О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 478
София, 27.06.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №418/2012 година.
Производството е по чл.274, ал.2, изречение второ ГПК.
Образувано е по частна жалба от адв. А. Ч. – процесуален представител на ищеца П. И. М., като управител на етажна собственост “ [улица]” против определение №239/30.3.2012 г. по ч.гр.д.№330/2011 г. по описа на Върховния касационен съд, ІІІ г.о., с което е оставена без разглеждане частна касационна жалба от П. И. М., като управител на етажна собственост “ [улица]” против въззивно определение №109/11.5.2011 г. по ч.гр.д.№199/2011 г. по описа на Старозагорския окръжен съд и производството по делото е прекратено.
С обжалваното определение е прието, че съгласно чл. 274 ал. 4 ГПК /изм.ДВ бр. 100/2010 г., в сила от 21.12.2010 г./ не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Съгласно чл. 280 ал. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева по граждански дела. В случая частната касационна жалба е подадена след 21.12.2010 г., поради което § 25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ бр. 100 от 21.12.2010 г./ не е приложим. В конкретния случай искът е оценяем и цената му, определена съгласно чл. 69 ал. 1 т. 5 ГПК, е договорения наем за една година, който е 4800 лв., предвид месечния размер на наема 400 лв. в т. 3 б. „а” на договора за наем / л. 11 от първоинстанционното дело/, т.е. цената на иска е под 5000 лв.. Ето защо подадената частна касационна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
В частната жалба се поддържа оплакване, че обжалваното определение е неправилно, тъй като ВКС е променил основанието на предявения иск – от иск за собственост по чл.108 ЗС по исковата молба, в такъв по чл.233, ал.1 ЗЗД и е измислено, че цената на иска е под 5000 лева. Сочи се, че неправилно е прието, че следва да се приложи изменението на ГПК с ДВ, бр.100/21.12.2010 г., тъй като исковата молба е подадена на 08.12.2010 г. Моли се за уважаване на частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложеното в частната жалба намира, че същата е подадена в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна по следните съображения:
Обжалваното определение е правилно. Законосъобразно и обосновано тричленният състав на ВКС, ІІІ г.о., е приел, че се касае до иск с правно основание чл.233, ал.1 ЗЗД. Действително в исковата си молба ищцовата страна е дала правна квалификация на предявения иск по чл.108 ЗС. Това обаче не обвързва съда, тъй като правната квалификация на иска се определя от изложените в исковата молба факти и обстоятелства. В процесния случай фактите и обстоятелствата се отнасят до прекратяване на наемен договор и искане на наемодателя за връщане на вещта, в частност за опразване на даденото под наем помещение. Под „връщане“ на имота, предмет на наемния договор, законът разбира предаването му от страна на наемателя на наемодателя. Предаването на имота не се изчерпва само и единствено с преустановяване ползването му от страна на наемателя. Имотът е предаден по смисъла на чл.233, ал.1, изр. 1 ЗЗД, когато наемателят е осигурил на наемодателя достъп до имота и му го е предал в състоянието, в което имотът е бил към момента на сключване на наемния договор. Предаването на имота в състоянието, в което е бил към момента на сключването на наемния договор представлява фактически действия, които законът е възложил на наемателя с разпоредбата на чл.233, ал.1, изр.1 ЗЗД – опразване от вещи и друго имущество на наемателя, предаване на ключа от наемателя на наемодателя, установяване състоянието на имота и др.
Законосъобразно и обосновано е прието, че цената на иска в процесния случай следва да бъде определена съобразно разпоредбата на чл.69, ал.1, т.5 ГПК, тъй като искът по чл.233, ал.1, изр.1 ЗЗД е иск свързан с прекратяването на наемен договор. Поради това изводът, че цената на иска е наемът за една година, който в процесния случай е 4800 лева, е правилен.
Неоснователно е оплакването, че неправилно е приложена разпоредбата на § 25 ПЗР ГПК/ДВ, бр.100 от 21.12.2010 г. Визираната разпоредба следва да се разглежда в съответствие с разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК/ДВ, бр.100 от 2010 г./, съгласно която “Не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Нормата е процесуална и има действие от момента на влизането й в сила. В настоящият случай производството пред ВКС е висящо с подаване на частната касационна жалба на 25.5.2011 г., т.е. значително време след влизане в сила на изменената разпоредба на чл.274, ал.4 ГПК.
Поради това частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение потвърдено.
Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №239/30.3.2012 г. по ч.гр.д.№330/2011 г. по описа на Върховния касационен съд, ІІІ г.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: