О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 48
София, 12.02.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1517 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат В. Х. срещу решение № 277/15.01.2015 г. на Софийски градски съд /СГС/, А.О., ІІІ-„В“ състав по гр.д. № 83/2011 г., потвърждаващо решение на Софийски районен съд /СРС/, с което касаторът е осъден да заплати на [фирма] на основание чл.79 ал.1 вр. чл.266 ал.1 ЗЗД сумата 20399 лв. – цена по договор за изработка с предмет изработване на списание със законната лихва и разноски.
Касаторът поддържат оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основание за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] не взима становище по същата.
Касационната жалба е недопустима.
Решението на САС не подлежи на касационно обжалване. С нормата на чл.280 ал.2 ГПК, изменена със ЗИДГПК /ДВ, бр. 100/21.12.2010 г./ е въведен нов обективен критерий за ограничаване достъпа до касационно обжалване, а именно – не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела и до 10000 лв. за търговски дела, която разпоредба е приложима в случая с оглед времето на подаване на касационната жалба – 06.03.2015 г., т.е. преди последвалото изменение на чл.280 ал.2 ГПК – § 14 от ПРЗ на ЗИДГПК /ДВ, бр. 50/03.07.2015 г./.
Настоящото дело е образувано по обективно кумулативно съединени искове /както поддържа и самият касатор във въззивната си жалба/ с правно основание чл.79 ал.1 вр. чл.266 ал.1 ЗЗД като всяка от претенциите е с цена под 10000 лв. Ищецът претендира възнаграждение за изработка на отделни броеве от списание „ARMIeTIRO“, без страните да имат писмен договор. Предмет на претенциите са възнаграждения по посочени фактури за определени броеве на списанието и различни дейности във връзка с тях, а именно: за бр.13 по фактура № 6/04.10.2007 г. за 3660 лв., за бр.14 по фактура № 9/02.11.2007 г. за 3660 лв., за бр.15 по фактура № 13/14.12.2007 г. за 2874 лв. и за брой 16 сумата 7320 лв. и сумата 2885 лв. за наетите автори за написване на статии.
Доколкото предмет на касационно обжалване са обективно съединени искове, с цена на всеки един от тях под 10000 лв. въззивното решение не подлежи на касационен контрол по смисъла на чл.280 ал.2 предл.2-ро ГПК /в редакцията от ДВ, бр. 100/21.12.2010 г./ и подадената касационна жалба е недопустима.
По изложените съображения настоящият състав на ВКС счита, че подадената касационна жалба следва да се остави без разглеждане, а производството по делото се прекрати.
Мотивиран от горното, съдът:
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РЕЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма] срещу решение № 277/15.01.2015 г. на Софийски градски съд, А.О., ІІІ-„В“ състав по гр.д. № 83/2011 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 1517/2015 г. по описа на ВКС, ТК, І ТО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.