Определение на Върховен касационен съд 3 г.о 2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 479
София, 14.12.2017год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД ,гражданска колегия , трето отделение , в закрито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: ЕМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като изслуша докладваното от съдията Томов ч.гр. д. № 4233 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал.2 от ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] със седалище [населено място] срещу протоколно определение от 18.09.2017г по въвззивно гр.д № 347/2017г по описа на Пловдивски апелативен съд , с което по молба на конституираното като трето лице-помагач дружество [фирма] , въззивен жалбоподател , и на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК въззивният съд е спрял пред себе си производство по делото до приключване на производството по гр.д № 2480/2016г по описа на ПОС .
Спряното с обжалваното определение производство е образувано по въззивни жалби на Прокуратурата на РБ и [фирма] срещу решение №39/11.01.2017г на Пловдивски ОС уважил на основание чл. 49, във вр чл. 45 ЗЗД предявен от настоящия частен жалбоподател [фирма] иск за обезщетение на имуществени вреди . Искът е предявен като частичен срещу Прокуратурата на РБ като възложител на работа спрямо прокурори при ОП Пловдив, разпоредили се веществени доказателства да бъдат върнати в нарушение на закона .От владението на [фирма] са били иззети 162 736л. дизелово гориво , съхранявано в цистерни в складовата база на дружеството , с протокол за изземване по ДП№ЗМ-457/2010г Ищецът претендира да увреден , съответно да бъде обезщететен за равностойността на иззетото ,тъй като със свои постановления от 11.11.2011г и 13.12.2011г представители на Прокуратурата са предали на [фирма] горивото по тяхно искане,в качеството им на „постадало лице” , вместо да го върнат на ищцовото дружество , от което е иззето Това противоправно и вредоносно действие е в нарушение на чл. 111, ал.2 НПК . Ищецът предявява за обезщетяване вреда ,измерима с пълната загуба на вещта , тъй като е бил закупил от [фирма] иззетото гориво с два броя фактури и го е заплатил по банков път.С това дружество, според ищеца разполагащо с основание спрямо ОМВ да купува стоки без плащане в наличност (рутекс функция) ищецът твърди да е имал договор за доставка.Прокуратурата е възразила по отношение противоправността на действията си , обективирани в посочените постановления и включително въз основа на приетото в тях,че инкриминираното количество гориво е собственост на пострадалото от разследваните деяния дружество [фирма],привлечено като помагач. В доклада по чл. 140 ГПК е отразен и отговора на констититуираното трето лице помагач ,че ищецът не е бил и не е собственик на процесното гориво и връщането му в патримониума на действителния собственик [фирма] не уврежда правната сфера на ищеца .Касае се за родово определени вещи – течни горива , които не са били предадени на ищеца и в този смисъл не са определени съгласно чл.24,ал.2 ЗЗД , а неправомерно са ползвани ОМВ карти с функция отложено плащане , поради което прехвърляне права върху ищеца е изключено.
Предмет на въззивното производство по спряното дело е оплакването на Прокуратурата и третото лице помагач в двете въззивни жалби , че първоинстанционният съд е приел увреждането за ищцовото дружество да има изражение в стойността на иззетото гориво към датата на деликта , т.е неправомерното разпореждане с него от страна на длъжностни лица , за които Прокуратурата отговаря , тези вреди са в размер на 360 014,58лева съгласно възприето заключение на вещо лице ,а наведените възражения относно собствеността на иззетите движими вещи са ирелевантни за спора ,тъй като веществените доказателства се връщат на онзи , от чието владение са иззети.
Като обуславящо за правилността на решението е преценено от въззивния съд производството по гр.д № 2480/2016г по описа на Пловдивски ОС , понастоящем висящо . Същото е образувано по иск на [фирма] срещу [фирма] и Прокуратурата на РБ с предмет установяване правото на собственост върху 162 736 литра дизелово гориво , процесното .За да спре делото на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК въззивният е изтъкнал ,че спорът за правото на собственост е преюдициален за настоящия спор на поддържаното основание , който е спор за обезщетение на имуществени вреди в размер на стойността на родово определени вещи , иззети като веществени доказателства от въззиваемата страна .
Настоящият частен жалбоподател поддържа оплакване за неправилност на определението. Застъпва мотивите , с които първоинстанционният съд е уважил иска . Независимо от това ,че правото на собственост върху иззетото гориво е било спорно към момента на увреждащите действия , или че понастоящем е спорно , в тези случаи ищецът пак остава правоимащо лице по смисъла на НПК да получи иззетите вещи , след като са иззети от него и е преминала необходимостта по наказателното разследване . Въпросът за собствеността няма да промени извода, че Прокуратурата отговаря за деликта . Няма хипотеза , в която действията на ответника да са законосъобразни и дори да се установи ,че горивото е на ОМВ, пак ще отговаря за вреди .
Ответникът по частната жалба Прокуратурата на РБ оспорва нейната основателност . Налице е обусловеност между две съдебни производства Установяването на правото на собственост би имало значение за установяването на вредите като елемент от фактическия състав на чл. 49 във вр чл. 45 ЗЗД
Същите съображения изтъква в отговор и [фирма] . Налице е обусловеност и основание за спиране на делото . Достатъчна е връзката с един от комулативните елементи при деликта . Вредата е засягане на защитено благо , затова е от значение кому принадлежи то , настъпила ли е вреда в патримониума на ищеца .
Частната жалба е допустима. Разгледана по същество е неоснователна .
Условието да бъде направен извод за преюдициалност на един спор относно собствеността върху потребима движима вещ , като обуславящ спор спрямо този за обезщетение на деликтно основание с реализиране на безвиновна отговорност на възложителя , когато увреждащото действие е акт на упражнено правомощие от държавен орган, като резултат променило фактическия дължател на веща в нарушение на нормативния ред , е заявената за обезщетяване (в случая по реда на чл. 49 ЗЗД ) вреда да е имуществена ,произтичаща от отнето, или накърнено право на собственост.
Достатъчно е една от заявените с иска вреди да е с такъв характер . Неин разпознаваем признак е твърдението за накърняване на блага, свойствени само за собственика и затова заявени като обезщетяеми в размер , съответен на равностойността на вещта . Заявената с иска в случая имуществена вреда е от такова естество и е обоснована по този начин. Друг е въпроса има ли основание за целите на обезщетението и в хипотезата на деликт ,при потърсена обективна отговорност от правозащитните органи, ищецът да бъде третиран като собственик спрямо държавата в този процес ,без да е от значение дали в действителност е такъв. Този въпрос е правен и въззивният апелативен съд в случая е длъжен да му отговори с решението , не и като постулира отговора предварително , при преценката за основание по чл. 229 ал.1 т.4 ГПК. Изводът на съда по обезщетението относно характера на имущественото увреждане е фактически извод по твърденията на ищеца и възраженията на ответника (в настоящия случай и на помагача му в процеса ) като въпрос ,предпоставящ последващия спрямо него извод за накърнената правна сфера на увредения , но не като накърняване въобще , а конкретно и по отношение само на вредата , прявена за обезщетяване .
Доколкото се касае за вещи , представлявщи стока и предмет на търговския оборот , при неправомерни актове на Прокуратурата, произвели като резултат вредоносна намеса в тези отношения , правото на собственост върху стоката ще е без значение за редица възможни вреди последици , но не и за тези, претендирани с иска . Когато въпросът за правото на собственост е нещо ,на което искът е основан , или се явява от значение за основателността му , а изключващо право е заявено и вече е предмет на образувано исково производство пред друг съд ,чието решение ще обвърже същите страни , налице е основание за спиране на делото по чл. 229 ал.1 т .4 ГПК поради обусовеност , както е прил и въззивния съд .
Допълнително изтъкнатият от частния жалбоподател в молбата му от 15.11.2017г процесуален факт ,че след като е отменил дадения ход по същество , с определение от 31.10.2017г по гр.д № 2480/2016г Пловдивски ОС е оставил без движение производството по установителния иск на [фирма] срещу [фирма] и Прокуратурата на РБ с указание ищецът да обоснове правния си интерес от него , не променя горните изводи. Съдът, пред който стои въпрос за основанието по чл. 229 ал.1 т.4 ГПК не преценява служебно и инцидентно допустимостта на иска по обуславящото дело , а единствено предмета му и дали производството е висящо .
Ето защо производството по в. гр.д №347/2017г на ПАС ще остане спряно до приключването на посоченото в обжалваното определение гражданско дело .
Воден от горното Върховният касационен съд , гражданска колегия , състав на ІІІ г.о
О П Р Е Д Е Л И:
Оставя в сила протоколно определение от 18.09.2017г по въвззивно гр.д № 347/2017г по описа на Пловдивски апелативен съд за спиране на производството по делото
Определението не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.