О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 479
Гр.София, 06.08.2018 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на трети август две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
изслуша докладваното от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
частно търговско дело № 1178/2018 г.
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274 ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. Г. С. С. И. С. срещу определение на Върховния касационен съд, състав на Първо ТО от 20 март 208 г., постановено по ч.т.д. № 2513/2017 г., с което е оставена без уважение подадената от тях молба с вх. № 2224/26.02.2018 г. за освобождаване от внасяне на ДТ в размер на 15 лв. В жалбата се поддържа, че определението е нищожно, недопустимо и неправилно по съображения за нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира се отмяната му.
При преценка на допустимостта и основателността на частната жалба настоящият състав не Върховния касационен съд съобрази следното:
Жалбата е подадена в срок от заинтересовани легитимирани страни срещу подлежащо на обжалване валидно и допустимо определение на ВКС, от вида на преграждащите развитието на делото, поради което се явява процесуално допустима.
Искането е направено в срока за отстраняване нередовност на подадена жалба срещу акт на състав на ВКС, съставляваща непредставяне на документ за внасяне на дължима такса – 15 лв. пред администриращия съд. Молбата не съдържа твърдения за конкретни обстоятелства, препятстващи възможността на страните да изпълнят задължението си по внасяне на ДТ, дължима при обжалване на определение. Некоректно е твърдението в частната жалба с вх. № 3901 на Регистратурата на ВКС, че молителите са се позовали на вложено материално и имуществено състояние. Същите не са декларирали обстоятелства по чл. 83 ал. 2 ГПК по ч.т.д. № 2613/2017 г., не са представили доказателства за недостиг на средства и не са заплатили дължимата ДТ за обжалване – 15 лв.
Както с молбата по чл. 83 ал. 2 ГПК, така и с частната жалба срещу отказа на ВКС, Първо ТО да освободи молителите от задължението да заплатят 15 лв. държавна такса не са ангажирани никакви доказателства, че материалните възможности на задължените лица да внесат дължимата ДТ и за наличие на причини за удовлетворяване на искането.
Изводите на двата съдебни състава за неоснователност на молбата съвпадат, поради което обжалваното определение на ВКС следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, 1-ви състав на Второ ТО
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 139 от 20 март 2018 г. на ВКС, състав на Първо ТО по ч.т.д. № 2613/2017 г. по описа на същия съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: