4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 479
С., 29.04. 2015 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 22 април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 260/2015 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. Г. А. чрез пълномощник адв. Ю. М. Добричка адвокатска колегия против въззивно решение № 935 от 16.04.20014г. по в. гр. дело № 4295/2013г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 6024 от 06.08.2013г. по гр. дело № 12476/2009г. на Софийски градски съд за отхвърляне иска на Б. Г. А. против М. С. А. и А. И. А. за разваляне на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен с нотариален акт № 2, том ХХХХІІІ, н. д. № 8555/1991г. между М. В. С. и М. С. А., до размер на 1/2 идеална част от прехвърления имот поради неизпълнение.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя правните въпроси – какъв период от време от прекъсване на изпълнението на длъжник по договор за издръжка и гледане води до частично и непълно изпълнение с произтичащите от това последици; следва ли да се приемат в съвокупност отделните периоди на неизпълнение при формиране на извод за пълно неизпълнение на договора за издръжка и гледане; следва ли да се приеме, че промяна в начина на живот на прехвърлителя, сочещ на недостиг на материални средства като отдаване под наем и съвместно съжителство с трети лица – наематели в същия имот, както и извършването на допълнителна работа – касиер и домоуправител на блока на трудоустроено лице с над 90% загуба на трудоспособност на преклонна възраст срещу възнаграждение от пет лева месечно, водят до извод за драстично намаляване на жизнения стандарт на това лице и липса на дължима грижа от приобретателя по договора за издръжка и гледане; какъв е дължимият обем от грижи, които следва да престира приобрерател -инвалид на прехвърлител – инвалид, като инвалидността и на двете страни е настъпила след сключването на договора; при наличие на един длъжник по договора за гледане и издръжка и втори солидарен длъжник явяващ се такъв по смисъла на СК, в случай на временна или трайна невъзможност (заболяване, операция) на първия длъжник по договора да престира изпълнение в натура или в паричен еквивалент, на кого съпругът солидарен съдлъжник дължи първо грижи в натура или пари – на прехвърлителя по договора или на съпруга; след като страните са договори, че престацията е лична или чрез трето лице, то следва ли да се приеме, че паричното обезщетение може да бъде заместим еквивалент на натуралната престация. Въпросите са поставени в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с оглед на представена съдебна практика на ВКС по приложението на чл. 87, ал. 3 ЗЗД и по т. 3 – от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, като основание за допускане на касационно обжалване.
Ответниците М. С. А. и А. И. А. в писмен отговор оспорват наличие на основание за допускане на касационно обжалване с твърдение, че въпросите касаят обсъждане на фактическа обстановка различна от заявената с исковата молба, че обжалваното решение е постановено в съответствие със задължителната съдебна практика на ВКС по приложението на чл. 87, ал. 3 ЗЗД и в този смисъл липсва основанието по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, както и че искът е погасен по давност, като предявен след изтичането на петгодишния давностен срок от смъртта на прехвърлителката. Изложени са съображения по съществото на спора в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставените в изложението материалноправни въпроси в едната си част съдържат факти и обстоятелства, които не са били предмет на обсъждане с обжалваното решение и в този смисъл не са обусловили решаващата воля на съда за изхода на делото; в друга част се поставят теоретично с цел опровергаване изводите на съда относно точното изпълнение на задълженията в уговорения обем.
С обжалваното решение съдът е дал отговор на въпроса, какъв следва да бъде дължимия обем от грижи, които приобретателят на недвижим имот получен срещу задължение за гледане и издръжка следва да престира. Отговорът е съобразен с особеностите на конкретния случай – възрастта на прехвърлителката, здравословното и състояние, възможността да се справя сама и желанието да води собствен начин на живот, нейните жизнените и битови нужди, обстоятелството, че преживе прехвърлителката не е имала оплаквания, че доставените грижи и издръжка от ответницата са били недостатъчни с оглед нейното състояние и възможности, при липсата на данни, че тя е била готова да приеме нещо повече от това, което е получава от ответницата. В съдържанието на дължимата от приобретателя на имота престация, съдът е съобразил и нравствено – етичното изражение на задължението за полагане грижи в натура, което не се свеждат само до задоволяване на материални потребности и дейности от битово естество – осигуряването на нормален бит и домакинство, грижи за здравословното състояние и личната хигиена на прехвърлителката, но включва и потребността от внимание, уважение, загриженост и добро отношение, каквито прехвърлителката е получавала. Правилността на изводите, че договорът е бил изпълняван пълно, точно по вид, обем и размер, съобразно уговорената престация се проверява в производство, ако решението бъде допуснато до касационно обжалване. Даденият с обжалваното решение отговор е съобразен с представената от жалбоподателя съдебна практика на ВКС – решение по гр. дело № 1210/2012г., трето г. о. и решение по гр. дело № 612/2010г., трето г. о., което изключва допускането на касационно обжалване.
Въпросите, които включват твърдения, че договорът не е бил изпълняван системно, което води до пълното му неизпълнение, с оглед характера на алеаторния договор и неделимостта на престацията не са обуславящи за изхода на делото. С поставените въпроси жалбоподателят въвежда факти относно обстоятелства, които с обжалваното решение не са били предмет на обсъждане, поради липса на доказателства.
Жалбоподателят се позовава и представя ТР № 6/15.05.2012г. по т. д. № 6/2011г. на ОСГК на ВКС, с което е дадено разрешение на правен въпрос, който не е стоял за разглеждане в настоящия случай. С оспорения договор недвижимият имот е прехвърлен само на първата ответница по време на брака и с втория ответник, който няма качеството на длъжник по договора и участието му като страна по делото произтича на друго основание – имот придобит в режим на съпружеска имуществена общност.
Предвид изложеното по поставените правни въпроси не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а основанието по т. 3 е посочено формално, без да са развити съображения за приложение на хипотезата.
С писмения отговор ответниците са направили искане за съдебни разноски, което не може да бъде уважено поради липса на доказателства за настоящето производство такива да са направени.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 935 от 16.04.20014г. по в. гр. дело № 4295/2013г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ