О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 479
София,10.08. 2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти август две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при участието на секретаря
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
частно гражданско дело № 282/2009 година по описа на Първо гражданско отделение
Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 ГПК.
М. К. М. е обжалвал определението на тричленен състав на ВКС, Първо гражданско отделение № 461 от 15.10.2008г. по ч.гр.д. № 1318/2008г.
Частната жалба е подадена в срок срещу определение, преграждащо развитието на производството и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното определение Върховният касационен съд е оставил без разглеждане частната жалба на М. К. М. против определение на Д. окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното определение, с което е отказано да се приеме за съвместно разглеждане предявен насрещен иск.
На основание чл. 274 ал.3 ГПК когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, както и тези, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. В разглеждания случай предмет на жалбата пред ВКС е било определение на въззивен съд по чл.274 ал.3 т.1 ГПК, потвърждаващо определение на районния съд, с което е отказано приемането на насрещен иск за съвместно разглеждане с първоначалния. ВКС е приел, че определението не попада в изброените в чл.284 ал.3 т.1 и 2 ГПК, защото то не прегражда развитието на производството – отказът да се приеме за разглеждане насрещния иск не преклудира правото да бъде предявен в отделно производство , не разрешава , нито прекратява други производства по смисъла на чл.284 ал.3 т.2 ГПК.
В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно, защото отказът да се приеме за разглеждане насрещния иск прегражда възможността за защита на ответника срещу иска за собственост, на който той противопоставя симулативност на придобивното основание на движимата вещ, предмет на ревандикационния иск, а това обуславя допустимостта на обжалването.
Частната жалба е неоснователна. Разпоредбата на чл. 274 ал.1 т.1 ГПК е идентична по съдържание с разпоредбата на чл.213 ал.1 б.”а” ГПК /отм./, поради което за тълкуването й запазва действието си ТР1/2000г. на ВКС, ОСГК т.6, в което са посочени въззивните определения, извън тези, потвърждаващи определения за прекратяване, спиране или отказ от възобновяване на спряно производство, които са преграждащи и съответно подлежат на касационно обжалване и между тях не попада определението по чл. 104 ГПК/отм./, сега чл.211 ГПК. Определението , с което се отказва приемането на насрещен иск нито прегражда развитието на производството, нито възможността да бъде разгледан спора по насрещния иск от сезирания съд в смисъл на съдебно учреждение, а не на съдебен състав, след като ответникът може да предяви иска като самостоятелен като поиска спиране на делото по иска за собственост, освен това за него съществува процесуална възможност да релевира нищожността чрез възражение по висящия процес, а не само чрез насрещен иск. С оглед на изложеното не са налице основания за отмяна на обжалваното определение и то следва да бъде потвърдено.
Воден от горното Върховният касационен съд, І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определението на тричленен състав на ВКС, І г.о. № 461 от 15.10.2008г. по ч.гр.д. № 1318/2008г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: