О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 479
гр.София, 20.12.2018 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на деветнадесети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Светла Димитрова
Членове: Геника Михайлова
Даниела Стоянова
разгледа докладваното от съдия Михайлова ч.гр.д. № 4746 по описа за 2018 г.
Обжалвано е определение № 264/ 16.05.2018 г. по гр.д. № 207/ 2018 г. на Варненски апелативен съд.
Определението се обжалва от Н. В. Б. с оплаквания за незаконосъобразност и довод за очевидна неправилност.
От ответника по частната жалба, [фирма] не постъпва писмен отговор.
В първата част на обжалваното определение Варненски апелативен съд е оставил без уважение частната жалба на Н. В. Б. срещу определение № 731/ 26.01.2018 г. по гр.д. № 1725/ 2016 г. на Варненски окръжен съд.
С това определение Варненски окръжен съд оставя без уважение молбата на Н. В. Б. за освобождаване от държавна такса от 15.00 лв. по негова жалба срещу решение № 1074/ 27.06.2017 г. по гр.д. 1725/ 2016 г. на Варненски окръжен съд.
Гр.д. № 1725/ 2016 г. на Варненски окръжен съд е било образувано по жалби от Н. В. Б. и от В. Н. Б. срещу постановление от 31.05.2016 г, поправено с постановление от 02.05.2017 г., за възлагане на недвижим имот в [населено място] по изп.д. № 20127180401093 на ЧСИ с регистрационен № 718.
Решение № 1074/ 27.06.2017 г. по гр.д. № 1725/ 2016 г. на Варненски окръжен съд съдържа част, с която жалбите са отхвърлени и друга, с която са оставени без разглеждане.
Във втората част на обжалваното определение Варненски апелативен съд е прекратил производството по частна жалба на Н. В. Б. срещу разпореждане № 733/ 26.01.2018 г. за връщане на частна жалба вх. № 20797/ 17.07.2017 г. срещу решение № 1074/ 27.06.2017 г. по гр.д. № 1725/ 2016 г. Апелативният съд е приел, че върнатата частна жалба е подал другият жалбоподател В. Н. Б., поискал отмяна на постановлението за възлагане от Варненския окръжен съд, а Н. В. Б. няма процесуална легитимация (правен интерес) да обжалва разпореждането за нейното връщане.
Следователно частната жалба, по която е образувано производството, настоящият състав на Върховния касационен съд е длъжен да разгледа по различен ред и при обсъждането на различни предпоставки, производно на двата различни нейни предмета (диспозитива) на определението на Варненски апелативен съд. Първата негова част е в предметния обхват на чл. 274, ал. 3, т. 2, пр. 1 ГПК (така ТР № 5/ 12.07.2018 г. по тълк.д. № 5/ 2015 г. на ОСГТК на ВКС), а втората – на чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК.
В първата част определението на Варненския апелативен съд е постановено в производство по освобождаване от такси и разноски, а поради недоказаност (непредставяне на декларация за материалното и семейно положение на жалбоподателя) са били отречени предпоставките на чл. 83, ал. 2 ГПК по молбата за освобождаване от държавна такса от 15.00 лв. за обжалването на решение № 1074/ 27.06.2017 г. по гр.д. № 1725/ 2016 г. на Варненски окръжен съд.
Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, определението в тази част може да бъде допуснато до касационно обжалване, когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Касаторът се позовава само на очевидна неправилност (основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК).
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че извод за очевидна неправилност на определението в тази част не може да бъде направен само от неговия прочит. За да потвърди определението на Варненски окръжен съд е приел, че жалбоподателят е бил длъжен да докаже материално-правните предпоставки на чл. 83, ал. 2 ГПК, а въпреки дадените указания, той не ги е доказал и в частност, не е представил декларация за своето материално и семейно състояние.
Действително за разлика от законовите основания по чл. 83, ал. 1 ГПК за освобождаване от държавна такса, основанието по чл. 83, ал. 2 ГПК изисква доказване на невъзможността или затруднението на страната да плати държавните такси по гражданското дело. Преценката по упражненото право на освобождаване от държавни такси съдът извършва и чрез служебно събрани доказателства, за които може да даде указания, включително да изиска засвидетелстването им в декларация. Производството по чл. 83, ал. 2 ГПК е охранително и за него се прилагат общите правила от чл. 533 и чл. 534 ГПК. Варненският апелативен съд е приел, че обжалваното пред него определение на окръжния съд за отхвърляне на молбата по чл. 83, ал. 1 ГПК е правилно поради непредставена декларация, а при тези мотиви на обжалвания акт, определението на Варненския апелативен съд не е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.
Когато соченото основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационния контрол не произтича от прочита на обжалвания акт, то би могло да произтече от оплакванията в частната касационна жалба. Стига те да са обективно годни, ако са основателни, да обосноват касационната отмяна.
В случая, касаторът твърди, че съдът е бил длъжен да обсъди събраните в изпълнителното производство доказателства, които засвидетелствали материалното състояние на жалбоподателя, включително неговата невъзможност да плати държавната такса от 15.00 лв. по обжалваното решението на Варненски окръжен съд в неговата прекратителна част. Такива задължения обаче в производството по чл. 83, ал. 2 ГПК гражданският съд няма. Първо, в производството по съдебен контрол на обжалвани действия на съдебния изпълнител, относими са единствено онези доказателства, които обосновават/ изключват извода за съобразяването на изпълнителните действия с изискванията на ГПК. Доказателствата за материалното състояние на жалбоподателя – ипотекарен длъжник, дори да са били събрани в изпълнителното производство, са без значение за контролно-отменителното производство, респ. за валидността на действията на страните, които поддържат неговата висящност. Второ, действително в охранителното производство по чл. 83, ал. 2 ГПК е допустимо съдът да събира служебно доказателства (чл. 533 ГПК), но жалбоподателят не твърди да е искал от окръжния или от апелативния съд да съобрази доказателства за материалното негово състояние, събрани в изпълнителното производство. Трето, за настоящият състав е трудно обяснима хипотеза, в която при осъществяване на своите правомощия частният съдебен изпълнител, пред когото е било образувано конкретното изпълнително дело, действително да е събрал такива доказателства.
В обобщение, настоящият състав на Върховния касационен съд не намира, че обжалваното определение на Варненски апелативен съд в първата негова част е очевидно неправилно. Липсва соченото основание по чл. 274, ал. 3, вр. чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускането му до касационен контрол.
Във втората част Варненският апелативен съд е прекратил производството по частна жалба на Н. В. Б. срещу разпореждане № 733/ 26.01.2018 г. за връщане на частна жалба вх. № 20797/ 17.07.2017 г. срещу решение № 1074/ 27.06.2017 г. по гр.д. № 1725/ 2016 г.
Частна жалба вх. № 20797/ 17.07.2017 г. е подал другия жалбоподател В. Н. Б., а е правилна преценката на въззивния съд, че Н. В. Б. не притежава процесуална легитимация (правен интерес) да обжалва разпореждането на Варненския окръжен съд за връщане на чуждата частна жалба.
Настоящият състав на Върховния касационен съд е длъжен да потвърди правилното определение във втората негова част.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 264/ 16.05.2018 г. по гр.д. № 207/ 2018 г. в частта, с която Варненски апелативен съд е оставил без уважение частната жалба на Н. В. Б. срещу определение № 731/ 26.01.2018 г. по гр.д. № 1725/ 2016 г. на Окръжен съд – Варна.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Н. В. Б. срещу определение № 264/ 16.05.2018 г. по гр.д. № 207/ 2018 г. на Варненски апелативен съд във втората негова част (за частично прекратяване на производството).
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.