О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 478
гр.София, 03.08. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на двадесет и осми юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 285/2009 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „И”ЕООД/в ликвидация/, гр. Р. срещу въззивното решение на Русенския окръжен съд № 667/06.01.2009 год., постановено по в.т.дело № 650/2008 год. С това решение след отмяна на първоинстанционното решение на Русенския районен съд № 41/20.04.2008 год. по гр.дело № 4875/2007 год. в частта, с която е отхвърлен предявеният от едноличен търговец В. Х. И. с фирма „С” от гр. Р. иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 1 608,59 лева въззивният съд е осъдил ответника-касатор да заплати на ищеца посочената сума, представляваща мораторна лихва за забавено плащане на присъдената от първоинстанционния съд главница в размер на 4 176 лева – цена на закупена стока за периода на забавата до предявяването на иска пред съда. В осъдителната му част първоинстанционното решение е влязло в законна сила, тъй като не е било обжалвано пред въззивния съд.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и незаконосъобразност. Посочва се, че въззивният съд неправилно е приложил материалния закон, като е приложил общите норми на ЗЗД по отношение на търговска сделка, по отношение на която намират приложение специалните норми на ТЗ и дължимостта на лихви по ЗЗД не се прилага.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, като изтъква,че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос относно дължимостта на лихви за забавено плащане по търговски сделки, които е решаван противоречиво от съдилищата, позовавайки се на приложените две съдебни решения № 73/17.04.2008 год. по в.гр.дело № 103/2008 год. на Варненския апелативен съд и р. от 21.04.2007 год. по в.т.дело № 80/2007 год. на Апелативен съд-В. Търново.
Ответницата по касационната жалба едноличен търговец В. Х. И. с фирма „С” от гр. Р. не ангажира становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид соченото основание за допускане на касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но предвид съдържащите се в нея оплаквания, настоящият съдебен състав счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК, предпоставящи произнасяне от страна на въззивния съд по материалноправен или процесуален въпрос от решаващо значение за изхода на спора, който е решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
С обжалваното решение след частична отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, въззивният съд е решил спора по същество като е уважил предявеният иск по чл.86, ал.1 ЗЗД и е осъдил ответника-касатор да заплати обезщетение за забавено плащане на присъдената главница за периода на забавата до предявяването на иска пред съда. Прието е, че претендираната мораторна лихва за забавено плащане на цената на закупената стока се дължи от купувача, независимо от обстоятелството, че се касае за търговска продажба, тъй като общите правила на ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава при неизпълнение на парично задължение са приложими и по отношение на търговските сделки по силата на препращащата норма на чл.288 ТЗ.
Видно от данните по делото и съдържанието на касационната жалба същественият с оглед изхода на спора материалноправен въпрос, на който се позовава касатора е, приложима ли е разпоредбата на чл.86, ал.1 ЗЗД по отношение на вземанията, произтичащи от търговски сделки, уредени от нормите на Търговския закон.
Съгласно общото правило на чл.86, ал.1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, като за действително претърпените вреди в по-висок размер може да иска обезщетение съобразно общите правила. Законната мораторна лихва е форма на договорна отговорност специфична за паричните задължения, независимо от техния произход. В тази връзка трайно установената съдебна практика е в смисъл, че правилото на чл.86 ЗЗД се прилага без да се провежда разграничение между юридическите факти, които пораждат неизпълненото парично задължение и субектите на правоотношението – независимо дали се касае за търговска сделка или такава между граждани, непозволено увреждане, неоснователно обогатяване, водене на чужда работа без пълномощие, трудови правоотношения и др. Достатъчно е наличието на парично задължение и забава. Кредиторът винаги има право на законната мораторна лихва, без да е необходимо тя да е изрично уговорена. В този смисъл е и константната практика на ВКС, изразена в р. № 852/09.06.2003 год. по гр.дело № 100/2003 год., р. № 1276/08.10.1999 год. по гр.дело № 577/1999 год., р. № 1441/01.11.1999 год. по гр.дело № 746/1999 год. и много други. Ето защо, обжалваното въззивно решение е в съответствие със закона и е съобразено с постоянната съдебна практика.
Не е налице соченото основание за допустимост по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Цитираната разпоредба на ГПК има предвид противоречие в практиката на съдилищата, произнесли се по различен начин с влезли в сила съдебни решения по материалноправния или процесуален въпрос, който е от решаващо значение и за изхода на спора – предмет на настоящото дело. В случая посочените условия не са налице, тъй като приложеното решение № 73/17.04.2008 год. по в.гр.дело № 103/2008 год. на АС-Варна е неотносимо /същото третира въпросите за погасителната давност по предявен иск по чл.534 ТЗ/ към настоящия спор, а второто решение на АС-В. Търново от 21.04.2007 год. по в.т.дело № 80/2007 год. е из цяло съобразено с цитираната по-горе постоянна съдебна практика. В него апелативният съд е приел, че се дължи обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД по отношение на забавено плащане обезщетението по застрахователен договор по предявен иск по чл.390/отм./ТЗ.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Русенския окръжен съд № 667/06.01.2009 год. по в.т.дело № 650/2008 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: