3
Определение на Върховния касационен съд IІІ г.о. Стр.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 478
С., 25.06. 2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІI г.о. в закрито заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова
като изслуша докладваното от съдията Богданова ч.гр.д. № 2711 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на МБАЛ [фирма], [населено място], подадена чрез адвокат Е. П. срещу определение № 417 от 7.02.2014 г. по гр. д. № 2401/2013 г. на Пловдивския окръжен съд, с което на основание чл.248, ал.1 ГПК е допълнено решение № 1526 от 23.08.2013 г., постановено по същото дело, като жалбоподателя е осъден на основание чл.38, ал.2 вр. чл.38, ал.1,т.3 ЗА да заплати на адвокат И. К. адвокатско възнаграждение в размер на 770 лв.
Ответницата Ц. П. Б. не е подала писмен отговор на частната жалба.
По подадената частна жалба, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал. 1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че е налице хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 3, последна алтернатива ЗА и на основание чл.38, ал.2 ЗА адвокат К., като пълномощник на ищцата, оказал безплатна адвокатска защита по делото има право на адвокатско възнаграждение, дължимо от насрещната страна, което съдът е определил по предвидения в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер.
При направено искане от пълномощника на ищцата за присъждане на разноски при оказана безплатна адвокатска помощ на основание чл.38, ал.1, т.3 – на друг юрист адвокатското възнаграждение се определя от съда, тъй като не се касае до оказана на основание възмезден договор на страната адвокатска помощ. При оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие, насрещната страна по делото се осъжда да заплати възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ, ако е налице някое от основанията по чл. 78 ГПК, но съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА възнаграждението се определя от съда и следователно въпрос за доказване на извършените разноски по смисъла на чл. 78, ал. 1 ГПК – съдебни разноски за адвокатско възнаграждение, които страната е уговорила, но не е представила доказателства за изплащането им, не възниква. За това въведените с жалбата оплаквания, че не са представени доказателства за реално направени и заплатени разноски, както и начина по който са заплатени са неотносими в случая, както и даденото в т.1 на ТР № 6 от 6.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС разрешение.
По изложените съображения обжалваното определение ще следва да се потвърди.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 417 от 7.02.2014 г. по гр. д. № 2401/2013 г. на Пловдивския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: