О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 48
ГР. София, 15.02.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 7.02.17 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №188/17 г., за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. А. срещу въззивното определение на Шуменски окръжен съд /Ш./ по ч.гр.д. №523/16 г., с което е потвърдено първоинстанционното определение за връщане на молбата му, с която е поискал обявяване на смъртта на своя брат С. М. и за прекратяване на делото.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно определение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.3 ГПК по въпроса: Налице ли е правен интерес за водене на иск по чл.549 и сл. ГПК, при положение, че е налице копие, а не оригинален документ – в случая смъртен акт, на лицето, чиято смърт се иска да бъде обявена? Намира, че по този въпрос няма съдебна практика и произнасянето по него ще допринесе за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Соченото основание за допускане на обжалването не се установява: За да потвърди първоинстанционното определение за прекратяване на делото, въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния съд за липса на правен интерес от воденето му. От доказателствата по приложеното гр.дело №387/15 г. на Ш., заведено по реда на чл.548 ГПК е видно, че след осъществена кореспонденция на българското министерство на външните работи с компетентните органи в Р А. – където е последното известно местопребиваване на С. М., по делото е изпратено копие от смъртен акт №1960 от 1970 г., издаден от компетентните органи в [населено място], като в писмото на МВнР изрично е посочено, че оригиналът ще бъде изпратен по D.. При настъпила в чужда държава смърт на лицето и издаден там смъртен акт са приложими разпоредбите на чл.71 и 72 от ЗГР, които установяват задължение на българските дипломатически и консулски представителства за съставяне на съответните актове и препращането им чрез МВнР по компетентност в съответните местни служби и общини, какъвто е настоящият случай.
При данните по делото поставеният от касатора въпрос не обосновава общо основание за допускане на обжалването, според разясненията в ТР №1/19.02.10 г. В постъпилото по гр.д. №387/15 г. на Ш. писмо на МВнР, дирекция „К. отношения”, вх. №1906/11.04.16 г. – л.79 , с което е изпратено заверено с апостил копие от смъртния акт на С. М., е посочено, че МВнР разполага и с оригинал, който не е получен по делото. Това в случая е без значение, тъй като съгл. чл.72 , ал.2 и 3 ГПК служебен препис от издадения в чужбина акт за смърт, получен в МВнР се изпраща в съответната община за съставяне на акт за смърт.
Въпросът за предпоставките за уважаване на искане по чл.549 и сл. е разработен в практиката по чл.290 ГПК – така в р. по гр.д. №3235/08 г. на първо г.о. на ВКС е посочено, че след като фактът е настъпил в чужбина, неговото установяване може да се иска само доколкото молителят е доказал, че не може да се снабди с необходимите документи. Доказването на отрицателно условие е изцяло в тежест на молителя, тъй като се касае до охранително производство, касаещо съдебно съдействие за установяването на факт, като в случая това е следвало да стане чрез представянето на документи от чуждата държава или от нашето Министерство на външните работи.
В процесния случай актът за смърт на посоченото в молбата лице, издаден от чуждата държава, е получен в МВнР и въз основа на служебен препис от него следва да се издаде акт за смърт по чл.72 ЗГР. За молителя не е налице правен интерес от търсеното по реда на чл.549 и сл. ГПК обявяване на смъртта и съставяне на акт за смърт на посоченото лице, както е приел въззивният съд.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Шуменски окръжен съд по ч.гр.д. №523/16 г. от 10.11.16 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: