3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 478
гр. София, 27.07.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи юли две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
изслуша докладваното от съдията Светла Димитрова ч.гр.д. № 3673/2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 7094 от 17.06.2015 г. на П. И. Г. от [населено място] срещу определение № 194 от 08.06.2015 г., постановено по гр. д. № 997/2011 г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане молбата му с вх. № 5157/04.05.2015 г. Жалбоподателят моли да се отмени обжалваното определение по съображения, изложени в частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа жалбата и провери определението, чиято отмяна се иска и намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да остави без разглеждане молбата на частния жалбоподател, съставът на Първо гражданско отделение на Върховния касационен съд е приел, че е сезиран с молба вх. № 5157/ 04.05.2015 г. с искания да прогласи нищожност на свое определение № 328/19.10.2011 г. по настоящото дело; да реши по същество спора по иска с правна квалификация чл. 108 ЗС, който молителят е предявил и по който е било образувано гр. д. № 2022/ 2007 г. на Варненски районен съд; да обезсили изпълнителните листи, издадени по гражданското дело, както и да задължи изпълнителният орган да представи доказателства за действията, които е предприел след принудителното осребряване на имуществото на молителя-длъжник по изпълнението. Изложени са съображения, че производството по гр. д. № 2022/2007 г. е приключило с решение № 101 от 07.02.2011 г. по гр. д. № 777/2010 г, с което Варненски окръжен съд, като е оставил в сила първоинстанционното решение № 3699 от 21.12.2007 г. по гр. д. № 2022/2007 г. на Варненски районен съд, е отхвърлил иска с правно основание чл. 108 ЗС, като съгласно чл. 296, т. 2 ГПК, въззивното решение е влязло в сила на 16.07.2012 г. С определение № 491 от 16.07.2012 г. по ч. гр.д. № 418/ 2012 г. ВКС, ІІІ г.о. е потвърдил определение на друг състав на ВКС за връщане на частната жалба на молителя срещу определение № 328/19.10.2011 г. по настоящото дело. С определение № 328/19.10.2011 г. е оставена без разглеждане касационната жалба на молителя срещу въззивното решение на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Съставът на Първо гражданско отделение на Върховния касационен съд е приел, че на 16.07.2012 г. решението е породило сила на пресъдено нещо и от тази дата спорът по чл. 108 ЗС не може да бъде пререшаван (чл. 299, ал. 1 ГПК) и компетентността на Върховния касационен съд да се произнесе по останалите искания по молбата е изключена, поради което като процесуално недопустима я е оставил без разглеждане.
Обжалваното определение е правилно.
Съставът на Първо гражданско отделение на Върховния касационен съд правилно е приел, че молбата за прогласяване на нищожността на решението на ВКС е недопустима, като е съобразил разпоредбата на чл. 270, ал. 2 ГПК, че нищожността на решението може да се предяви по исков ред безсрочно или чрез възражение. Съобразно общо възприетото становище в правната доктрина и съдебната практика, нищожно е това съдебно решение, което е постановено от ненадлежен орган или в ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, не в писмена форма, абсолютно неразбираемото или неподписаното решение. Нищожността, като най-тежкия порок на решението, поради липса на валидно формирана правораздавателна воля е абсолютна и всеки може да се позове на нея, тъй като тя е изначална и несанируема, поради което законодателят я е въвел като касационно основание по чл. 281 ГПК. В разглеждания случай, поради изчерпване на процесуалния ред за проверка на посоченото въззивно решение, правилни са констатациите на ВКС в обжалваното определение, че решението е валидно и е породило правните си последици, тъй като е влязло в законна сила. В чл. 296 ГПК изрично са посочени хипотезите, при които съдебните решения влизат в сила, като това са решенията, които: 1/ не подлежат на обжалване; 2/ срещу които не е подадена въззивна или касационна жалба в определения от закона срок или подадената жалба е оттеглена; в последния случай решението влиза в сила от деня на влизане в сила на определението, с което се прекратява делото, както и 3/ решенията, по които касационна жалба не е допусната за разглеждане или не е уважена. Релевираното с частната жалба оплакване, че не би могло да влезе в сила нищожно съдебно решение, по което съдът се е произнесъл само по иск с правно основание чл. 108 ЗС ГПК, без да вземе предвид, че с исковата молба е предявен и иск по чл. 97, ал. 3 ГПК /отм./ за установяване на неистинност на документ, не би могло да бъде проверявано в настоящото производство, тъй като влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, както и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България, съгласно чл. 297 ГПК.
Изложените доводи в частната жалба, че не е съобразен § 25 от ПЗР на ГПК и висящите производства следва да се разглеждат по досегашния ред, са неоснователни, тъй като цитираната преходна разпоредба има правно действие по отношение на Закона за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, обн. ДВ, бр. 100 от 21.10.2010 г., който не урежда по различен начин процесуалния ред за разглеждане на частните жалби по чл. 274, ал. 2 ГПК.
С обжалваното определение правилно е прието, че извън компетентността на ВКС е да се произнася по исканията за обезсилване на изпълнителните листи, по делото, както и да задължи изпълнителният орган да представи доказателства за действията, които е предприел след принудителното осребряване на имуществото на молителя-длъжник по изпълнението. Защитата срещу изпълнението, съгласно действащата процесуална уредба се осъществява чрез обжалване на действията на съдебния изпълнител /чл. 435 и сл. ГПК/, както и по исков ред /чл. 439 и сл. ГПК/.
Предвид изложеното, подадената частна жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение като правилно, следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О п р е д е л и :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 194 от 08.06.2015 г., постановено по гр.д. № 997/2011 г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане молба вх. № 5157/04.05.2015 г. на П. И. Г. от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: