ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 478
гр. София, 05.06.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на трети юни през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 429 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от З. И. П. срещу решение № 1* от 20.11.2007 г. по гр. д. № 1638/07 г. на Окръжен съд гр. В.. Касаторът счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответниците по касация К. С. И. и И. П. И. не вземат становище по жалбата.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С решение № 1* от 14.05.2007 г. по гр. д. № 5262/04 г. Районен съд гр. В. е допуснал да бъде извършена съдебна делба на недвижим имот представляващ жилище със застроена площ 40.38 кв. м. заедно с 0.359 % ид. ч. от дворно място, в ПИ № 17 в кв. 199 по плана на гр. В. при квоти ? ид. ч. за И. И. и ? ид. ч. за З. П. Отхвърлил е иска за делба на гараж в съсобственото дворно място между И, З. И. и К. И.
С обжалваното решение въззивният съд е отменил частично първоинстанционното решение. Допуснал е извършването на съдебна делба между И на гаража при квоти 39/100 ид. ч. за И. П. и 61/100 ид. ч. за З. П. , като е изключил К. И. от участие в делбата на гаража. Оставил е в сила обжалваното решение в частта, в която е допусната делба на жилището.
В приложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочи, че същественият материалноправен въпрос по който съдът се е произнесъл с атакуваното решение касае възможността за придобиване на собственост чрез присъединяване на несамостоятелна част /гараж/ към главната вещ /къща/. Друг съществен въпрос според касатора е възможността да се придобие право на собственост на сграда отделно от земята, когато собственикът на земята не е учредил право на строеж по чл. 56 ал. 3 ЗТСУ /отм./ в полза на другия съсобственик. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване поради противоречие с практиката на ВКС.
Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос ще е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато освен обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият въпрос е разрешен по различен начин. Това налага да се сравни обжалваното въззивно решение с посочената практика.
За да постанови решението си съдът приел, че страните са наследници на К. Д. , починала през 1995 г. Въз основа на спогодба от 31.05.1989 г. по гр. д. № 2362/88 г. наследодателката придобила процесното жилище с площ 40.38 кв. м. и съответната идеална част от дворното място, З. П. получил жилище със застроена площ 5.13 кв. м. със съответните ид. ч. от дворното място, а И. И. получил жилище с площ 26.17 кв. м. със съответните ид. ч. от дворното място. Съдът не уважил възражението на З. И. , че е придобил процесното жилище по давност въз основа на владение от 1989 до 1999 г. Според свидетелски показания, до смъртта си майката на страните ползувала имота независимо, че данъците плащал синът и З. За да допусне делбата и на гаража съдът приел, че същият е изграден от касатора без да има учредено право на строеж от другите съсобственици.
Анализът на приложената към изложението съдебна практика не води до извод, че въззивното решение и противоречи. За да има противоречиво разрешение на въпроса, трябва решенията са постановени при еднаква фактическа обстановка и еднакви факти. Няма противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по отношение на гаража. Обобщено, в решения № 3* от 11.12.1972 г. по гр. д. № 1817/72 г., № 540 от 30.07.1997 г. по гр. д. № 297/1997 г. и № 3* от 11.12.1972 г. по гр. д. № 1817/72 г. на ВС І ГО е прието, че ако към оставена в наследство сграда има пристройка, собствеността върху пристроеното когато то архитектурно е изградено като част от старо жилище, принадлежи на собственика на жилището, а не на собствениците на мястото. За да допусне делбата на гаража въззивният съд е позовал на техническа експертиза и гласни доказателства като е изложил съображения, че гаражът не е пристройка към основната сграда. Към 1989 г. в имота съществувал гараж, който представлявал ламаринена постройка без основи. Същият бил демонтиран и на негово място през 2000 г. касаторът построил гараж. Той притежавал разрешение за строеж но издадено преди делбата. За процесния гараж нямало строителни книжа, а и обемът бил извън разрешения. Тъй като съдът е преценил конкретни доказателства по делото, затова няма противоречие на решението му с цитираната практиката на ВКС.
Няма противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС и по отношение делбата на жилищната сграда. Цитираната от касатора съдебна практика не е в противоречие с приетото от въззивния съд. Както е прието в решения № 546 от 22. 05.1991 г. по гр. д. № 332/91 г. и № 3* от 23.12.1981 г. по гр. д. № 3018/81 г. на ВС I ГО., съсобственикът може да придобие по давност собствеността на постройка върху съсобствен терен с изтичането на десетгодишния срок. Съдът е преценил доказателствата по делото и приел, че касаторът не е отблъснал владението на другите съсобственици, затова не е придобил жилището по давност. Обстоятелството, че изводите на съда по фактите за придобиване на процесния имот не съвпадат с преценката на касатора, не е основание за допускане на касационно обжалване на това основание. Не се касае за тълкуване на закона по различен начин, а за преценка на конкретни факти.
По изложените съображения касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* от 20.11.2007 г. по гр. д. № 1638/07 г. на Окръжен съд гр. В..
О. е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: