3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 479
София, 23.10. 2019 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на шестнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 2132/ 2019 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
И. С. Р. е обжалвал въззивното решение на Софийския градски съд, ІV-Б въззивен състав № 1239 от 20.02.2019г. по гр.д.№ 6649/2018г.
Ответниците А. П. К. и Х. Г. М. не са подали отговор на касационнатА жалба.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280, ал. 3 ГПК, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното решение Софийският градски съд е потвърдил решението на Софийския районен съд, 33-ти състав № 287037/06.12.2017г. по гр.д.№ 14881/2016г., с което е отхвърлен предявеният от И. С. Р. против А. П. К. и Х. Г. М. установителен иск за собственост с правно основание чл. 124 ал.1 ГПК във връзка с чл. 79 ал.1 ЗС на приземен гараж № …., намиращ се в [населено място], [улица]-198.
Въззивният съд е приел, че ключовете за гаража са били предоставени на ищеца И. С. Р. на 04.11.2005г. и му е възложено да го приведе във вид, годен за ползване , да заплаща режийните разноски с право да паркира собствения си автомобил в него. При тези факти съдът е направил извод, че фактическата власт върху имота е установена от ищеца като държане. За да се приеме, че собствеността от ищеца е придобита по давност, той е следвало да докаже в процеса, че е променил намерението, с което е държал имота в определен момент и е започнал да го държи като свой, както и че е демонстрирал това намерение пред собственика. При анализа на събраните доказателства съдът е приел, че това не е доказано, защото разпитаните по делото свидетели са установили единствено упражняването на фактическа власт върху имота от ищеца. Нито един от тях не е заявил, че ищецът е твърдял, че е собственик на гаража, поради което не е могъл да го придобие по давност при липса на качеството на владелец. Плащането на такси за имота според въззивния съд не е от естество да установи намерение за своене, защото е действие по управление на имота, което му е било възложено от собственика.
В изложението за допускане на касационното обжалване са поставени следните правни въпроси: 1. Допустимо ли е въззивният съд да тълкува намерението на недобросъвестния владелец; 2. Задължен ли е недобросъвестният владелец да манифестира на собственика на имота желанието си да го придобие по давност като недобросъвестен владелец. 3. В случай, че промени намерението си към имота, върху който упражнява фактическа власт – от това, че държи същия за друг в такова, че държи за себе си и обратното – да доведе до знанието на собственика на имота; 4. Задължен ли е недобросъвестният владелец да манифестира до собственика на имота намерението си как упражнява фактическата власт върху имота, който иска да придобие по давност и това манифестиране част ли е от фактическият състав на придобивната давност.
Тези правни въпроси не са обуславящи за делото, защото те са свързани с действията на владелеца, а не с тези на държателя. Както се посочи , въззивният съд е приел, че ищецът по предявения установителен иск за собственост, основан на придобивна давност, е установил фактическата власт върху процесния гараж като държател и поради това не е могъл да го придобие по давност, защото не е упражнявал владение. Според приетото в ТР 1/2009г. на ВКС, ОСГК и ТК правният въпрос по чл. 280 ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационното обжалване следва да бъде изведен от решаващите изводи на съда и да е обусловил крайният резултат по делото. В случая това изискване не е изпълнено. По въпросите, които касаторът поставя, въззивният съд не се е произнасял, защото е приел , че той е бил държател, а не владелец.
С оглед на изложеното не са налице предпоставките чл. 280 ал.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд, ІV-Б въззивен състав № 1239 от 20.02.2019г. по гр.д.№ 6649/2018г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: