О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 479
гр. София, 30.06.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 77 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на А. за с. к. , гр. С., подадена от процесуалния й представител юрисконсулт Г. Д. срещу определение № 328 от 18.11.2009г. по гр. д. № 416/2009г. на Апелативен съд Пловдив, втори състав, с което е оставено в сила допълнително решение № 3/27.02.2009г. по т. дело № 577/2007г. на Окръжен съд Стара Загора, търговско отделение, имащо характер на определение.
Частният жалбоподател прави оплакване за недопустимост, неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на въззивното определение. По отношение на допускане на касационно обжалване на съдебния акт релевира доводи за наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос относно присъждането на уговорената в приватизационния договор неустойка в противоречие с практиката на ВКС, който е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Частният жалбоподател моли определението да бъде отменено и делото да се върне на ОС Стара Загора за разглеждане на молбата по същество.
Ответникът „З” АД, гр. С. не изразява становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на частния жалбоподател и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от категорията на определенията по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Производството по гр. д. № 557/2007 г. на Окръжен съд Стара Загора е образувано по предявен от А. за с. к. , гр. С.срещу „З” АД, гр. С. и уточнен допълнително иск по чл. 92 ЗЗД за заплащането на сумата от 689 272,91 лв., представляваща неустойка съгласно чл. 11.4. от договора за неизпълнение на задължението за заплащане на осма годишна вноска от цената с падеж на 31.12.2006г., която неустойка се формира от законна лихва в размер 191 194,96 лв. и неустойка от 0,1% на ден в размер 498 077,95 лв., изчислени върху целия размер на неплатената цена по договора 1 671 581,09 лв. за периода от 01.01.2007г. до 25.10.2007г. С искова молба – уточнение е заявено и искането „ответникът да бъде осъден да заплати по сметка на А. за с. к. , гр. С. съгласно чл. 11, т. 4 от договора, за неизпълнение на задължението си за заплащане на осма годишна вноска от цената с падеж 31.12.2006г., неустойка в размер на законната лихва плюс 0,1% дневно за всеки просрочен ден, от 26.10.2007г. до окончателното плащане, изчислени върху целия размер на неизплатената цена по договора 1 671 581,09 лв.”.
С допълнително решение № 3/27.02.2009г. по т. дело № 577/2007г. на Окръжен съд Стара Загора, търговско отделение, имащо характер на определение, е оставено без разглеждане искането, направено от А. за с. к. , гр. С. с искова молба – уточнение с вх. № 14958/18.08.2008г., за осъждане на „З” АД, гр. С. да заплати на А. за с. к. , гр. С. съгласно чл. 11, т. 4 от договор с дата 09.12.1997г. за неизпълнение на задължението за заплащане на осма годишна вноска от цената с падеж 31.12.2006г. неустойка в размер на законната лихва плюс 0,1% дневно за всеки просрочен ден от 26.10.2007г. до окончателното плащане, изчислени върху целия размер на неизплатената цена по договора 1 671 581,09 лв.
За да потвърди определението /„допълнителното решение”/ на Окръжен съд Стара Загора, Пловдивски апелативен съд е приел, че оставеното без разглеждане от първоинстанционния съд искане, заявено с исковата молба – уточнение, представлява нов иск, по който ищецът не е изложил фактически обстоятелства, на които се основава. Дори да се приеме, че такива обстоятелства са изложени, то искането е недопустимо, тъй като с него се изменя едновременно основанието и петитума на иска с оглед разпоредбата на чл. 116, ал. 1 ГПК /отм./.
За да бъде допуснато определението на въззивния съд до касационно обжалване, е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 или т. 3 ГПК.
Съобразно поставените от частния жалбоподател правни въпроси и доводи и данните по делото може да бъде посочен процесуалноправният въпрос, който е от значение за изхода на делото: допустимо ли е претендирането на неустойка за период с определена начална дата до окончателното плащане на главницата.
Релевантният за спора правен въпрос не е решен в противоречие с практиката на ВКС, поради което е неоснователно позоваването на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Не може да се претендира неустойка за забава за период преди исковата молба, без да е уточнена по размер, нито мораторна неустойка, която не се е акумулирала към момента на предявяване на исковата молба, т. е. за период след исковата молба. С оглед обезщетителния характер на неустойка, недопустимо е да се претендира обезщетение за бъдещи вреди, които не са настъпили към момента на предявяване на иска. Посочените от касатора в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК решения на ВКС засягат въпроса дали клаузата за неустойка при липса на краен предел или при прекомерност е нищожна като противоречаща на добрите нрави, по който въпрос въззивният съд не се е произнесъл. Поради това тези съдебни актове са неотносими към настоящия случай.
Неоснователен е доводът за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. Съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК хипотезата на посочения законов текст е налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалвания въззивен съдебен акт въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друг влязъл в сила съдебен акт на първоинстанционен съд, въззивен съд или на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК. По отношение на посочените и приложени от касатора решения на други съдилища не са налице данни, че същите са влезли в сила.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 328 от 18.11.2009г. по гр. д. № 416/2009г. на Апелативен съд Пловдив, втори състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.