2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 479
София, 19.10. 2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.дело №464/2011 година
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от адв.Х.– пълномощник на М. К. В., В. Г. В., Т. А. Д., Г. И. А., В. Г. З. и Е. И. З. против определение № 204/30.06.2011год. по гр.д.№ 616/2011 г. по описа на Върховен касационен съд, І г.о., с което е оставена без разглеждане касационната им жалба против постановеното въззивно решение, като процесуално недопустима. Правят се оплаквания за неправилност на постановеното определение, като се твърди, че съдът е смесил действието и приложението на законите, действащи при образуване на делото и към настоящия момент.Навеждат се доводи за некоректно издадено удостоверение за данъчна оценка и неправилно определена цена на иска от първостепенния съд поради липса на данни за данъчната оценка на един от процесните недвижими имоти. Прилагат към жалбата експертно заключение за пазарната цена на процесните имоти и удостоверения за данъчна оценка към 2011г.
Ответникът Л. Б. К. чрез адв.Б. в писмения отговор изразява становище, че частната жалба е неоснователна и атакуваното определение следва да остане в сила. Претендира извършените за настоящото производство разноски.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази следното:
Частната жалба е допустима – подадена е в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от легитимирано лице.
Разгледана по същество е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената касационна жалба, като процесуално недопустима, съставът на ВКС е отчел обстоятелството, че цената на иска е под 5000 лв., която сума ограничава касационното обжалване на постановеното въззивно решение, съгласно разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК/в редакцията й в ДВ бр.100/2010 год.,в сила от 21.12.2010 год./
Чл. 280 ал. 2 от ГПК предвижда критерий – установен минимален праг на цена на иска от 5000 лева, който изключва приложното поле на чл. 280 ал. 1 от ГПК. Разпоредбата е императивна и съгласно нея не подлежат на касационно обжалване решения на въззивния съд, с цена на иска под 5000 лева. Касационната жалба е депозирана в окръжния съд на 12.013.2011 г., поради което с оглед разпоредбата и по аргумент от § 25 от ПЗР на ЗИД на ГПК /ДВ бр. 100/2010 г./, по отношение на подадената касационна жалба следва да се приложи разпоредбата на чл. 280 ал. 2 от ГПК, в редакцията от 21.12.2010 г. Искът е предявен на 30.06.2005 г., поради което по отношение на определяне цената на иска е приложима разпоредбата на ГПК (отм.) – чл. 55 ал. 1, б. „б“. Съгласно тази разпоредба, цената на предявените обективно съединени искове за собственост върху ? ид.ч. от имот 3547 в кв.236 сега УПИ І-3547 и УПИ ХХХІV-3547 в кв. 236по плана на [населено място] е в размер на 1/4 от данъчната оценка на имота. Видно от удостоверението за данъчна оценка/л.59 от първоинстанционното производство/, представено от ищеца при завеждане на делото, данъчната оценка на целия недвижим имот е 5000лв. В случая цената на предявените искове с оглед обема на търсената защита- ? ид.части от този имот, е 937,50лв. Следователно тази сума, като цена на иска, обосновава извода на предходния състав на ВКС за недопустимост на касационното обжалване на основание чл. 280 ал. 2 от ГПК.
Неоснователни са изложените в частната жалба доводи за това, че цената на иска следва да се преценява към момента на подаване на касационната жалба.Неоснователни са и възраженията относно удостоверението за данъчната оценка и определената от първостепенния съд цена на претенцията. Цената на иска се определя към момента на неговото предявяване и се посочва от ищеца, а въпросът за нея може да бъде повдигнат от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото. Срокът е установен по съображения за правна сигурност, тъй като цената на иска е от значение не само за определяне на държавната такса, но и обуславя родовата подсъдност на делото. След този момент посочената от ищеца или определената от съда в случай на несъответствие цена на иска става окончателна и не може да бъде променяна, освен в случай на изменение на размера на иска по реда на чл.214 ГПК. Настъпилите в течение на процеса промени в данъчната или в пазарната оценка на спорното право, не влияят върху цената на иска.
С оглед изложеното обжалваното определение, като законосъобразно постановен акт, следва да бъде оставено в сила.
Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 204/30.06.2011год., постановено по гр.д.№ 616/2011 г. по описа на Върховен касационен съд, І г.о..
Определението окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: