Определение №479 от по гр. дело №1795/1795 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 479
 
София  11.05.  2010 г.
 
 
В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А
 
 
Върховният касационен съд на Република България, ГК, Трето гражданско   отделение,  в  закрито  заседание  на тридесети април, две хиляди и десета година в състав:
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:   Капка Юстиниянова
                            ЧЛЕНОВЕ:   Любка Богданова
                                                   Светла Димитрова
 
 
                      
        изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 1795/2009 г.
 
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. К. К., от гр. Р. срещу въззивно решение № 141 от 7.07.2009г. по гр.дело № 242/2009 г. на Великотърновския апелативен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Материалноправният въпрос, по които се е произнесъл въззивният съд, и който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, е действията извършени въз основа на незаконосъобразен административен акт, както и тези извършени извън указаното в тази акт съставляват ли противоправно поведение по смисъла на чл.45 ЗЗД. Самият факт, че издадената заповед е в нарушение на императивни норми е достатъчен, за да е налице противоправно поведение от страна на ответника по жалбата, който въз основа на този административен акт е ожънал и прибрал реколтата от процесните площи от 613.511 дка.
Ответникът по касационната жалба “Ш” Е. , гр. Р. в писмен отговор по чл.287, ал.1 ГПК счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение на Великотърновския апелативен съд е отменено решението от 29.01.2009 г. по гр.д. № 100/2007 г. на Русенския окръжен в частта, с която «Шанс 97» Е. , гр. Р. е осъдено да заплати на С. К. К. разликата над 9054 лв. до 33 375.98 лв. , ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от 20.06.2007 г., както и в частта за разноските от 704.85 лв. и вместо него е постановено друго в тази част, с което е отхвърлен искът на С. К. К. за заплащане на сумата 24 312.98 лв.,съставляваща обезщетение за имуществени вреди. В останалата част до пълния размер от 53 505 лв. първоинстанционното решение, с което искът е отхвърлен е оставено в сила.
За да постанови решението си, в тази обжалвана от С. К. част въззивният съд е приел, че от засетите от жалбоподателя 615.511 дка земеделски земи, намиращи се в с. Б., община И., местности “Кованлъка” и “Мешето”, части от масиви 9,10 и 11 по КВС, със заповед на кмета на Община И. № РД-09-79/10.04.2007г. на основание чл.34, ал.2 ЗСПЗЗ вр. чл.34, ал.1 ЗСПЗЗ са иззети от същия 533.703 дка, като ползвани без правно основание и предоставени на ответното дружество, което е ожънало и прибрало реколтата от тези площи. С влязло в сила решение от 4.07.2008 г. по адм. д. № 253/2007 г. на Русенския административен съд заповедта на кмета е отменена като незаконосъобразна. Съдът е приел, че извършените въз основа на заповедта на кмета от работници на дружеството действия по прибиране на засятата от жалбоподателя пшеница са неправомерни по отношение на 103.820 дка, за които по делото било установено, че същият е стопанисвал на правно основание.важил е иска за сумата 9054 лв., представляваща стойността на средния добив от пшеница от тази площ през 2007 г., която сума съставлява претърпяните от жалбоподателя имуществени вреди по чл.49, вр. чл.45 ЗЗД.
Поставеният в изложението материалноправен въпрос за отговорността за вреди на лице, извършило действия въз основа на незаконен акт на общината, настъпили в изпълнение или отклонение от него е от значение за изхода на настоящия спор, но по този въпрос не е налице соченото от жалбоподателя основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Правото на обезщетение за претърпяни имуществени вреди, в случая пропуснати ползи се поражда доколкото вследствие на деликта ищецът е пропуснал ползи, които иначе биха настъпили. Отговорността за причинени вреди от незаконен акт на кмета на общината е обективна и за вредите настъпили от акта отговорност носи общината, а не третото лице, извършило действия въз основа на този акт. За да се ангажира обективната отговорност на дружеството по чл.49 ЗЗД, в контекста на поставения въпрос за наличие на противоправно поведение от страна на негови работници, тази противоправност трябва да бъде доказана от ищеца. Поведението е противоправно, когато са допуснати нарушения на предписани или общоприети правила. Деликтната отговорност предполага да бъдат обезщетени виновно причинените вреди, но само ако действието което ги е причинило е противоправо. Извършените от третото лице действие в изпълнение на акта на кмета не съставляват противоправно поведение по смисъла на чл.45 ЗДД. Ето защо по поставения правен въпрос не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол, защото не е налице нито една от хипотезите, очертаващи приложното му поле. Не е налице неясна, или непълна правна норма, която да изисква тълкуване за изясняване на точния й смисъл.
С насрещна касационна жалба “Ш“ Е. , гр. Р. е обжалвало решението на Великотърновския апелативен съд в частта, с която е оставено в сила решението на първоинстанционния съд в частта му, с която предявеният от С. К. К. иск с правно основание чл.49, вр. чл.45 ЗЗД е уважен, като жалбоподателя е осъден да заплати сумата 9054 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от прибирането на реколтата от 103.820 дка, засята от ищеца. Въззивният съд е приел действията на работници на дружеството по прибиране на реколтата от посочената земеделска площ за противоправни, тъй като ищецът на правно основание е обработвал и засял процесните декари земеделска земя. Прибраната от работници на дружеството реколта от тази площ е в отклонение от заповедта на кмета, с която са иззети и предадени 533 дка от засятата от ищеца земеделска земя.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото-основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Изложени са доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Тези оплаквания касаят правилността на решението по чл.281, т.3 ГПК и по тях касационната инстанция се произнася след като допусне до касационно обжалване въззивното решение. За да е налице соченото основание за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят трябва да посочи в изложението материалноправният въпрос, който е разрешен от въззивния съд, същият да е обусловил изхода на делото, както и да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В случая такъв въпрос не е поставен, поради което не е налице основание за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 141 от 7.07.2009г. по гр.дело № 242/2009 г. на Великотърновския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
ЧЛЕНОВЕ:1.
 
 
2.
 

Scroll to Top