О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 479
София, 31 март 2014 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №7701 по описа за 2013год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. П. Т. от [населено място], чрез процесуален представител адв.П.-С., срещу решение от 25.10.2012г., постановено по гр.д.№4676/2012г. на Софийски градски съд, в частта, с която след частична отмяна на решението по гр.д.№5682/2011г. на Софийски районен съд, ползването на семейното жилище след развода е предоставено на Е. В. Т. и малолетното дете А. докато майката упражнява родителските права, като е осъден В. П. Т. да го освободи и напусне веднага след влизане на решението в сила.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Е. В. Д., чрез процесуален представител адв.И., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение след частична отмяна на първоинстанционното решение, ползването на семейното жилище след развода е предоставено на Е. В. Т. и малолетното дете А. докато майката упражнява родителските права, като е осъден В. П. Т. да го освободи и напусне веднага след влизане на решението в сила.
Касаторът сочи, че въззивният съд е разрешил въпроса: „учреденото вещно право на ползване върху личното имущество на съпруга, на когото се предоставя ползването на родителските права, при наличие на отказ от този иск на същия родител, при твърдение за страх за живота и здравето на детето, при изявление за ремонт на личното му жилище, при социален доклад, който удостоверява условията на живот на детето в личното жилище, обуславят ли произнасянето на съда по чл.56, ал.2, вр. ал.1 СК и предоставянето на личното жилище на родителя неупражняващ родителските права върху непълнолетното си дете, на родителя, упражняващ родителските права докато ги упражнява”. Поставеният от касатора въпрос не е разрешен от въззивния съд. Видно от данните по делото, ищцата е поискала при допускане на развода съдът да предостави ползването на семейното жилище и е поддържала това искане по брачното дело, с изключение на производството по привременни мерки, в което производство не е поддържала такова искане. Отделно от това, съгласно чл.56, ал.1, изр.2 СК, когато от брака има ненавършили пълнолетие деца, съдът служебно се произнася по ползването на семейното жилище. Не кореспондира с данните по делото и съдържащото се в поставения въпрос „изявление на ищцата за ремонт на личното й жилище”, на каквото обстоятелство съдът не е основал решението, а и ищцата не е основала искането си за предоставяне ползването на семейното жилище, а е основала искането си на обстоятелството, че притежаваните от нея две жилища /едно от които гарсониера, а другото – в съсобственост/ не са свободни поради това, че прехвърлителите са си запазили правото на ползване изцяло върху тях. Отделно от това, касаторът само е посочил разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но не е посочил и не е аргументирал поставеният въпрос да е от значение за точното прилагане на закона /с посочване на съдебната практика, която се нуждае от промяна/ и/или от значение за развитие на правото.
В изложението се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение, които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване.
С оглед на изложеното касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Ответникът по касация не представя доказателства за направени разноски за касационното производство, поради което такива не следва да се присъждат.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 25.10.2012г., постановено по гр.д.№4676/2012г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: