О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 478
София, 25 юли 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА ч. гр.д.№4054/2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274,ал.3,т.2 ГПК.
Образувано е по касационна частна жалба на [фирма] / Б./, [населено място] против определение № VІ-1119/ 09.05.2013 год. по ч. гр.д. №124/2013 год. на Бургаски окръжен съд , ГО, ІV състав , с което е оставена без уважение частната жалба на [фирма] ,гр. София против определение №1/07.01.2013 год. , постановено от съдия по вписванията при Районен съд [населено място] , с което е постановен отказ да се извърши вписване наново на учредена в полза на банката законна ипотека, вписана първоначално на 20.12.2012 год. , акт №279, т.І на Агенцията по вписванията [населено място].
В касационната частна жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Изразява се становище, че разпоредбите на чл. 172,ал.2 ЗЗД /чл. 18.,ал.4 ПВ/ предвиждат особена процедура в полза на ипотекарния кредитор да впише наново първоначалната ипотека, чийто 10 годишен срок на действие на вписването е изтекъл , без да е извършено подновяване на същата, при която процедура декларация по чл. 264,ал.1 ДОПК, не следва да се представя . Като е приел обратното, въззивният съд е постановил своя съдебен акт в нарушение на материалния закон. Иска се неговата отмяна.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното :
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275,ал.1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съгл. чл. 274,ал.3,т.2 ГПК съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
В представеното изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване касаторът – частен жалбоподател е формулирал следния правен въпрос: „Изисква ли се представяне на декларация по чл. 264,ал.1 ДОПК от ипотекарните длъжници във всеки случай на вписване на ипотека , включително такова, свързано с подновяване на ипотеката / чл. 172,ал.1 и 3 ЗЗД/ или извършване на ново вписване по реда на чл. 172,ал.2 ЗЗД.
Касаторът счита, че този въпрос се решава противоречиво от съдилищата. В тази връзка се позовава на актове на различни по степен съдилища, копия от които представя. С оглед на това счита, че касационното обжалване следва да се допусне на осн. чл.280,ал.1,т.2 ГПК . Позовава се и на критерия по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК като счита, че посочения въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото , доколкото е необходимо определяне на действителното съдържание и смисъл на разпоредбите на чл. 172 и чл. 179,ал.3 ЗЗД във вр. чл. 18 ПВ по тълкувателен път .
Поставеният правен въпрос е бил предмет на разглеждане от въззивния съд и неговото разрешаване е обусловило изхода на спора. Съдът е приел, че разпоредбата на чл. 264,ал.1 ДОПК изрично предвижда, че вписване на ипотека се допуска след представяне на писмена декларация от ипотекарния длъжник , че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски.Прието е, че цитираната разпоредба не прави разграничение дали вписването на ипотеката е първоначално, или такова, свързано с подновяване на ипотеката или ново вписване по реда на чл. 172,ал.2 или чл. 179,ал.3, изр.2 ЗЗД . В случая е поискано наново вписване на ипотеката след като десетгодишния срок на нейното действие по чл. 172,ал.2 ГПК е изтекъл, без да е извършено подновяване.
Независимо от това касационното обжалване не следва да се допуска, доколкото не са изпълнение допълнителните основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.2 и т.3 ГПК.
Представените съдебни актове не установяват различно решаване на поставения правен въпрос. Предмет на разглеждане в същите е въпроса следва ли при наново вписване на ипотеката след изтичане на срока по чл. 172,ал.2 ЗЗД, през който ипотеката не е подновена , да се сключва и представя нов договор за ипотека.
Същевременно касаторът е посочил, но не е обосновал критерия по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК. Разпоредбите на чл. 172 и чл. 179,ал.3 ЗЗД във вр. чл. 18 ПВ са ясни н и не се налага тяхното изрично тълкуване.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то гражданско отделение ,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване на определение № VІ-1119/ 09.05.2013 год. по ч. гр.д. №124/2013 год. на Бургаски окръжен съд , ГО, ІV състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: