О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 479
София, 02.10.2018 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
КРАСИМИР ВЛАХОВ
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1130 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. А. Д. и В. Б. Д. чрез пълномощника им адвокат И. К. против решение № 1859 от 11.12.2017 г., постановено по гр.д. № 1623 по описа за 2016 г. на Окръжен съд-Варна, с което е потвърдено решение № 2437 от 20.06.2016 г. по гр.д. № 1812/2015 г. на Районен съд-Варна за извършване на съдебна делба по реда на чл.353 ГПК, като в дял на Д. А. Д. и В. Б. Д. в режим на съпружеска имуществена общност е поставен имот с нов идентификатор № 10135.5056.33 с площ от 4164 кв.м., а в дял на А. И. Н. и П. И. С. в съсобственост е поставен имот с нов идентификатор № 10135.5056.32, като А. И. Н. и П. И. С. са осъдени да заплатят на Д. А. Д. и В. Б. Д. суми за уравнение на дяловете и е определена дължимата от съделителите държавна такса върху стойността на дяловете.
А. И. Н. и П. И. С. са подали чрез пълномощника си адвокат Н. Т. отговор на касационната жалба по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, с който оспорват наличие на основание за допускане на касационно обжалване и претендират възстановяване на направените по повод касационната жалба разноски.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
Въззивният съд е констатирал, че с влязлото в сила решение по допускане на делбата правата в съсобствеността са определени на 3570/3600 ид.ч. в режим на съпружеска имуществена общност на Д. и В. Д. и по 15/3600 ид.ч. за П. С. и А. Н., като експертното заключение установява, че процесната нива с площ 7164 кв.м. е реално поделяема на два дяла, за които е издадена скица-проект от АГКК и са определени нови идентификатори по кадастралната карта, а А. Н. и П. С. са заявили желание да получат общ дял, а Д. и В. Д. – че не желаят общ дял и имотът е неподеляем с оглед броя на съделителите, поради което следва да се изнесе на публична продан.
Съдът е изложил съображения, че основен принцип в делбата е правото на дял в натура, като в случая имотът може да се раздели на два дяла при спазване на изискванията на чл.72 ЗН и тъй като съделителките А. Н. е П. С. са поискали общ дял, а съпрузите Д. са с обща квота в режим на СИО, делбата следва да се извърши по реда на чл.353 ГПК. За неоснователни са приети доводите във въззивната жалба за неприложимост на способа по чл.353 ГПК, тъй като още в първата фаза на делбата Д. Д. и В. Д. са поискали самостоятелен дял за всеки от тях, а във втората фаза на делбата са сключили брачен договор, по силата на който правата им в процесния имот са преминали в режим на обикновена съсобственост. Съдът е счел, че сключеният след влизане в сила на решението по допускане на делбата брачен договор няма за последица извод за неподеляемост на процесния имот по арг. от чл.40, ал.2 СК и не е основание съделителките А. Н. и П. С. да бъдат лишени от правото им да получат дял в натура. Изложил е и съображения, че няма пречка с оглед сключения помежду им брачен договор съпрузите Д. и В. Д. след влизане в сила на решението в рамките на настоящото делбено производство да поделят поставения им в общ дял имот и окончателно да ликвидират съсобствеността помежду им върху този имот.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите поставят въпросите:
1) отговаря ли на целите на закона и принципа на окончателно ликвидиране на съсобствеността между съделителите, допустима ли е и правилно ли е извършена съдебна делба, при която въпреки заявеното им желание за отреждане на индивуалност на дяловете по време на брака, съпрузите-съделители са отредени за съделители в „общ дял“, което по същността си оставя тях, като част от страните по делото, неподелени, въпреки тяхното изрично заявено пред съда още в първоначалната искова молба желание;
2) задължени ли са страни съделители-съпрузи, придобили имот в режим на СИО, да приемат определен им в съда общ дял в режим на СИО, по делото за делба, при наличие на изразено от тях искане за отреждането им на индивидуални дялове по реда на чл.27, ал.3 СК;
3) придобит от съпрузи по време на брака в режим на СИО недвижим имот, може ли да бъде предмет на делба в индивидуални дялове по време на брака по чл.18, ал.2 във вр. с чл.27 СК или щом имотът е придобит в СИО, то и делбата му следва да в общ дял на двамата съпрузи, въпреки изричното им писмено исково заявление до съда за определяне на индивидуални дялове по време на брака;
4) при възможност за делба по време на брака в индивидуална собственост между съпрузи, на имот придобит в СИО, то при наличие на други съделители в производството, следва ли първоначално да се отреди от съда въпреки желанието на съпрузите „общ дял“ за тях, като делбата на този им „обш дял“ следва да бъде поделен в допълнително последващо производство между тях;
5) нарушено ли е правото на специалната защита по чл.496, ал.2-3 ГПК на купувач по публична продан, ако закупеният недвижим имот по публичната продан въпреки волята му бъде намален в „натура“ с обезщетяване за това в паричен еквивалент по приета от съда оценка, съобразно последващо решение по съдебна делба за придобития в режим на защита по чл.496, ал.2-3 ГПК имот;
6) нарушение ли е на правото на купувача по публична продан на недвижим имот, закупил имот с конкретно посочено по площ пространство, защитено по режима на чл.496, ал.2-3 ГПК, ако впоследствие по съдебна делба съдът намали пространството на закупения от него имот и го отреди на друг съделител, срещу обезщетение в паричен еквивалент, при положение, че купувачът по публична продан при тази хипотеза няма правно средство за защита на правото си по сделката с която е придобил конкретно посочен по пространство /площ/ имот и цена за единица мярка, предвид забраната по чл.210, ал.3 ЗЗД и допустимо и правилно ли е в тази насока такова нарушаващо правото му решение по последваща съдебна делба на придобития по публична продан недвижи имот;
7) следва ли да се приема за удобно извършването на съдебна делба, при която на съделител с „индивидуален“ дял от 15/3600 ид.ч. или съделители в „общ дял“ в случая от 30/3600 ид.ч., квота под минимумите за допустими отклонения по аналог на чл.210, ал.1-2 ЗЗД, се отрежда дял в „натура“ за квота над двадесет и пет, респективно над петдесет пъти надхвърляща отреждането на дял в „натура“ на съделители, за сметка на намаляването в същия размер на квотата на съделител, респективно или съделители, придобили на публична продан в режим на СИО квота от 3570/3600 ид.ч., с режим на защита по чл.496, ал.2-3 ГПК, със заявено от тях още с първоначалната искова молба за делба на имота желание за ликвидиране на съсобствеността помежду им и получаване на дял за всеки в натура, а при невъзможност за това – за изнасяне на имота на публична продан;
8) при заявено още с първоначалната искова молба искане от съпрузи-съделители по делба за отреждането им в индивидуален дял по чл.27, ал.3 СК за всеки от тях на придобит имот в режим на СИО, кога е крайният срок на съда да приеме това искане и да се произнесе по него – в първата фаза на делбата или по-късно /във втората фаза на делбата/, при условие, че общата квота на тези съделители по никакъв начин не променя размера на квотите на останалите съделители.
По поставените въпроси касаторите се позовават на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, но не са се позовали на практика на ВКС /посочените определения по чл.288 ГПК съставляват актове, с които се преценява наличието на основание за допускане на касационно обжалване, а не практика на ВКС/.
Не е налице и основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
Част от въпросите са насочени към извода на съда, че след като правата на касаторите са придобити и допуснати до делба в режим на съпружеска имуществена общност, то на същите следва да се възложи общ дял. По тях въззивното решение съответства на практиката на ВКС, че когато в делбата участват съпрузи и притежават идеална част от делбеното имущество в режим на съпружеска имуществена общност по чл.21 СК, която по време на брака е неделима, на тях в хипотезата на чл.353 ГПК следва да се разпредели общ дял /решение № 23/28.04.2016 г. по гр.д. № 4325/2015 г., I г.о./. Касае се за служебно задължение на съда, поради което без значение е дали съпрузите са поискали самостоятелен дял за всеки.
Друга част от въпросите са насочени към изводите, че факта на прекратяване на съпружеската имуществена общност по отношение правата на касаторите във втората фаза на делбата по реда на чл.27, ал.3 СК чрез сключен брачен договор не може да се противопостави на останалите съделители и да ги лиши от правото им да получат дял в натура по аргумент от чл.40, ал.2 СК. В практиката на ВКС е дадено тълкуване, че нормата на чл.40, ал.2 СК, предвиждаща запазване на придобити от трети лица права, има предвид не само вещни права / решение № 238 от 16.10.2017 г. по гр. д. № 963 / 2015 г., IV г.о./, като в същия смисъл са и изводите на въззвния съд.
Четвъртия въпрос не е свързан с преценката, която съдът извършва при избора на способ за извършване на делбата, а с посочването в мотивите, че след прекратяването на съсобствеността с ответниците, касаторите могат в рамките на настоящото производство да прекратят съсобствеността върху имота поставен им в общ дял и не може да обоснове допускане на касационно обжалване, тъй като е неотносим към изхода на делото във втората фаза на делбата.
Позоваването на защитата на купувача на публична продан по чл.496, ал.2 и ал.3 ГПК и формулираните в тази връзка въпроси са изцяло неотносими в производството във втората фаза на съдебната делба, в което се реализира прекратяването на съсобственост. Тезата на касаторите, че с отредения им реален дял се нарушава правото на купувача по публична продан да придобие имот с конкретно посочено по площ пространство не може да бъде свързана нито с нормите на чл.496, ал.2 и ал.3 ГПК /доколкото никой не е оспорвал придобитите по публичната продан права от процесния имот/, нито с уредените в ГПК способи за прекратяване на съсобственост по конститутивния иск за съдебна делба или водещия принцип в чл.69, ал.2 ЗН за извършване на делбата чрез получаване на дял в натура. Именно последният е водещ при преценка способа за извършване на делбата, като стойността на отделните дялове и квотите на съделителите са от значение само за избиране на способа за извършване на делбата – разпределение или жребие /решение № 39/19.04.2016 г. по гр.д. № 4051/2015 г., I г.о., решение № 224/21.11.2016 г. по гр.д. № 2378/2016 г., I г.о., на която практика на ВКС въззивното решение напълно съответства/.
С оглед липсата на основание за допускане на касационно обжалване касаторите следва да възстановят на А. Н. и П. С. направените по повод касационната жалба разноски в размер на 500.00 лв., представляващи заплатено възнаграждение на адвокат Н. Т..
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1859 от 11.12.2017 г., постановено по гр.д. № 1623 по описа за 2016 г. на Окръжен съд-Варна.
ОСЪЖДА Д. А. Д. и В. Б. Д., двамата с адрес: [населено място], [улица], ап.33 и съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.1, адвокат И. К. да заплатят на А. И. Н. и П. И. С., двете с адрес: [населено място], [улица], ет.4, ап.10 и със съдебен адрес: [населено място], [улица], адвокат Н. Т. разноски по повод касационната жалба в размер на 500.00 /петстотин/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: