О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№48
гр. София, 10.02.2017 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева т.д. № 60126 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. И. Д. срещу решение № 242 от 27.05.2016г. постановено по гр.д. № 206/2016г. на Плевенски окръжен съд, с което е отменено първоинстанционното решение на Червенобрежки районен съд и е постановено ново решение, с което е признато за установено на основание чл. 422 ГПК, че С. И. Д. дължи на ПК„Стопански подем”, [населено място] сумата 66 826,87 лв. по акт за начет № Р-6053 /2014г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение № 214 от 060.06.2014г. по ч.гр.д. № 411/2014г. на Червенобрежки районен съд.
В жалбата се поддържа, че решението е постановено, без да са обсъдени всички доказателства и при неправилно приложение на материалния закон. За обосноваване достъпа до касационно обжалване се сочи процесуалния въпрос: отговаря ли степента на завършено образование за заемане длъжността „счетоводител” и „отговорен счетоводител” и при липсата на длъжностна характеристика може ли да се ангажира пълната имуществена отговорност на лицето. Изтъква се противоречиво разрешаване на въпроса с оглед решение на Бургаски окръжен съд по гр.д. № 1806/2014г. и решение на Софийски апелативен съд по гр.д. № 2061/2011г. Сочи се и основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, без да е поставен конкретен правен въпрос.
Ответникът по жалбата ПК „Стопански подем” в писмения си отговор поддържа становище за недопускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по иск по чл. 422 ГПК. Срещу ответницата е издадена заповед за изпълнение, основана на вземане по акт за начет в размер на 66 286,87лв. Установено е, че ответницата, сега касатор, работи по трудово правоотношение в ищцовата кооперация като изпълнява длъжностите „главен счетоводител” и „отговорен счетоводител”. През 2014г. е извършена ревизия от Главна дирекция „Финансов контрол” при Ц., която е приключила със съставяне на акта за начет за установени липси в горепосочения размер. Първоинстанционният съд е отхвърлил иска поради това, че не е представена длъжностната характеристика за заеманата от ответницата длъжност, с оглед на което е невъзможно да се приеме, че тя следва да носи отговорност за безспорно констатираните липси.
Плевенски окръжен съд е отменил решението като незаконосъобразно. Посочил е, че С. Д. не е възразила срещу съставения акт за начет в предвидения от закона срок след връчването му; пред първата инстанция е възразила относно връчването на акта за начет, но това възражение е неоснователно. Твърдението й за наличие на документи, установяващи всички разходи и приходи, е останало недоказано и е опровергано от приетата счетоводна експертиза, която потвърждава констатациите в акта за начет. Следователно, по делото не е имало спор относно заеманата от Д. длъжност и обхвата на задълженията й, в които се включва дейността по събиране, съхранение и разходване на материални средства. Не е наведено твърдение друго лице да е осъществявало тази дейност през ревизирания период. Поради това според съда липсата на длъжностна характеристика не е пречка за уважаване на иска.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира, че такива липсват.
Формулираният процесуален въпрос в първата му част – отговаря ли степента на завършено образование за заемане длъжността „счетоводител” и „отговорен счетоводител” не е бил предмет на обсъждане в мотивите на въззивния съд. Това е посочено и от самия касатор. След като въпросът не е разрешен от съда, то липсва общото основание по чл. 280, ал.1 ГПК. Спрямо втората част на въпроса – ако липсва длъжностна характеристика, може ли да се ангажира пълната имуществена отговорност на лицето, се поддържа противоречиво разрешаване от съдилищата. Такова не се установява. Двете приложени решения не съдържат разрешения на този въпрос. С решението на Бургаски окръжен съд по гр.д. № 1806/2014г. е отхвърлен иск, основан на акт за начет, като е прието, че актът за начет не е съставен съобразно изискванията на З.. Решението на Софийски апелативен съд по гр.д. № 2061/2011г. няма данни да е влязло в сила, а и с него е отхвърлен иск за вреди, констатирани при финансова инспекция /не с акт за начет/, независимо че длъжностната характеристика е била налице по делото.
При позоваването на основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК касаторът изобщо не е формулирал правен въпрос, нито е обосновал значението му за точното прилагане на закона и развитието на правото. Горното е основание да бъде отказано допускането на касационно обжалване.
Ответникът не претендира разноски и съдът не присъжда такива.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 242 от 27.05.2016г. постановено по гр.д. № 206/2016г. на Плевенски окръжен съд по касационната жалба на С. И. Д..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: