3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 478
гр.София,
07.11.2019г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д. № 4188 описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК
Обжалвано е определение от 14.10.2019г., постановено по гр.д. № 3112/2019 г. по описа на Върховния касационен съд IV – г.о., с което е върната молба за отмяна с вх.№ 31007/03.12.2018г. подадена от Р. Д. Д. от [населено място], за отмяна на влязло в сила решение № 1466 от 23.10.2015 г. по гр. д. № 3810/2014 г. на Плевенски районен съд.
Частният жалбоподател Р. Д. Д., поддържа, че обжалваното определение е противозаконно, постановено в противоречие с процесуалния закон и същото било необосновано, а молбата за отмяна отговоряла на всички изисквания и ВКС следвало да се произнесе в полза на жалбоподателя.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., при тези данни, приема за установено следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна и е допустима.
С молба вх. № 31007 от 03.12.2018 г., подадена от Р. Д. Д. от [населено място] е поискана отмяна на влязло в сила решение № 1466 от 23.10.2015 г. по гр. д. № 3810/2014 г. на Плевенски районен съд, с което са били отхвърлени предявените от нея против „УМБАЛ д-р Г. С.“ ЕАД, [населено място], искове с правно основание чл. 49 ЗЗД и 86 ЗЗД.С разпореждане № 14122 от 17.12.2018 г. на съдия при Плевенски районен съд, връчено на молителката на 11.06.2019 г., производството по молбата е оставено без движение с указания да се уточни съдебният акт, който се обжалва, както и в случай, че се атакува влязлото в сила решение № 1466 от 23.10.2015 г. по гр. д. № 3810/2014 г. да се представи точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна. Указанията не са били изпълнени в определения срок, но с определение № 1571 от 15.04.2019 г. на Плевенски районен съд, молителката е била освободена на основание чл. 83, ал.2 ГПК от внасяне на държавна такса по молбата за отмяна на влязлото в сила решение, а с разпореждане № 6895 от 06.06.2019 г. на съдия при Плевенски районен съд, връчено на 11.06.2019 г., производството по молбата отново е оставено без движение с указания да представи точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна на влязлото в сила решение.
Констатирано е, че на 13.06.2019 г. е била подадена молба вх. № 16540 от (наименована „възражение,,), съдържаща оплаквания по съществото на спора, предмет на решението, чиято отмяна се иска, без да се сочат основания по чл. 303 ГПК и с разпореждане № 7397 от 18.06.2019 г. на молителката са дадени отново указания за представяне на точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна, предвид обстоятелството, че депозираното от нея „възражение“ съдържа множество нечетливи искания и възражения, като препис от също е връчен на молителката на 19.07.2019 г. С молба вх. № 21447 от 26.07.2019 г. молителката отново е изложила доводи за основателността на предявените от нея искове.
В обжалваното определение ВКС е приел, че подадената от Р. Д. молба вх. № 31007 от 03.12.2018 г. за отмяна на влязлото в сила решение № 1466 от 23.10.2015 г. по гр. д. № 3810/2014 г. на Плевенски районен съд не отговаря на изискванията на чл. 306, ал. 1 ГПК – не съдържа изложение на основания за отмяна от кръга на визираните в чл. 303, ал.1 ГПК, който недостатък не е бил отстранен от молителката в срок, въпреки неколкоктарно даваните ? указания за това – в молбите с вх. № 16540 от 13.06.2019 г. и вх. № 21447 от 26.07.2019 г. са изложени само оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт и за допуснати нарушения при администриране на въззивната жалба срещу него, които не могат да бъдат предмет на производството по отмяна, поради което е върнал същата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определението е правилно.
Разпоредбата на чл. 306, ал.1 ГПК е ясна и в нея е разписано, че липсата на изложение на обстоятелства, съставляващи някое от основанията по чл.303, ал.1 ГПК води до нередовност на молбата за отмяна, която трябва да следва да бъде констатирана още от администриращия молбата съд, като я остави без движение и даде срок на молителя за отстраняването на недостатъка. В настоящия случай както правилно съставът на ВКС е приел, молбата за отмяна и след нейното уточняване отново не съдържа изискуемите от закона реквизити, а са изложени по – скоро касационни оплаквания за неправилност на влязлото в сила решение, поради което същата с оглед разпоредбата на чл.306,ал.2,вр.чл.286,ал.1,т.2 ГПК е върната, като е съобразено и даденото тълкуване на приложимите процесуалноправни норми в т.10 на ТР №7/31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС. Следва да се вземе предвид и обстоятелството, че частната жалба е бланкетна, в нея жалбоподателя не е изложил съображения, защо счита че постановеното определение е неправилно.
Ето защо обжалваното определение като постановено при точно приложение на процесуалния закон следва да бъде потвърдено.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 14.10.2019г., постановено по гр.д. № 3112/2019 г.по описа на Върховния касационен съд.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: