О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 478
София, 30.12.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №5373/2014 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№2940/28.05.2014г.,подадена от Р. Кмет,чрез пълномощника му адвокат М. Я.,против решение №56/14.04.2014г. на Варненски апелативен съд,постановено по в.гр.д.№49/2014г. по описа на същия съд,с което е отменено решение №416/24.10.2013г. на Окръжен съд Добрич,постановено по гр.д.№79/2013г. по описа на същия съд и вместо него е постановено:осъжда [фирма],гр.В.,да заплати на Р. Кмет,сумата от 25010лв.,предявена като частичен иск от 170 000лева,представляваща обезщетение за извършени подобрения в описания в решението недвижим имот,изразяващи се в построяването на еднофамилна двуетажна жилищна сграда,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от предявяването на иска-28.01.2013г. до окончателното й изплащане,като са присъдени разноски по делото,в частта му относно присъдената сума,като твърди че неправилно е прието,че няма качество на добросъвестен владелец.
Ответникът по касационната жалба [фирма],В.,чрез пълномощника си адвокат М. Д. Д.,в депозирания писмен отговор,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,а по същество намира касационната жалба за неоснователна.
Постъпила е и касационна жалба вх.№3380/16.06.2014г.,подадена от [фирма],В.,чрез пълномощника им адвокат М. Д. Д.,против горепосоченото въззивно решение,като се правят оплаквания,че същото е неправилно,необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизвоствените правила,като се иска неговата отмяна.
По жалбата на Р. Кмет:
С решаващите си мотиви,въззивният съд е приел,че ищецът Р. Кмет е упражнявал фактическа власт върху имота,както и че извършил строителство в същия със знанието и без противопоставяне на ответното дружество,тъй като е действал като пълномощник от името на последния във връзка с придобиването,застрояването и продажбата на недвижими имоти,от името и за сметка на дружество.Съдът е приел,че построяването на процесната сграда в имота собственост на ответното дружество,е станало със средства на на ищеца Р. Кмет,като се е позовал на преценка на представените доказателства по делото,както и на липса на осчетоводяване и отразяване на разходи на суми,вложени за построяване на сградата от ответното дружество,в резултат на което е стигнал до извода,че се дължи обезщетение за извършеното подобрение.За да определи дължимия размер на това обезщетение,съдът е поставил на оценка в какво качество е действал ищеца,като в тази връзка е посочил,че последният е бил допуснат от ответното дружество до собствения му имот,като между страните е имало уговорка за последващо прехвърляне на правото на собственост на изградената сграда.В резултат на анализа на доказателствата по делото,съдът е стигнал до извода,че ищецът има качеството на държател,а не на владелец на имота,поради което за подобренията, направени от него, са неприложими разпоредбите на член 72-74 ЗС,вкл. и приравняването му на добросъвестен владелец.Съдът е стигнал до извода,че в случая следва да се приложат правилата на член 59 ЗЗД,съгласно които се определи правото на обезщетение,в размер на по-малката сума между тази,с която собственикът де е обогатил и неговото обедняване,което е постановил с решението си.
В изложението си ,приложено към касационната жалба касаторът заявява/цитирам/:
„Считаме че обжалваното решение е неправилно и необосновано,като постановено в нарушение на материалния закон и на съществени нарушения на съдопроизводствените правила,като съдът се е произнесъл по съществени материалноправен и процесуално правен въпрос,който е:
1.Решен в противоречие с практиката на Върховния Касационен Съд и е решаван противоречиво от съдилищата,а именно:
Обжалваното решение, е постановено в нарушение на съществени процесуални правила,в нарушение на материалния закон и е необосновано,основания за отмяна по см. чл.281,т.3 ГПК.
Обжалваното решение противоречи на съдебната практика по въпроса за начина на определяне размера на направените подобрения по иск по чл.72-74 ЗС ,и е постановено в противоречие Решение №82/11.03.2009г. по гр.д.№1610/2009г. на ВКС-ІІго,а по въпроса кога и как се нарушава основният принцип на неоснователно обогатяване,заложен в исковете за подобрения,обжалваното решение е постановено в противоречие със задължителна съдебна практика-ППВС 6-74.”
Съгласно възприетото в т.1 на ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да формулира точно и ясно правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение.Това е този правен въпрос,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.
Видно от цитираното почти изцяло изложението по член 284,ал.3,т.1 ГПК,депозирано от касатора,в същото липсва формулират такъв правен въпрос.Напротив същото съдържа изключително касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК,както и самият касатор посочва,като в подкрепа на тези оплаквания се цитира задължителна съдебна практика на ВКС.Последните обаче са различни от основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на член 280,ал.1 ГПК.Още повече,че липсата на формулиран правен въпрос от касатора,както е в настоящия случай,само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване,без да се обсъждат допълнителните основания за това.
С оглед изложеното,касационният съд намира, че не са налице твърдяните от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част.
По жалбата на [фирма],В.:
В изложението си,приложено към касационната жалба,касаторът заявява/цитирам/:
„Основания за допускане на касационно обжалване съгл.чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Материалноправните и процесуалноправните въпроси,по които въззивният съд се е произнесъл в решението си и са решени в противоречие с практиката на ВКС са следните:
1.Разполага ли решаващият съд с възможността в случай,че ищецът не докаже твърденията си относно основанието на иска за наличие на договорна връзка между него и ответника,да удовлетвори искането му на различно основание,каквото представлява институтът на неоснователното обогатяване-един от видовете извъндоговорни източници на облигационни задължения?
2.След като съдът не е обвързан от правната квалификация,посочена от ищеца и след като при своя преценка при иск за подобрения може да определи за приложима една от разпоредбите на чл.72ЗС,чл.74,ал.2 ЗС или чл.59 ЗЗД,допустимо ли е съдът да осигури приложението на една от тези разпоредби алтернативно?”
Като в точка трета се поставя въпроса при какви доказателства и при съответно разпределение на доказателствената тежест съдът следва да уважи заявената от ищеца претенция.
Така формулираните въпроси,цитирани по-горе,всъщност са по същество,по които съдът се произнася с оглед установеното с доказателствата по делото и след извършването на анализ и оценка на същите,което води до формиране на крайните му изводи по делото.
Както вече бе посочено,по-горе,във връзка с т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г на ОСГТК на ВКС,правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,е този,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда,като касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на този правен въпрос.
Видно от изложеното в решаващите мотиви на въззивното решение и от съдържанието на поставените от касатора в изложението му като правни въпроси,същите са неотносими към тях.
Ето защо,касационният съд намира,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №56/14.04.2014г. на Варненски апелативен съд,постановено по в.гр.д.№49/2014г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: