О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 479
София 28.04.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и шести април през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 115 по описа за 2010 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. Г. П. чрез адв. Н. Г. против решение № 1* от 13.08.09г.по в.гр.дело № 2510/08г.на Софийския апелативен съд,с което е оставено в сила решение № 112/10.09.08г.по гр.дело № 59/08г.на Благоевградския окръжен съд. С него същата страна е осъдена да заплати на ДП”С”-поделение Б. сумата 30 876.71 лв, представляваща липса по акт за начет № 11040067/23.07.07г.на АДФИ,както и сумата 3563.39 лв мораторна лихва,ведно със законната лихва върху главницата 30 876.71 лв,считано от 29.02.08г.до окончателното изплащане.
Към касационната жалба е приложено изложение за допустимост на касационното обжалване. Касаторът счита,че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси,разрешени в противоречие с практиката на съдилищата и от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото. Представя копие от решение № 1* от 12.10.09г.по гр.дело № 753/09г.на САС.
Ответникът по касационната жалба не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК ,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че ответникът В. П. ,на длъжност „касиер”при ДПСВ –поделение Б. по трудово правоотношение, не е оборил законната доказателствена сила на съставения срещу него редовен акт за начет,поради което следва да възстанови констатираната при извършената финансова ревизия липса в размер на 30 876.71 лв за периода от 18.01.06г.до 19.09.06г.заедно с дължимите лихви.
В разглеждания случай не е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. Приложното поле на тази хипотеза обхваща противоречие между разрешенията на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело,дадени в обжалваното решение на въззивния съд и влязло в сила решение на друг съд,независимо от степента му в системата на съдебната йерархия. Повдигнатият процесуалноправен въпрос относно правосубектността на ищеца не е разрешен в противоречие с приложеното решение на САС. С него е прието,че по делото не са представени доказателства досежно правосубектността на ДП”С”-поделение Б. и производството е прекратено. В настоящия случай първоинстанционният съд е заличил ДП”С”,поделение гр. Б. и на негово място е конституирал като ищец по делото ДП”С”гр. София,по отношение на което е постановено обжалваното решение. Следователно не е налице твърдяното противоречие между двете решения,обосноваващо приложението на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. Голословно е и твърдението,че въпросът относно разпределението на доказателствената тежест е разрешен в противоречие със съдебната практика- не са цитирани и приложени влезли в сила решения,в които да е прието различно от приетото с обжалваното решение разрешение на този въпрос.
Не е налице и основанието,визирано в разпоредбата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК- разрешен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Посочването на предмета на делото – имуществена отговорност по ЗДФИ не осъществява изискването на чл.280 ал.1 от ГПК касаторът да посочи конкретен правен въпрос от значение за решаването на настоящия спор и от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото. Изложените съображения се отнасят до неправилност на решението поради необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила и биха могли да се квалифицират като касационни основания по чл.281 т.3 от ГПК при вече допусната касация,но не могат да обосноват допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК.
Въз основа на изложеното следва,че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК,поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 1* от 13.08.09г.,постановено по в. гр.дело № 2510/08г.на Софийския апелативен съд по жалба на В. Г. П..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.