5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№478
С. 08.07.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и първи юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. И.
Е. В.
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 1082/ 2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Г. К. И., Н. Р. В., Ж. Р. М., С. Р. И. и В. Р. И. – всички от [населено място] срещу Решение № 680 от 14.VІІ.2010 г. по гр.д. № 195/ 2010 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено Решение от 30.Х.2009 г. по гр.д. № 4056/ 2006 г. на СГС в частта, с която е отхвърлен искът на Г. К. И. – от [населено място] срещу ЗАД [фирма] по чл. 226 ал. 1 КЗ за 10 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди – причинени й болки и страдания в резултат на претърпяно ПТП и е постановено друго, с което искът е уважен, решението е потвърдено в частта, с която исковете на Г. К. И., на Н. Р. В., на Ж. Р. М., на С. Р. И. и на В. Р. И. – всички от [населено място] срещу ЗАД [фирма] по чл. 226 ал. 1 КЗ са отхвърлени: на първата за разликата до 100 000 лв., а на останалите – за разликата до 90 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди поради смъртта на Р. В. И., загинал при ПТП на 21.VІ.2006 г., със законната лихва от 21.VІ.2006 г. и в частта, с която е отхвърлен искът на ищците за имуществени вреди 1000 лв. Първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която на всеки от ищците е присъдено обезщетение за неимуществени вреди от загубата на наследодателя им, загинал при ПТП, по 30 000 лв., както и в частта, с която за причинените на Г. К. И. болки и страдания, нанесени при ПТП-то, са й присъдени 10 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и с въззивното решение, необжалвано от ответника, са присъдени още 10 000 лв. Касационната жалба на ищците е срещу решението в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което исковете за неимуществени вреди са отхвърлени и в частта за разноските 6450 лв., които ищците са осъдени да платят на ответника, с оплакване за неправилност и необоснованост.
С Молба от 7.Х.2010 г. ищците поддържат, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос за приложение на принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД, като са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК – съдът не е обсъдил конкретните обективно съществуващи факти и в решението е вложено различно от съдържащото се в съдебната практика по приложението на чл.52 ЗЗД разбиране за справедливост, като критерий, по който следва да се определи обезщетение, достатъчно за възмездяване на вредите. Жалбоподателите поддържат, че присъдените обезщетения за неимуществени вреди, са резултат от различното спрямо даденото в т. 11 от ППлВС №4/1968 г. тълкуване на чл. 52 ЗЗД – основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК, като решението е необосновано, за което излагат съображения. Сочат съдебна практика за присъдени обезщетения за неимуществени вреди в значително по-висок размер: Р. от 28.VІ.2007 г. по гр.д.№ 2877/ 2006 г. на СГС (невлязло в законна сила), Р.№603/9.VІ.2009 г. по гр.д.№ 209/2009 г. на САС (невлязло в сила) и Р.№1595/17.ХІІ.2009 г. по гр.д.№ 2337/2009 г. на САС (невлязло в сила) и поддържат, че уеднаквяването на съдебната практика и прилагането на еднакви критерии по прилагане на принципа на справедливост, е съществен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, както и оплакване, че въззивният съд не се е съобразил с лимита на отговорността на застрахователя. За решението в частта, с която са осъдени да платят на ответника по делото разноски 6 450 лв. жалбоподателите поддържат, че същото е неправилно с оглед постановеното влязло в сила Определение от 12.І.2010 г. по гр.д.№ 4056/2006 г. на СРС, с което съдът е посочил, че на ответника не следва да се присъждат разноски, на основание чл. 64 ал. 5 ГПК (отм.). Жалбоподателите излагат, че текстовете на чл. 63 ал. 2 и ал. 3 ГПК (отм.) са кумулативни, и когато делото е решено в полза на ищците, които са освободени от такси и разноски по чл. 63 б. ”д” ГПК (отм.), последващото им осъждане за разноски е в противоречие със закона. Тъй като по поставения въпрос липсва съдебна практика, искат да се допусне касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, като сочат Определението от 12.І.2010 г., постановеното от първоинстанционния съд и Определение № 67/10.ІІ.2009 г. на ВКС.
Ответникът по жалбата [фирма] – [населено място] не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него съответно потвърдено и отменено първоинстанционно решение, с което са уважени и отхвърлени осъдителни искове, субективно и обективно съединени, както и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., съгласно чл. 280 ал. 2 ГПК (редакция Д.в. бр.59/2007 г., тъй като касационната жалба е с дата 30.ХІ.2010 г. и се прилага §25 от ПЗР на ЗИД ГПК – Д.в. бр. 100/21.ХІІ.2010 г.), и намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Жалбоподателите сочат, че разрешеният по делото материалноправен въпрос, е за приложението на чл. 52 ЗЗД и за определянето на размера на неимуществените вреди. Този въпрос е релевантен за делото, тъй като от решаването му зависи изходът на спора.
Жалбоподателите не доказват въпросът да е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. Позоваването от жалбоподателя на ППлВС №4/1968 г. и на представените невлезли в сила съдебни решения на различни по степен съдилища, не дава основание да се приеме, че съдът, като е присъдил в посочените размери обезщетения за неимуществени вреди на наследниците на Р. В. И., загинал при ПТП на 21.VІ.2006 г. – съпруга и четири деца и е отхвърлил исковете за разликата до предявените размери срещу застрахователя, при който е бил застахован по риска ”Гражданска отговорност” водачът на товарния автомобил, с който е причинено ПТП-то, се е произнесъл в противоречие с установената практика на ВКС за определяне размера на обезщетението. Жалбоподателите не доказват въззивният съд да е нарушил задължението да събере доказателства претърпели ли са наследниците на загиналия водач – съпруга и четири деца, неимуществени вреди от загубата на наследодателя си, какви са били отношенията им с него приживе, да събере и останалите доказателства, имащи отношение към въпроса имат ли основание да претендират обезщетение за неимуществени вреди, следствие понесената загуба на близък човек и в какъв размер. Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
Жалбоподателите не доказват с посочените съдебни решения, дори да се приеме, че същите са влезли в законна сила, изложеният въпрос да се решава противоречиво от съдилищата, тъй като дали са налице условията на чл. 226 ал. 1 КЗ и какъв е размерът на обезщетението, което съдът определя за неимуществени вреди, с оглед критерия за справедливост, установен с чл. 52 ЗЗД, е въпрос, конкретен за всяко дело, обусловен от твърдените и доказани от страните факти по делото. Искането за допускане на касационно основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК е неоснователно.
Жалбоподателите не излагат съображения защо считат, че разрешеният от съда въпрос, е от значение за точното прилагане на закона, и за развитие на правото. Доводите за нарушаване на критерия за справедливост, предвиден в чл. 52 ЗЗД и за несправедливо определен размер на обезщетенията, по същество представляват основания за касационно обжалване по чл. 281 ГПК, но не обосновават поддържаното основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като изискването на закона е кумулативно: разрешените правни въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по важни правни въпроси е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, какъвто не е настоящият случай.
По оплакването за неправилност на решението в частта за присъдените от въззивния съд разноски: компетентен да се произнесе по искането на жалбоподателите за изменяне на решението в частта за разноските, съгласно чл. 248 ал. 1 ГПК, е въззивният съд. Ако някоя от страните бъде недоволна от това определение и ако са налице условията на чл. 248 ал. 3 ГПК, тогава страната може да обжалва определението с частна жалба.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1578 от 15.ХІІ.2009 г. по гр.д. № 2766/ 2000 г. на Софийски апелативен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 1082/ 2010 г. на ВКС, ТК в частта за присъдените в полза на ЗАД [фирма] – [населено място] разноски 6450 лв. за въззивната инстанция и ВРЪЩА делото в тази част на Софийски апелативен съд за произнасяне по искането на ищците по чл. 248 ал. 1 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: