Определение №479 от 24.8.2015 по ч.пр. дело №829/829 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 479

София 24.08.2015 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА

като изслуша докладваното от съдията Костова ч.т.д. №829 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производство е по чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на К. С. М. от [населено място] срещу определение №97 от 6.02.2015г., постановено по ч.в.д. № 45/2015г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено определение №194 от 5.12.2014г. по т.дело № 124/2014г. на Търговищкия окръжен съд, с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост на предявения иск. В частната касационна жалба се поддържа оплакване за неправилност на въззивното определение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Според частният жалбоподател съдът се е произнесъл по съществен матераалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата. Към изложението са приложени два броя решения.
Дружеството [фирма] не заявява становище по допустимостта и основателността на частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от страна, имаща право на такава, срещу определение по чл.274, ал.3 ГПК, което подлежи на касационен контрол при обосноваване на предпоставките по чл.280, ал.3 ГПК.
Частният касатор е сезирал съда с установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, с който иска да бъде признато за установено по отношение на търговското дружество, че не притежава качеството съдружник и качеството на управител в [фирма]. Ищецът е изложил факти, че с писмен договор с нот.заверка на подписите е прехвърлил дружествените си дялове на Д. К. М. / трето на дружеството лице/, но управителят на дружеството не е заявил това обстоятелство за вписване в ТР, поради което промяната в състава на съдружниците не е вписана. Със заявление по чл.125, ал.2 ТЗ е уведомил дружеството за освобождаването му като съдружник и заличаването му като управител, обстоятелства, които също не са вписани в ТР. Тъй като не разполага с договора за продажба на дялове и други документи, които се изискват от ЗТР за вписване на промяна в обстоятелствата, тъй като вторият управител и купувачът на дружествени дялове са обявени за общодържавно издирване, ищецът предявява установителния иск за установяване, че не притежава качеството на съдружник, както и качеството на управител на ДТ [фирма].
Търговищкият окръжен съд е оставил без разглеждане установителния иск и е прекратил производството по делото поради недопустимост на иска.
За да потвърди определението, Варненският апелативен съд е изложил съображения, че установяването на факта, че изразената от съдружника воля за напускане на дружеството не е определящо и не се отразява на членственото му правоотношение, тъй като този факт е само елемент от сложен фактически състав, приключващ с вписване, което на основание чл.140, ал.4 ТЗ има конститутивен ефект, явява се елемент от правопораждащия фактически състав – условие за настъпване на целената правна промяна. А. по вписванията действа като регистърна институция, но само когато е сезирана за това: 1. с конкретно заявление – чл.13, ал.1 ЗТР, 2. с акт на съд или държавен орган или съдебен изпълнител, но само когато вписването е предвидено в закон / чл.14 ЗТР пр.чл.622 ТЗ/. Затова доводите, че съдебното решение, с което ще се уважи отрицателния установителен иск подлежи на служебно вписване в АП за извършване на промяна по партидата на търговеца не намира опора в закона и не обуславя правен интерес от предявения иск. Направен е извод, че бездействието на другия съдружник, който представлява дружеството заедно и поотделно, не лишава ищеца М. да прекрати членството си в дружеството, включително чрез ликвидацията му и не обуславя правен интерес от провеждане на производство за установяване, че не е съдружник в О..
Частният жалбоподател формулира два правни въпроса, първият от които конкретизиран на основание т.1 на ТР №1/2010г. на ОСТК на ВКС:
1.Налице ли е правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск от съдружник, че няма качеството на съдружник, поради прехвърляне на дружествените му дялове на друго лице и качеството на управител на дружеството, ако органите на управление на дружеството отказват да впишат промяната в ТР в АП.
2. Ако е уважен искът, подлежи ли на вписване установителното решение.
Допълнителният критерий се обосновава с решение на Ловешкия окръжен съд, постановено по т.дело №60/2013г., за което няма отбелязване, че е влязло в сила и решение №53 от 27.08.2014г., постановено по гр.дело № 49/2014г. на същия съд. С първото решение е уважен отрицателен установителен иск, с което е признато за установено по отношение на ищеца по това дело, че не притежава качеството на съдружник и качеството на управител, поради сключен договор за продажба на дялове, с нот.заверка на подписите. С второ решение, в обстоятелствената част, на което е отбелязано, че първото решение е влязло в сила, е отменен отказа на АВ да впише решението и е разпоредено на агенцията да впише установените с решение по т.дело №60/2013г. обстоятелства.
С оглед на представената съдебна практика, на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК обжалваното определение ще следва да бъде допуснато до касационно обжалване поради противоречивото произнасяне по правните въпроси.
Наличието на правен интерес от предявения иск е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта му. Когато спорното правоотношение може да бъде предявено по друг ред или ако ищецът не може да постигне целения правния резултат с провеждане на установителния иск, искът е недопустим..
С предявения иск ищецът не може да постигне целта, заради която е предявен. Дори да бъде постановено решение, с което е признато, че ищецът не е съдружник в търговското дружество, решението няма да подлежи на служебно вписване, тъй като не е измежду документите, изрично посочени в ТР и Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър за вписване на установените с него подлежащи на вписване обстоятелства. Вписването, заличаването и обявяване в търговския регистър е уредено с ЗТР. Съгласно чл.2 търговският регистър е единна централизирана електронна база данни, съдържаща вписаните обстоятелства по чл.4 / вписване на търговци, клонове на чуждестранни търговци и свързаните с тях обстоятелства/ и обявяване на актове по чл.5 за които е предвидено със закон , че подлежат на обявяване. Воденето, съхраняването и достъпа до търговския регистър е уредено с Наредба №1 за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър. Обхвата на извършваната от длъжностното лице проверка при постъпване на искане за вписване на промени по партидата на търговец, в рамките на регистърното производство, е регламентиран в чл. 21 от ЗТР. Документите, които заявителят трябва да представи за вписване на конкретно обстоятелство, е уредено с Наредба №1 от 14.02.2007г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър. Според чл. 21, ал.3, т. 7 и т.9 от Наредба №1, към заявлението трябва да се приложат посочените в нея документи – договора за прехвърляне на дружествени дялове на трето лице и писмено уведомление за освобождаване на управителя отправено до дружеството / чл.141, ал.5 ТР/. Съдебното установително решение не може да замести посочените изискуеми от нормативните актове документи по партидата на търговското дружество, тъй като то не е посочено като документ в ТР и Наредба №1/14.02.2007г. за вписване на посочените от ищеца обстоятелства. Съгласно чл.14 ЗТР вписване, заличаване и обявяване на обстоятелства в ТР се извършва въз основа на акт на съда само в предвидените в закон случаи, какъвто не е конкретния случай. Да се допусне установяване на подлежащи на вписване обстоятелства, чрез предявен отрицателен установителен иск, означава да се заобиколи създадения с ЗТР и Наредба №1 специален ред за вписване в търговския регистър.
За съдружника липсва правен интерес от предявения иск и поради възможността да прекрати членството си в дружеството, вкл. чрез ликвидация.
След извършване на процедурата по чл.141, ал.5 ТЗ, ищецът може да заяви сам вписване на обстоятелството освобождаване като управител в търговския регистър.
С оглед на изложеното отговорът на поставените въпроси е:1. Недопустим е установителен иск, предявен от съдружник, за установяване прекратяване на членството му в дружество с ограничена отговорност, поради прехвърляне на дружествените му дялове на друго лице и за освобождаването му като управител в същото дружество, когато посочените обстоятелства не се завяват за вписване в търговския регистър от органа на управление на дружеството. Решението по уважен отрицателен установителен иск не подлежи на служебно вписване в търговския регистър.
Предвид изложеното настоящият състав на ВКС, ТК споделя като правилна съдебната практика по поставените въпроси, формирана в обжалваното определение на Варненския апелативен съд.
Водим от изложеното ВКС, Търговско отделение, първо отделение в настоящия си състав
О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ В СИЛА определение №97 от 6.02.2015г. постановено по ч.т.дело . №45/2015Г. на Варненския апелативен съд, търговско отделение, трети състав.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top