О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 479
София, 25 юли 2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА ч. гр.д.№3395/2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274,ал.3,т.1 ГПК.
Образувано е по касационна частна жалба на Мюсюлманско изповедание чрез адв. Кр. Р. срещу определение № 311/13.03.2013 год., постановено по ч.гр.д. № 85/2013 год. на Разградския окръжен съд, с което е оставена без уважение частната жалба на Мюсюлманско изповедание против разпореждане на Разградския районен съд от 07.01.2013 год. за връщане на частната им жалба с вх.№ 11698/13.12.2012 год. срещу определение № 167/31.03.2003 год. по гр.д.№24/2003 год. за прекратяването на делото.
В касационната частна жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Иска се неговата отмяна, доколкото определение № 167/31.03.203 год. по гр.д. № 24/2003 год. не е влязло в сила и подадената срещу него частна жалба е допустима.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275,ал.1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съгл. чл. 274,ал.3,т.1 ГПК съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на касационната частна жалба, за да се допусне касационно обжалване на определението съгл. препращащата разпоредба на чл. 274,ал.3 ГПК следва да се изпълнени допълнителните условия на чл. 280 ГПК: Страната да е формулирала материалноправен или процесуално правен въпрос, който да е бил предмет на разглеждане в обжалваното определение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото. Същевременно следва да е обосновано и наличието на допълнително основание по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК.
С представеното изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване съгл. чл. 274,ал.3 във вр. чл. 284,ал.3,т.1 ГПК са формулирани два процесуалноправни, както и един материалноправен въпрос, а именно: Местно поделение на изповедание, което е имало регистрация в съответния общински съвет по реда на чл. 16 във вр. чл.6 от Закона за изповеданията / отм./, запазва ли своята правосубектност ако не бъде пререгистрирано в окръжния съд по местоседалището му по реда на пар.2,ал.4 от ПЗР на ЗВ.
Поставените процесуалноправни въпроси, така както са формулирани, не са били предмет на разглеждане във въззивното определение и с оглед на това не са обусловили изхода на спора. Предвид това касационно обжалване по тях не следва да се допуска.
Поставеният материалноправен въпрос е бил предмет на разглеждане с обжалваното определение и неговата разрешаване е с обуславящо значение за изхода на процеса.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че ръководството на Мюсюлманско настоятелство [населено място] е имало регистрация в [община] по реда на Закона за изповеданията / отм./. С оглед на това същото е било правосубектно. Прието е че липсата на нова регистрация по реда на закона Закона за вероизповеданията в сила от 02.01.2003 год., няма за последица прекратяване на регистрирания преди влизане в сила на ЗВ правен субект, доколкото същата има удостоверително и уведомително , а не конститутивно действие. С оглед на това Мюсюлманското настоятелство [населено място], заварено със статут на юридическо лице при влизане в сила на Закона за вероизповеданияата, не е загубило този статут към момента на връчване обявлението за прекратяване на производството по гр.д. № 24/2003 год. на Разградския районен съд. С оглед на това е прието, че обявлението за определението, с което производството по гр.д. № 24/2003 год. е прекратено, е връчено надлежно и на страна, която е била правосубектна ,което от своя страна е позволило сроковете за обжалване да почнат да текат.
С обжалваното определение поставеният от касатора- частен жалбоподател въпрос е разрешен в съответствие с неговото разрешаване в Р № 141/21.07.2010 год. по гр.д. № 345/2009 год. на ІІ г.о. на ВКС , на което възивният съд се е позовал. При извършената служебна справка, ВКС установи, че решението е постановено при условията на чл. 290 ГПК като касационното обжалване е допуснато по въпроса за приложимостта на пар.2, ал.1 и ал.4 ПЗР на Закона за вероизповеданията за поделенията – местни структури на вероизповеданията. С него е прието, че ЗВ не предвижда поделение на вероизповедание, което е имало статут на ЮЛ, признат с отменения ЗИ, да изгуби своя статут при действието на новия закон, ако не е извършено служебно вписване от съответния окръжен съд по седалището им . Доколкото това решение е постановено при условията на чл. 290 ГПК, същото има задължителен характер по отношение на разрешения с него правен въпрос /ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС по ТД №1/2009 год. /
С оглед на това по поставения материалноправен въпрос касационно обжалване на осн. чл. 280,ал.1,т.3 ГПК не може да се допуска. Последното е така, доколкото по въпроса има формирана задължителна съдебна практика, която изключва приложението на чл. 280,ал.1,т.3 ГПК.
Извън от горното и въпроса за допустимостта на касационното обжалване следва да се посочи, че за редовното връчване на съобщението за определение № 167/31.03.2003 год. по гр.д.№24/2003 год. , с което производството по делото е прекратено е без значението това дали Мюсюлманското настоятелство [населено място] е било правосубекно към момента на това връчване, доколкото видно от текста на определението то е страната по делото. За редовността на връчването процесуалният закон изисква същото да е извършено на страната по делото или негов пълномощник. Друг е въпроса, ако Мюсюлманското настоятелство [населено място] не е било юридическо лице, доколко предявеният от него иск би бил допустим.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 311/13.03.2013 год., постановено по ч.гр.д. № 85/2013 год. на Разградския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: