Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 478
София, 06.10.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 3347 /2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Н. М. срещу въззивно решение на Пазарджишкия окръжен съд от 23.03.2015 г. по гр.д. 611 /2012 г., по извършване на съдебна делба, с което е отменено първоинстанционно решение на Панагюрскиs районен съд, с което е изнесен на публична продан допуснат до делба недвижим имот и вместо него е постановено друго, с което: е обявен за окончателен проект за разделителен протокол по заключение на вещо лице, съгласно който разделя на два дяла допуснатия до делба УПИ ІV – 177 в кв.40 по плана на [населено място], [община]. Дял първи включва УПИ ІV – 177 с площ 630 кв.м., стопански сгради, лятна кухня и др.. подобрения Дял втори включва – УПИ ХVІІІ – 177 с площ 630 кв.м.., с жилищна сграда и др.. подобрения. Определена е сумата, която собственикът на дял втори следва да заплати на собственика на дял първи.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещната страна С. Н. М. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, постановено във втора фаза на съдебна делба, по което не е налице изключението по чл.280,ал.2 ГПК.
В. съд е постановил обжалваното решение по жалба за неправилност с довод, че УПИ е поделяем и по заключение на вещо лице.
В. съд е приел следното :
В рамките на въззивното производство е извършена процедура по чл.201,ал.3 ЗУТ. Със заповед на кмет е одобрен проект за частично изменение на ПУП – разделяне на два нови УПИ. Заповедта е обжалвана от С. М. с доводи за незаконосъобразност поради противоречие с материалния закон, т.к. проектът за изменение на ПУП не бил внесен по общо съгласие на страните. С решението си ВАС е приел, че заповедта не е нищожна и след като е разгледал спора по същество е приел, че същата е и законосъобразна, решението на ВАС е влязло в сила, което два основание на въззивния съд да приеме, че заповедта на кмета е валиден и стабилен административен акт и страните са длъжни да се съобразяват с него, Доводите във въззивната жалба на С. М. са за незаконосъобразност, а този въпрос е решен с влязло в сила решение по негова жалба и не може да бъде пререшаван по пътя на косвения съдебен контрол. В. съд е определил стойността на имота и на двата дяла по прието от него заключение на вещо лице и е обсъдил проекта на вещото лице за разделителен протокол.
Жалбоподателят извежда група материалноправни и процесуалноправни въпроси (номерирани от едно до седем), които се свеждат до законосъобразността на провеждането на процедура по чл.201,ал.3 ЗУТ в производство по извършване на съдебна делба при липса на съгласие между страните, по проект само на едната страна и при несъгласие на другата и без предварително да бъде проведена процедура по чл.203 ЗУТ за допусната до делба сграда, при което в едното дворно място ще попадне жилищната сграда, а другото ще бъде празно, в двете дворни места ще попаднат постройки, които не са допуснати до делба, няма да бъдат спазени сервитутните изисквания, а до едното дворно място няма да има транспортен достъп.
Жалбоподателят извежда и процесуалноправни въпроси (номерирани осем и девет): Дали гражданският съд в производство по извършване на съдебна делба е обвързан от влязлото в сила решение на административния съд, с което е отхвърлена жалба (на страна по делото) срещу заповед по чл.201,ал.3 ЗУТ. Следва ли съдът пир постановяване на решението да обсъди в тяхната взаимна връзка доказателствата и доводите и възраженията на страните. Жалбоподателят твърди, че единствено по последния въпрос има задължителна практика, която сочи, а останалите въпроси са разрешени в противоречие с решение № 776 / 12.11.2009 г. по гр.д. № 284 /2008 г. на ВКС, І г.о., което е по приложението на чл.201 ЗУТ.
Последният процесуалноправен въпрос е обуславящ. Но въззивният съд не го е разрешил така, както твърди жалбоподателят, а в съответствие с установената практика – обсъдил е доказателства за релевантните факти и доводите на страните.
Въпросите по приложението на чл.201 ЗУТ са обуславящи.
Настоящият състав намира, че те не са разрешени в противоречие с решение № 776 / 12.11.2009 г. по гр.д. № 284 /2008 г., І г.о. , постановено в производство по чл.218а ГПК (отм.). В него е прието, че при липса на съгласие на страните за внасяне на общ проект за изменение на плана и обособяване на нови реални дялове (което по това дело не е спорно) делбата се извършва съгласно положението на имота по действащия план. И същевременно е прието, че когато съдът (делбеният съд) прецени, че изпратеното от главния архитект становище за неподеляемост (на дворното място), е необосновано и че не са налице пречки за разделяне на имота, съдът дава задължителни указания за изменение на плана. Приетото от въззивният съд е в съответствие с това последното разрешение.
В решението не е разгледана хипотезата, в която при влязла в сила заповед за разделяне на дворното място е внесен проект за разделяне (само) от някой от съделителите. Поради което и настоящият състав намира, че не е налице противоречие в разрешенията, което да обуславя наличието на основание по чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
Настоящият състав намира за основателен довода на ответника, че приетите от въззивния съд разрешения по наведените въпроси са в съответствие с разрешенията в решение № 311 /18.12.2012 г. по гр.д. № 268 /2012, на ВКС, І г. о., постановено по реда на чл.290 ГПК от същия съдебен състав, който е постановил и предишното разгледано решение. В отговор на правен въпрос е прието, че при съдебна делба на УПИ с цел образуване на нови УПИ съдът изисква становище на общинската администрация относно поделяемостта на имота. Когато имотът е поделяем се процедира съгласно чл.201,ал.3 ГПК – главният архитект на общината с мотивирано предписание до страните нарежда да внесат проект за изменение на действащия план за регулация. Ако съделителите внесат общ проект, изменението на плана за регулация не подлежи на обжалване… Ако процедурата е започнала по внесен от някой от съделителите проект, то одобряването му или отказът да бъде одобрен подлежи на обжалване по общия ред на чл.215 ЗУТ. Производството за изменение на подробен устройствен план за регулация е административно, като процедурата по чл.201 ЗУТ в случай на становище на главния архитект за поделяемост на имота следва да приключи с акт на компетентния административен орган – кмета на общината за изменение на плана за регулация или с отказ за одобряване на предложеното изменение. В производството по чл.341 и сл. ГПК (съдебна делба) съдът не може да извърши делбата без да получи окончателно произнасяне от общинската администрация дали съответният УПИ е поделяем.
Поради съответствието на разрешенията на въззивния съд с разрешението, прието в отговор на правен въпрос в съдебно решение по чл.290 ГПК и липса на противоречие с друго такова решение, не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК по изведените правни въпроси от едно до осем.
Поради изложеното настоящият състав приема, че не са налице наведените основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски, а искането на насрещната страна за присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение е основателно за сумата 600 лева, чието уговаряне и заплащане е удостоверено с представения договор за правна защитеа и съдействие (л.18).
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение на Пазарджишкия окръжен съд от 23.03.2015 г. по гр.д. 611 /2012 г.,
Осъжда С. Н. М. да заплати на С. Н. М. сумата 600 (шестстотин) лева разноски за адвокатско възнаграждение в това производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.