О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 478
София,30.12. 2008 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети декември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретаря
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
частно гражданско дело № 1676/2008 година по описа на Второ гражданско отделение
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Подадена е частна жалба от Л. А. Б. против определението на Великотърновския окръжен съд № 209 от 14.05.2008г. по ч.гр.д. № 521/2008г.
С това определение е оставено в сила определението на Свищовския районен съд от 08.04.2008г. по гр.д. № 573/2007г., с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на иска по чл.109а ЗС.
Съгласно чл.274 ал.3 т.1 ГПК определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото подлежат на касационно обжалване когато са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК.
Чл.280 ал.1 ГПК допуска касационно обжалване само в случаите, при които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуален въпрос в противоречие с практиката на ВКС, този въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Частният жалбоподател се позовава на основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК като посочва, че съдът се е произнесъл по допустимостта на предявения иск за определяне на граници съобразявайки незадължителна практика на ВКС – определение по конкретно дело и в тази връзка е изложил съображения, че тази практика е неправилна и следва да бъде променена.
Върховният касационен съд като взе предвид доводите в изложението за допускане на касационното обжалване намира следното:
За да се допусне касационно обжалване по чл.274 ал.3 във връзка с чл.280 ал.1 ГПК е необходимо съдът с преграждащото развитието на делото определение да се е произнесъл по съществен въпрос , изискващ тълкуване на конкретна правна норма с оглед разкриване на точното й съдържание или запълване на празноти в закона , както и когато се налага промяна на създадената трайна съдебна практика. В случая и районният и въззивният съд са се съобразили с тълкуването на разпоредбата на чл.109а в практиката ВКС, включително и в цитираното от частния жалбоподател определение № 739 по ч.гр.д. № 611/2003г. на ІV г.о., която определя иска за установяване на граници като иск за собственост. При урегулираните поземлени имоти границите се определят с плана и местоположението им на терена се извършва по административен ред. С оглед непроменената по съдържание административно правна уредба на териториалното и селищно устройство при действието на всички устройствени закони – ЗПИНМ /отм./, ЗТСУ/отм./ и сега действия ЗУТ , която регламентира административен ред за трасиране на границите на урегулираните поземлени имоти не се налага изоставяне на съществуващата съдебна практика за недопустимост на иска по чл.109а ЗС по отношение на имоти в регулация , която в случая е съобразена от въззивния съд. Ето защо не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК и подадената частна жалба не следва да се разглежда по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА за разглеждане по същество частната жалба на Л. А. Б. вх. № 6* от 03.06.2008г. против определението на Великотърновския окръжен съд № 209 от 14.05.2008г. по ч.гр.д. № 521/2008г. , с което е потвърдено определението на Свищовския районен съд от 08.04.2008г. по гр.д. № 273/2007г. за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на предявения иск по чл.109а ЗС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: