О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 479
гр.София, 8.05.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на РБ, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА Д.
като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.№ 3181 описа за 2008 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Б. М., С. Н. А. , А. Н. Л. и Л. Н. А. , подадена от адв. Д. Т. срещу въззивно решение № 47 от 28.02.2008г. по гр.д. № 774/2007 г. на Д. окръжен съд, с което е отменено решение № 21 от 8.06.2007 г. по гр.д. № 2616/2006 г. на Д. районен съд, в частта му по допускане съдебна делба на поземлен имот с идентификатор 72624.614.1713 по кадастралната карта на гр. Д., като в тази част е постановено ново, с което предявеният от жалбоподателите иск за делба на посочения имот е отхвърлен, както и в частта, с която е оставено в сила решението на районния съд, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателите срещу Н. Н. А., М. Л. Ц. и А. Й. Ц. искове с правно основание чл.76 ЗН.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен и материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответницата по касационната жалба Н. Н. А. в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване, тъй като липсва изложение на касационни основания по чл.280, ал.1 ГПК. Останалите ответници не са подали писмен отговор.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение Д. окръжен съд е оставил в сила решението на Д. районен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от жалбоподателите искове по чл.76 ЗН, като е приел, че поземлен имот 72624.614.1713 по кадастралната карта на гр. Д., не е съсобствен между страните по наследяване от Н. О. М. и не съставлява сънаследствено имущество, тъй като не е установено наследодателят им да е бил собственик. Затова, договорът за покупко-продажба материализиран в нот.акт № 18/2005 г., с който ответницата Н. Н. А. продала имотът на дъщеря си М. Л. Ц. , по време на брака й с А. Й. Ц. не е недействителен на основание чл.76 ЗН. Поради липса на съсобственост на твърдяното от жалбоподателите основание- наследяване е отменил решението на районния съд, с което е допусната съдебна делба на същия имот и е отхвърлил иска за делба.
В изложение за допускане касационно обжалване на въззивното решение, същественият процесуалноправен въпрос, който би могъл да се изведе е необсъждането на всички събрани по делото доказателства, довело до неправилния извод, че процесният имот не е съсобствен по наследяване от Н. О. М. Въззивният съд е приел, че от представените по делото доказателства не е установено наследодателят на страните да е бил собственик на имот пл. № 1* по кадастралния план на града от 1953 г., респ. пл. № 1* по последния кадастрален план от 1978 г., заснет като поземлен имот с идентификатор 726.614.1713. Изложил е съображения защо не възприема заключението на вещото лице досежно извода му, че описания в нот.акт от 1964 г., с който наследодателят се легитимира като собственик имот пл. № 1* е идентичен с им.пл. № 1* и пл. № 1* по тогава действащия кадастрален план, респ. на им.пл. № 1* и пл. № 1* по последния кадастрален план от 1978 г. Необсъждането на събраните по делото доказателства, които са релевантни за правилното решаване на делото е процесуално нарушение и когато то е довело до неправилност на решението, то е съществено. В случая съдът е обсъдил всички доказателства по делото, включително и приетата експертиза и в този смисъл не е нарушил задълженията си на решаващ съд по същество, въведени с ТР №1/2001 г. на ОСГК на ВКС. Когато съдът е обсъдил всички доказателства, но при обсъждането е нарушил правилата на формалната логика, опита и научното знание е налице необоснованост на решението. Необосноваността се отнася до опорочаване истинността на изводите на въззивния съд по фактите, което не е във връзка с изискването за наличие на произнасяне по правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, каквото е изискването на чл.280, ал.1,т.3 ГПК, а е относим към правилността на решението, което е основание по чл.281, т.3 ГПК.
Същественият материалноправен въпрос, по който според жалбоподателите се е произнесъл въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд е въпроса за възможността да се придобие по давност останал в наследство недвижим имот от един от сънаследниците. Приложени са следните решения: решение № 508 от 29.07.2003 г. по гр.д. № 740/2002г. на ВКС, І г.о. и решение № 239 от 29.05.1996 г. по гр.д. № 91/1996 г. на І г.о. В същите е застъпено становището, че сънаследник може да придобие по давност сънаследствен имот, ако упражнява фактическа власт върху него повече от десет години и ако отблъсне фактическата власт на другите сънаследници.
Въззивният съд е отхвърлил иска за делба на процесния поземлен имот, като е приел, че наследодателя на страните не е бил собственик, а не че някой от сънаследниците го е придобил по давност. Поставеният от жалбоподателите правен въпрос, както и представените решения на ВКС са неотносими към правилността на обжалваното решение, тъй като този въпрос не е разрешаван от въззивния съд с обжалваното решение, което обуславя недопустимост на касационното обжалване при условията н чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 47 от 28.02.2008 г. по гр.д. № 774 от 2007 г. на Д. окръжен съд, по касационна жалба на К. Б. М., С. Н. А. , А. Н. Л. и Л. Н. А. , подадена от адв. Д. Т.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: