3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№479
[населено място] 02.06. 2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№3255/15г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. фонд против решение №1334/22.06.2015г. по в.гр.д.№1011/15г. на Софийски апелативен съд,с което е потвърдено решение №18069/06.11.2014г. по гр.д.№379/2013г. на СГС Първо ГО 16 състав в частта му,с която са уважени предявените от Н. Д. Ж. и К. Г. Ж. искове с правно основание чл.288 от КЗ до размер на сумите по 84 000 лв. за всеки от тях,ведно със законната лихва.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност поради противоречие с материалния закон на решението на апелативния съд. Касаторът твърди,че в решението неправилно било прието,че застрахователният договор е бил прекратен преди настъпването на застрахователното събитие /ПТП/,поради неплащане на разсрочена застрахователна премия.Изложил е поддържаните от него и в производството пред двете инстанции доводи относно валидността на застрахователния договор,предвид неизпълнение от страна на застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“ – ЗД [фирма] на задължението му по чл.294 ал.1 от КЗ за изпрати уведомление за прекратен застрахователен договор в срок до втория работен ден на седмицата,следващ датата на прекратяването,а е подал данни за това три месеца след настъпването на увреждащото ПТП.
Ответниците по касация Н. Ж. и К. Ж. не са взели становище по основанията за допускане и по основателността на касационната жалба.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:
При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е приел за установени от доказателствата по делото фактите по настъпването на вредата – ПТП,при което загива единственият син на ищците; образуването на наказателно производство да престъпление по чл.343 ал.4 вр. ал.3 б.“б“ вр. чл.342 ал.1 от НК,което е прекратено поради смъртта на дееца /водача на лекия автомобил/; предявяване от страна на ищците на претенция пред ГФ за изплащане на обезщетение,проведена от последния процедура,в която е приел,че е ангажирана отговорността му,изплащайки им по 20 000 лв. обезщетение.Във връзка с последното съдът е обсъдил изходящата от ответника справка,в която е отразено,че сключеният за увреждащия автомобил застрахователен договор е прекратен на 20.05.2010г.,като информацията за това е подадена към фонда от застрахователя четири месеца по-късно.По основния спорен между страните въпрос,въведен в първоинстанционното производство от ответника и поддържан от него и пред въззивния съд,налице ли е бил валидно сключен застрахователен договор към момента на настъпването на ПТП,САС е отказал да възприеме изложените в решението на СГС мотиви,с които доводите на ответника относно валидността на застрахователната полица не са уважени. За да обоснове противното становище въззивният съд е изложил доводи,че за да се освободи застрахователя от отговорността си да плати застрахователно обезщетение на увредено от настъпило застрахователно събитие лице, следва да са осъществени кумулативно и двете предпоставки – да не е платена вноска от разсрочената застрахователна премия,при което застрахованият е предупреден за прекратяването на договора по реда на чл.260 ал.2 вр. чл.202 ал.2 пр.2 от КЗ,както и да е изпратено уведомление по чл.294 ал.1 от КЗ на Информационния център на ГФ,че застрахователният договор е прекратен към определен ден , предхождащ настъпването на застрахователното събитие.Приел е,че наличието на втората предпоставка е задължително с оглед изискването на закона към този момент да липсва застрахователно правоотношение,за да може да бъде ангажирана отговорността на ГФ.Намерил е за незаконосъобразен извода на първоинстанционния съд,че двете предпоставки са налице,като е взел предвид отразеното в справката,издадена от ГФ,че уведомлението по чл.294 ал.2 от КЗ е направено от застрахователя след настъпването на застрахователното събитие.Въпреки това САС е определил крайния извод на СГС за основателност на исковете като правилен,съобразявайки факта на съществуващото и констатирано в процеса извънсъдебно признание на ответника,направено с факта на изплащане на обезщетение в определен от фонда размер,който по преценката на съда,извършена по реда на чл.52 от ЗЗД, е подлежал на увеличаване и присъждане до посочения в решението такъв.
В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 280 ал. 1 ГПК касаторът излага,че разрешението,дадено от въззивния съд с обжалваното решение на въпроса: Счита ли се за прекратен договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с фингираното връчване на известие за прекратяване,поради неплащане на разсрочена вноска по реда на чл.260 ал.2 вр. чл.202 ал.2 пр.2 КЗ, без застрахователят да е изпълнил задължението си по чл.294 ал.1 от КЗ да впише прекратяване на договора в регистъра на ГФ ? е в противоречие със задължителна съдебна практика на ВКС – решение №161/13.11.2012г. по т.д.№607/2011г. на ВКС Второ ТО и решение №236/21.12.2013г. по т.д.№1778/2013г. на ВКС Второ ТО.
Така поставеният от касатора материално-правен въпрос е въведен в предмета на спора с доводите на ответника в отговора на исковата молба и е обсъден в мотивите на САС,който, за разлика от първоинстанционния съд, е възприел и се е съгласил с тезата му по този въпрос. Решаващият му извод,обусловил уважаването на исковете /респ. потвърждаването на решението на СГС/, е основан на направеното от касатора-ответник извънсъдебно признание на претенцията на ищците,извършено с факта на изплащането на обезщетение. При тези обстоятелства поставеният от касатора въпрос се явява ирелевантен и не би могъл да осъществи характеристиките на правен такъв по смисъла на общия критерий,въведен с чл.280 ал.1 от ГПК вр. т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Въпрос,който да осъществява общия критерий за допустимост,свързан именно с мотивите,послужили на въззивния съд за крайния му извод не е поставен.Липсата на такъв сама по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване,без да се разглеждат сочените допълнителни критерии.
Изложеното мотивира настоящият състав на ВКС да постанови определение,с което да откаже допускане на касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1334/22.06.2015г. по в.гр.д.№1011/15г. на Софийски апелативен съд
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.