от вещото лице необходимост от незабавно, в рамките до 2-3 часа предприемане на лечението, предвид наличието на „ спешно състояние „ , по смисъла на Р.V т.3.1 от Наредба № 36/06.08.2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт „очни болести„, т о е н а л и ц е виновно бездействие на лекуващите ищеца лекари от ответното дружество, обусловило окончателната загуба на зрението и търпимите от последното болки и страдания.Приетото за справедливо обезщетение на същите е определено от съда в размер от 80 000 лева – 50 000 лева, дължими от застрахователното дружество, а непокритият от застрахователния лимит остатък от 30 000 лева – присъден в тежест на касатора. Съдът е отрекъл наличието на доказателства за предходно на проведеното оперативно лечение на дискова херния загубено зрение на лявото око .
Във въззивната жалба на УМБАЛ„Царица Йоанна ИСУЛ„ ЕАД е поддържан довод, че преценимите 2 до 3 часа , в рамките на които би било налице своевременно предприето лечение , е следвало да се преценяват не от момента на оплакване на пациента, а считано от диагностициране на увреждането „ оклузия на ретината „ , т.е. от 11,55 часа на 08.09.2014 г. .
Въззивният съд изцяло е споделил доводите на първоинстанционния съд, към които е препратил на основание чл.272 ГПК. Видно от същите, периодът на своевременна реакция е отчетен от момента на споделена от пациента загуба на зрение, предходно коментиран въз основа на заключението на медицинската експертиза, като единствен симптом на настъпващата внезапно и безболезнено оклузия на ретината. Диагностицирането на проблема е съобразено като част от дължимото своевременно лечение, въз основа на преждекоментирания медицински стандарт , а не като причина за предприемане на същото, което е и напълно логично.
В изложението по чл.280 ГПК, касаторът е формулирал единствено процесуалният въпрос : Задължен ли е въззивният съд да обсъди и да се произнесе в решението си по основен довод, изложен за първи път с въззивната жалба , или е достатъчно, с оглед правилността на акта да препрати към мотивите на първоинстанционният съд, които е възприел изцяло ? Въпросът е обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради произнасяне на въззивния съд в противоречие с приетото в постановени по реда на чл.290 ГПК решения на състави на ВКС : по гр.д.№ 2623/2013 г. , гр.д.№ 862/2011 г. , гр.д. 1321/ 2009 г., гр.д. № 1163/ 2010 г. , гр.д.№ 1100/2012 , гр.д.№ 761/2010 г. – всички на ІV г.о. , гр.д.№ 510/2011 г. на ІІ г.о., гр.д.№ 196/2014 г. на ІІІ г.о. и гр.д.№ 1296/2015 г. на І г.о. на ВКС.
Въпросът, като акцентиращ на заявяването на довода за пръв път във въззивната жалба, би бил относим единствено към правен, а не фактически довод, тъй като заявен за пръв път с въззивната жалба фактически довод би се явил преклудиран, като незаявен своевременно в първоинстанционното производство. Заявеното от касатора с въззивната жалба е твърдение за порок – необоснованост на първоинстанционното решение, поради несъответствие между фактическите констатации и извода за начален момент на виновно бездействие на лекуващите ищеца лекари, в разрив с правилата на формалната логика. Само по себе си споделянето от въззивния съд, с препращане към мотивите на първоинстанционния съд по чл.272 ГПК, за начален момент на виновно бездействие – проявлението на единствения симптом на оклузия на ретината – загубата на зрение, не е в нарушение на чл.269 пр. второ ГПК, след като не са били посочени от въззивника, неотчетени от първоинстанционния съд обстоятелства по установената фактическа обстановка, изключващи настъпване на увреждането в по-ранен, спрямо късното диагностициране, момент, респ. обосноваващи логически извод, че към 8,30 ч. на 08.09.2014 г. загубата на зрение е била симптом на друг здравословен проблем. Единствено заявяването на порок на първоинстанционния акт, без надлежно обосноваване на същия, изключва наличието на редовен довод за неправилност, поради необоснованост, по който въззивният съд дължи произнасяне. Липсата на процесуално нарушение от страна на въззивния съд изключва релевантността на поставения процесуален въпрос и оттук характеристиката му на правен, съгласно задължителните указания в т.1 на ТР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. Необосноваването на общия селективен критерий изключва необходимостта, а и възможността за произнасяне по допълнителния такъв.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1924/20.07.2018 г. по т.д.№ 4414/2017 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА „Царица Йоанна ИСУЛ„ЕАД, на основание чл.78 ал.1 ГПК, да заплати на Г. Н. С. разноски за настоящата инстанция, в размер на 1300 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: