2
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 479
София, 05.07, 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 27.06. две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело № 1934 /2013 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, т.1 във вр. с ал.1,т.1 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от [фирма] ЕИК[ЕИК], чрез адвокат М. Б., с вх.№ 1543 от 01.04.2013 г., срещу определение №56 от 07.03.2013 г. по в.ч.т.д.№40/2013 г. на Търговищкия окръжен съд, ТО, с което е потвърдено определение №29129 от 15.12.2012 г. по гр.д.№1945/2012 г. на Търговищкия районен съд, с което е прекратено производството по предявения от частния жалбоподател срещу Н.-С. Д. п. Т. отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за установяване, че публичното вземане по ДРА №555 от 30.12.2005 г.в размер на 5 416.87 лв. е погасено по давност. Въззивният съд е възприел изводите на районния съд, че така предявеният установителен иск е недопустим, тъй като за обжалване действията на публичния изпълнител е предвиден специален административен ред по чл.266, ал.1 ДОПК, който изключва установяване с иск по реда на чл.124, ал.1 ГПК недължимост на публични държавни вземания. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, защото за ищеца не съществува друг път на защита, тъй като именно публичният изпълнител не уважава възраженията му за изтекла погасителна давност. Подържа допълнителното основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Ответникът Н.-Т. д. В. оспорва частната жалба, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване/ чл.274, ал.3 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно определение не следва да се допуска до касационен контрол.
Съгласно нормата на чл.274, ал.3 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК основание за достъп до касация е формулиран от жалбоподателя значим за изхода на делото правен въпрос, обусловил правните изводи на решаващия съд по конкретния спор. В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят въобще не формулира такъв въпрос. Възпроизвеждането на обстоятелства по исковата молба и несъгласието с направените изводи от двете съдебни инстанции не означава формулиране на значим за изхода на делото правен въпрос. Не е налице и подържаното допълнително основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, тъй като наличието му не е обосновано с предпоставките на т.4 на ТР1-2010-ОСГКТК, а именно а именно произнасянето по поставения въпрос да допринесе за промяна в съдебната практика, за извършване на корективно тълкуване на непълна, неясна или противоречива правна норма, за създаване на съдебна практика в унисон с евентуално променено законодателство.
С оглед изхода на делото на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК, във вр. с чл.7, ал.2,т.3 във вр. с ал.1,т.7 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в полза на ответника ще следва да се присъди сумата 165.67 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №56 от 07.03.2013 г. по в.ч.т.д.№40/2013 г. на Търговищкия окръжен съд, ТО, с което е потвърдено определение №29129 от 15.12.2012 г. по гр.д.№1945/2012 г. на Търговищкия районен съд.
ОСЪЖДА [фирма] ЕИК[ЕИК] ДА ЗАПЛАТИ на Н.А-П.- Т. д. В. сумата 165.67 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: