О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 479
София 11.04.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на девети април през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1373 по описа за 2012 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. п –С против решение № 1302 от 17.07.12г.по гр.дело № 1256/12г.на Софийски апелативен съд в осъдителната му част.С него е отменено решението от 13.12.11г.по гр.дело № 3082/07г.на СГС в частта,с която е отхвърлен предявения от Г. Ж. Р. против П. на РБ иск с правно основание чл.2 т.2 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 8000 лв до 20 000 лв и в тази част е постановено друго,с което е присъдена разликата от 12 000 лв.Жалбоподателят сочи основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.Прилага съдебна практика.
Въззивното решение е обжалвано и от ищеца Г. Ж. Р. в частта,с която е отхвърлен искът му за обезщетение за имуществени вреди.Поддържа се основанието за допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 ГПК ,приема за установено следното:
Касационните жалби са процесуално допустими.Подадени са срещу решение по въззивно дело с цена на иска над 5 000 лв – исковата претенция е за сумата 20 000 лв обезщетение за неимуществени вреди,както и за сумата 70 000 лв –обезщетение за имуществени вреди.
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че ищецът е претърпял неимуществени вреди,които са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение в престъпление и подлежат на обезщетяване от ответника на основание чл.2 т.2 ЗОДОВ.Наказателното производство е продължило повече от 12 години ,за срок от близо 10 години на ищеца е била наложена забрана да напуска страната.От събраните по делото гласни доказателства е прието,че са доказани негативните му преживявания във връзка с повдигнатите обвинения,настъпилата промяна в отношението на неговите колеги и партньори,както и във връзка с невъзможността да пътува в чужбина.С оглед критериите за справедливост,визирани в разпоредбата на чл.52 ЗЗД,съдът е определил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв.За да отхвърли претенцията за обезщетение за имуществени вреди съдът е счел,че ищецът не е доказал,че е пропуснал да реализира доход от предложената му работа в чужбина единствено поради наложената му забрана да пътува,а не поради друга пречка,при наличието на данни по делото,че през 1999г.са му давани разрешения да напусне страната с оглед отправени му покани.
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска по следните съображения:
По касационната жалба на А. п –С:
Не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК за допустимост на касационното обжалване.Въпросът относно определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от водено незаконно наказателно производство по справедливост,е от значение за изхода на спора,но е разрешен в съответствие със задължителната практика на ВКС,в т.ч.ТР № 3/04.на ОСГК на ВКС,тъй като при подлежащите на обезщетяване вреди и размера на обезщетението съдът е спазил изискването да подходи конкретно съобразно установеното по делото.В утвърдената съдебна практика се приема,че справедливото обезщетяване,каквото изисква чл.52 от ЗЗД,на всички неимуществени вреди,означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията,на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно,а не по общи критерии.Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите.Пострадалото лице следва,както изисква закона,да бъде обезщетено в пълен и справедлив размер и той е различен за всеки отделен случай.В този смисъл са решение № 407 от 26.05.10г.,по гр.дело № 1273/09г.на ВКС,ІІІ г.о.,решение № 708 от 14.01.11г.по гр.дело № 1389/09г.на ВКС,ІV г.о.,решение № 832 от 10.12.10г.по гр.дело № 593/10г.на ІV г.о.,решение № 302 от 4.10.11г.по гр.дело № 78/11г.на ВКС,ІІІ г.о.,постановени по реда на чл.290 ГПК,в които е даден отговор на въпроса относно съдържанието на понятието”справедливост”като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди,който включва винаги конкретни факти,относими към стойността,която засегнатите блага са имали за своя притежател и в този смисъл той не е абстрактно понятие.Приложените съдебни решения по приложението на чл.2 т.2 ЗОДОВ не обосновават приложението на чл.280 ал.1 т.2 ГПК,тъй като не се отнасят за идентични казуси и преценката на решаващия съд за размера на присъденото обезщетение е извършена съобразно конкретните факти.
По касационната жалба на Г. Ж. Р.:
Общото основание за селектиране на касационните жалби е произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело,за формиране решаващата воля на съда,но не и за правилността на обжалваното решение,за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.Поставеният в изложението на Г. Р. въпрос е за доказване на причинените имуществени вреди.Преценката на доказателствата,въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение за това,че вредите от имуществен характер не са доказани, може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда,а не на правните такива и не е основание за допускане на касация.Доказателствените изводи на съда могат да бъдат предмет на касационна проверка по реда на чл.293 ГПК,но само след допуснато касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 1302 от 17.07.12г.,постановено по в. гр.дело № 1256/12г.на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.