4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 48
С., 13.01. 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на първи декември две хиляди и четиринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
О. КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 5453/2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Д. Д. от [населено място] , чрез адв. Сн. И. и Й. Ц. срещу решение №112/03.06.2014 год., постановено по гр.д. №1116/2014 год. на Софийски апелативен съд, 7-ми състав, с което е обезсилено решение № 25/03.01.2014 год. по гр.д. № 9037/2011 год. на СГС, І ГО в частта, в която са отхвърлени предявените от Р. Д. Д. срещу А. П. Б. от [населено място] искове с пр. осн. чл. 26,ал.1, пр.3 и ал.2, пр.2 и пр.4 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на договора за дарение поради липса на основание, съгласие и противоречие с добрите нрави / на ? ид. част от апартамента, намиращ се в [населено място], [улица], ет.5 , сключен между Р. Д. Д. в качеството му на дарител и Ф. И. Боева в качеството и на надарена и евентуалния такъв за отмяна на дарението с пр. осн. чл. 227,ал.1,б.”в” ЗЗД като производството по делото в тази му част е прекратено и потвърдено решението в останалата част, в която исковете за нищожност на дарението на осн. чл. 26,ал.1, пр.3 и ал.2, пр.2 и 4 ЗЗД и за неговата отмяна , предявен при условията на евентуалност , както и иска по чл. 108 ЗС на Р. Д. Д. срещу Ф. И. Б. и А. П. Б. са отхвърлени.
С касационната жалба е представено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване съгл. чл.284,ал.3,т.1 ГПК.
Ответниците по касационното обжалване Ф. И. Боева и А. П. Боева и двете от [населено място] чрез адв. Цв. А., оспорват допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение и основателността на касационната жалба „по същество” в писмен отговор по делото. Претендират разноски.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Не са налице обаче предпоставките, с които процесуалният закон свързва достъпът до касационно обжалване.
В представеното изложение касаторът е формулирал три правни въпроса, които касаят решението само в частта относно претендираната нищожност на процесното дарение на посочените основания. По отношение на първите два въпроса като допълнително основание е посочено противоречие с практиката на ВС и ВКС , като в тази насока е цитирал ТР №26/72г. на ОСГК и Р №355/ 09.01.2012 год. по гр.д. №430/2011 г., ГК, ІІ ГО . По отношение на третия въпрос се сочи, че неговото разрешаване е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото допълнително основание / критерий /за допустимост по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК. Съгласно дадените разяснения в т.4 от ТР №1/19.02.2010 год. на ВКС по т.д. №1/2009 год. на ОСГТК това допълнително основание за допустимост на касационното обжалване е налице, когато разглеждането на поставения въпрос допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия , а за развитие на правото , когато законите са непълни, неясни или противоречиви за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.В случая касаторът не е обосновал с какво поставения въпрос би допринесъл за точното приложение на закона и развитие на правото в аспекта на направеното разяснение . Допустимостта на касационното обжалване е обусловена от кумулативното изпълнение на две изисквания, а именно формулирането на правен въпрос, който е обуславящ за изхода на делото и обосноваване на допълнителен критерий за допустимост на касационното обжалване. Доколкото по коментирания въпрос в случая липсва такава обосновка, съдът не може да извърши проверка дали критерият действително е изпълнен. С оглед на това този правен въпрос не следва да се обсъжда.
По отношение на останалите два въпроса не е изпълнен критерия по чл. 280,ал.1,т.2 и 1 ГПК. К. сочи, че с въвзивното решение в противоречие с приетото в ТР №26/72г. на ОСГК и Р №355/ 09.01.2012 год. по гр.д. №430/2011 г., ГК, ІІ ГО е разрешен въпроса: „Щедростта мотив ли е на дарението или е негова същностна проява и основание , дали щедростта е проява на т. нар. дарствено намерение , без което не може да има договор за дарение . Включва ли се в основанието на договора за дарение типичната пряка и непосредствена цел на дарителя да облагодетелства надарения , провокирана с оглед личността на последния. Д. намерение, изразяващо се в обедняване на дарителя и обогатяване на надарения основание на дарението ли е по смисъла на чл. 26 ЗЗД. Дарствено намерение дефинирано като типична пряка и непосредствена цел на дарителя да облагодетелства надарения и щедрост едно и също ли е?
Въпросът очевидно е поставен във връзка с решението по отношение на иска за нищожност на дарението поради липса на основание / чл. 26 ,ал.2, предл.4 ЗЗД/. Във въззивното решение се сочи, че според ищеца процесното дарение е лишено от основание, доколкото е извършено без дарителят да има повод и намерение да проявява щедрост към Ф. И. Боева.Посочено е, че основанието на един договор е пряката и непосредствена цел , която се преследва с този вид договори. При дарението тази пряка и непосредствена цел е дарителят да прехвърли определено право или вещ на надарения без да иска от последния насрещна престация . Въпросът дали това е проява на щедрост , на изпълнение на нравствен дълг или е мотивирано от други обстоятелства не е въпрос на правно основание по смисъла на чл. 26,ал.1, пр.4 ЗЗД , а на конкретната цел, която се преследва с извършване на дарението и мотивите за същото. За това ако последните противоречат на закона или на добрите нрави дарението ще бъде нищожно на осн. чл. 226,ал.3 ЗЗД , а не поради липса на основание. Така приетото от въззивният съд не влиза в противоречие с цитираната практика на ВС и ВКС. В ТР №26/1972 на ОСГК също се казва, че „основанието на договора е да се даде нещо безвъзмездно , да се прояви щедрост. Тази цел на дарителя е именно елемент от договора” . Следователно и с това решение основанието на договора в това число и на този за дарение е целта, която се преследва с неговото сключване. Да се даде нещо безвъзмездно принципно е проява на щедрост .Но проявата на щедрост не е правна ,а оценъчна категория. Като такава същата няма значението , което касаторът се опитва да и придаде като еквивалента на правното основание на договора.Следва да се посочи също така, че при договора за дарение, мотивът за дарението съвпада с основанието на договора / виж „Облигационно право Отделни видове облигационни отношения Ал. К. „ изд. 1956 год. стр. 211/ .В случая обаче касаторът не твърди, че дарението е извършено без мотив, тоест без основание, а че мотивът е бил друг – чрез извършеното дарение да уреди други отношения. Това би довело до нищожност на дарението обаче само ако този мотив противоречи на закона или добрите нрави, което е самостоятелно основание за нищожност по чл. 226,ал.3 ЗЗД, както е посочено и от въззивният съд. Следва да се отбележи и това, че предмет на цитираното ТР са въпросите на отмяната на даренията между съпрузи ,направени във връзка с брака при неговото прекратяване , а не тези касаещи правното основание на договорът за дарение . С оглед на изложеното , не е налице противоречие между въззивното решение и ТР №26/1972 на ОСГК на ВС, /което би обосновало критерия по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК, доколкото последното няма задължителен характер съгл.т.1 Т./2010 год. /. Няма такова противоречие и с Р №355/ 09.01.2012 год. по гр.д. №430/2011 г., ГК, ІІ ГО, имащо задължителен характер като постановено по чл. 290 ГПК, което се е произнесло по други правни въпроси.
Не е налице такова противоречие между това решение и вторият правен въпрос, формулиран от касатора, както следва:
„Дали оборването на презумпцията по чл. 26,ал.2, изр.2ЗЗД за предполагаемо наличие на основание на договора за дарение следва да се прецени само въз основа на изявлението на дарителя, отразено в нотариалния акт и насрещното изявление на надарения за приемане на дарението,/ както е приел САС в мотивите на обжалваното решение / или следва преценката да се извършва на базата на цялостната обстановка , предшестваща и съпътствуваща дарението , която следва да бъде установяване с всички доказателствени средства САС.
Противоречието се сочи, доколкото с цитираното решение на ВКС е прието,че „Д. намерение като намерение да се прояви щедрост, не се презюмира , то се извлича от външни белези , от житейските факти довели до сключването на договора за дарение” . Очевидно е, че изразеното становище във връзка с установяването на дарственото намерение няма отношение към успешното оборване на презумпцията по чл. 26 ,ал.2, изр.2 ЗЗД.
Въпросът е и некоректно формулиран е , доколкото в обжалваното решение е посочено, че Р. Д. не е оборил установената в чл. 26,ал.2,изр.2 ЗЗД презумпция , че основанието се предполага до доказване на противното. ,което означава , че по делото не са представени доказателства които да оборват тази презумпция.
По изложените съображения законовите предпоставки за допустимост на касационното обжалване не са изпълнени и същото не следва да се допуска.
Предвид изхода на настоящото производство К. следва да бъде осъден да заплати на Ф. И. Боева разноски в размер на 1500 лв. адвокатско възнаграждение и на А. П. Боева в размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното , Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №112/03.06.2014 год., постановено по гр.д. №1116/2014 год. на Софийски апелативен съд, 7-ми състав.
ОСЪЖДА Р. Д. Д. от [населено място] да заплати на Ф. И. Боева разноски за настоящото производство в размер на 1500 лв. адвокатско възнаграждение и на А. П. Боева в размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: