3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 479
С., 16,07,2012 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на десети юли две хиляди и дванадесета а година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 345/2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] – [населено място] срещу определение № 226 от 31.01.12г. по т.д.608/10г. на Софийски апелативен съд. Изложени са съображения за допуснати нарушения и се иска отмяна на постановения съдебен акт.
Ответникът по частната жалба-ДП „Б. „ – [населено място] не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото и доводите в частната жалба, приема следното :
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С определението, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд е отказал в производство по чл.192, ал.4 ГПК / отм./ изменението на постановеното от него решение №1462 от 05.08.2011г. по т.д. 608/2010г. в частта му за разноските. За да постанови този резултат, решаващият състав е приел, че претендираното като разноски адвокатско възнаграждение в размер на 6955лв. е само договорено, а не е внесено.
Определението е неправилно.
С решение№1462 от 05.08.2011г. по т.д. 608/2010г. състав на Софийски апелативен съд е оставил в сила решение от 26.05.2010г. по т.д. №65/04г. на СГС, с което са отхвърлени предявените от Б. – [населено място] искове за възстановяване сумата 1026318.07 – стойност на 100 % авансово плащане по анекси към договора то 31.03.1997г., както и за законна лихва върху тази сума. Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на ДП „Б. ” – [населено място]. Въззиваемият – настоящ жалбоподател е въвел надлежно искане за присъждане на разноски за въззивното производство с отговора, подаден срещу въззивната жалба на противната страна на 07.09.2010г. като е представил както адвокатско пълномощно / бланково / така и анекс към договора за правно съдействие и упълномощаване, от които се установява, че страните са договорили възнаграждение за представителство за едни адвокат в размер на 6955лв., както и начин на заплащане на това възнаграждение – с превод по банкова сметка на процесуалния представител на дружеството. Съответно за установяване на извършването на такъв превод са приложени и банкови извлечения за движение по сметката, както на адвоката – М. В., така и на дружеството, от които се установява извършване на превод на така уговорената сума. При тези фактически данни, неправилно въззивния съд е игнорирал разгледаните доказателства и е отказал присъждането на разноски за въззивната инстанция, като фактически невярна е констатацията му, че заплащането им не е било установено. Ето защо обжалваното определение следва да бъде отменено , а по същество да бъдат присъдени в полза на жалбоподателя направените пред САС разноски .
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 226 от 31.01.12г. по т.д.608/10г. на Софийски апелативен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ДП „Б. „ – [населено място] да заплати на [фирма] – [населено място] направените пред Софийски апелативен съд разноски в размер на 6955лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: